Апокалипсисът ще бъде избегна! Въпросът е на каква цена - цената, която ще плати Украйна
Та нали животът ни тук не е спрял – с нашите си български разтърсвания и с самостоятелни ни наслади и несгоди. Има футболни пристрастености, иде лято на море, имаме си остри политически разправии, какви ли не други безредици и страсти...
Пък и нещастията в Украйна не са ни засегнали персонално – не сме изгубили непосредствен човек, не е опустошен наш дом, дори Каховка някак е към момента надалеч от нас, както и Запорожката АЕЦ...
Вероятно се пробвате да си визиите по какъв начин им е на украинците през тази близо година и половина. Не знам за какво, само че съм сигурен, че не можете изцяло да си визиите.
Бедна е фантазията на живеещите в мир какво им е на живеещите във война!
Аз подкрепям непрекъсната или периодическа връзка с 10-12 украинци в Украйна и с още 4-5 отвън Украйна, от тях узнавам от първа ръка много за колосалната покруса на тази красива страна и на този прелестен народ.
Вече на практика няма украинци, които да не са изгубили непосредствен, другар или прочут във Войната, да не приказваме за сакат от тази Война. Не, дори не е тъкмо „ непосредствен, другар или прочут “, а „ близки, другари или познати “.
Украинците в чужбина или тези в релативно по-отдалечените от военните дейности и бомбардировките обитаеми места всекидневно и еженощно тръпнат в обезпокоително очакване да научат, че още някой непосредствен, другар или прочут е погубен или трансфорат в цялостен живот в неработоспособен. Ежедневно и еженощно.
Как му е на мой състудент да вижда непрекъснато младо момче, комшия, без един крайник и по какъв начин унищожената му майка го извежда на разходка в инвалидна количка...
А тази печална картина не е единствено във входа блока на този мой състудент – това е непрекъснато постоянно срещана картина из градовете, градчетата, селата и селцата на Украйна.
Представете си да се разхождаме из София и непрекъснато край нас да минават ранени и тежко ранени от Войната хора – по какъв начин ще се усещаме, по какъв начин ще секва смеха ни като забележим подобен човек, какъв брой оскъдни ще се окажат нашите кахъри и възмущения спрямо претърпяното от минаващия около нас неработоспособен...
Аз си припомням едно време в Харков по какъв начин се смразявах, вижадйки толкоз постоянно осакатени от войната в Афганистан младежи – техният живот в никакъв случай към този момент не можеше да бъде същият. И това по-късно роди „ афганския “ синдром – озлобени, склонни към престъпност, избухващи даже без мотив, грубо афектирани на живите и здравите хора същества, подготвени да бият и убиват, грабят и насилват освен като метод на битие, само че и като само занятие, на което те могат да се отдадат.
А в Украйна потърпевшите и инвалидизираните от Войната са с пъти, с пъти повече в сравнение с тези в Афганистан.
И украинците освен се отнасят с голямо страдание и човешка съпричастност към тези потърпевши, само че не могат да не се тревожат за тяхната орис, за това, какво ги чака, по какъв начин ще се смирят с инвалидността си, няма ли да се озлобят, да се криминализират, в случай че помощта на страната за тях е незадоволителна за естествен живот. Да не приказваме, че украинците имат свои близки, другари и познати на фронта и като видят на уличите неработоспособен, сърцето им се свива, че някой техен непосредствен, другар или прочут ще бъде също подобен неработоспособен от Войната...
И още, представяте ли си по какъв начин унищожават душeвността ширналите се до хоризонта надали не гробища с гробове с украинско знаме – на починали във войната? А това непрекъснато виждат украинците в съответните обитаеми места, Украйна е осеяна с такива нови гробища – с гробове на хора, които до неотдавна като нас са живеели естествен живот, пиели са кафе, спорили са за Динамо Киев и Шахтьор Донецк, гледали са всякакви шоута и са се ровили из разнообразни уеб сайтове, забили носове в телефоните си...
Представяте ли си какво е по няколко пъти на нощ да вие въздушната паника. И ти да би трябвало да грабваш дете, внуче, куче и да бягаш да се криеш, а възрастният ти и съвсем неподвижен татко да оставяш във ваната в банята? А на идващия ден да си дееспособен?
Представяте ли си до вас да падне снаряд (публикувах фотография на моя позната) и единствено поради това, че не се е взривил, ти да си към момента жив?
Представяте ли си хлебарницата, в която всеки ден си купувате самун да е превърната в руини единствено 15 минути преди да отидете да си купите ежедневния самун от нея?
Представяте ли си, като фамилията на мой състудент, да се премествате към този момент в трети различен град на Украйна, бягайки надалеч от бойните дейности? Как се приспособява човек на напреднали години на следващото ново място, по какъв начин се храни и облича, по какъв начин се учат внучетата му, по какъв начин се живее със наследник на фронта, за който ти се къса сърцето?
А по какъв начин им е на милионите украинци отвън Украйна? Заминавайки, мнозина от тях са таяли вяра, че няма да е задълго. Сега към този момент всички осъзнават с шок и мъка, че ще е задълго. Как да планираш живота си, по какъв начин да се справяш материално, какво ще вършат, къде ще приключват учебно заведение и по какъв начин ще го приключват, къде ще учат след 7 или 12 клас тези деца?
Да не приказваме, че пораждат много мощни отрицателни настроения измежду украинците в Украйна във връзка с украинците, които към този момент не са в Украйна. Сред тези настроения има детайли и на злоба, и на противоречие, че са изоставили родината, и на отчуждение, и на разнообразни даже имуществени права и искания. В огромна степен това, въпреки и обяснимо, е незаслужено, тъй като знам също по този начин от първа ръка с мои другари какъв брой е тежък емигрантският живот изключително когато си на повече от 50 години... Ставаш дърво без корени и вехнеш последователно някъде другаде.
Да прибавим и разнебитената от Войната украинска стопанска система, драмата на Украйна с финансите, с тежките опустошения, с непрекъснатото живеене на ръба сред живота и гибелта на милиони хора, със смазващата неизясненост докога ще продължи тази война и какво още неприятно ще донесе тя.
След 1945 година никоя европейска страна, никой народ в Европа не е бил подложен на такива чудовищни премеждия. Да, постоянно войната носи и тежки вреди, човешки жертви и опустошения, само че тук това не е единствено Война като всяка друга жестока война, а е Война на заличаване на Украйна като страна! Не просто да бъде покорена и превърната в малороссийска провинция на Россия, а да бъде заличена като обществено образувание и обезличена като народ.
И тук би трябвало да сме изцяло наясно с задачите и убежденията на камарилата чудовища от друг мащаб и с разнообразни функции, която е превзела и ръководи Русия. Разбира се, отпред с основното страшилище Путин.
По отношение на Украйна (но към този момент, единствено към този момент – във връзка с Украйна, тъй като това е първата крачка), чудовището Путин и неговата рашистка Русия работят по този начин, както по отношение на земите, обитаеми със славяни (основно на територията на тогавашния Съветски съюз) действаше чудовището Хитлер и неговата нацистка Германия.
С Украйна Путин води война на първо място с цел да разшири, напълно по хитлеристки, по нацистки, виталното пространство на Русия. За да сътвори на тази украинска територия голямо русифицирано пространство, обитаемо с руснаци и с цел да употребява украинските благосъстояния и първични материали, като разгроми промишлеността на Украйна и изнесе в Русия всичкото украинско индустриално съоръжение, технологии и изобретения и сполучливи инженерни решения. За Путин украинците в покорената територя или ще бъдат втори вид руснаци (ако одобряват да се разгласят за руснаци) или ще бъдат подчовеци, които би трябвало да бъдат или депортирани, или експлоатирани при допустимо най-ниски стандарти на живот.
Не бива да има наивни заблуди – Путин в днешни дни повтаря в Украйна – от време на време едно към едно, от време на време в извратен карикатурен, само че също нечовечен тип това, което правеше против славянските нации на Съюз на съветските социалистически републики Хитлер.
В този смисъл Путин е също изверг, страшилище, каквото бе Хитлер. С известната разлика в мащаба на действията и в управническите качества на двете чудовища.
За човешката История чудовището Хитлер е едно от най-големите въобще в миналото съществували чудовища, при него Историята се случва като колосална ТРАГЕДИЯ (а че нещастието е колосална е задоволително да споменем редом с безчинствата на нацистите на славянските територии на Съюз на съветските социалистически републики, и несъмнено (или най-малко съгласно мен) най-голямото безчовечие, осъществявано в миналото – Окончателното решение, заличаването на милиони евреи – нещо потресаващо като план и безумно варварско като осъществеление.
И в случай че чудовището Хитлер за човешката История се е осъществило като колосална покруса, то чудовището Путин в една или друга степен се реализира като нечовечен и карикатурен ФАРС.
За жал, този фарс даже и фарс, носи безчовечен премеждия на украинския народ.
...
И тук би трябвало да кажем следното.
Има хора психопати – психопатията е рискова болест на психиката;
Като страдащи неконтролируемо от рискова болест на душeвността, психопатите би трябвало да се разпознават и диагностицират, те би трябвало да бъдат лекувани в изолиращи ги медицински заведения. Те са публично рискови и би трябвало да са под надзор, тъй като ползите на обществото стоят над ползите и така наречен човешки права на психопата.
Има хора социопати – социопатията е рискова болест на социума.
Като страдащи неконтролируемо от рискова болест на социума, социопатите най-често са жертва на обществото и свръхлибералния, ултрапазарен тоталитаризъм, който се просмуква във всяка фибра на човешкото схващане, поражда аномия, анемия и незаинтересованост, основава обществени връзки, за които основното са постигането на задачите с цената на всичко и непременно, материалният триумф, схващането, че човек за индивида е вълк.
Разбира се, единствено тъй като мнозина от тях са „ жертви на системата ”, социопатите не могат да бъдат толерирани и оставени да си социопатстват на воля. Но със социопатите не може да се води война единствено като се борим с тях един по един. За да ограничим производството на социопати, би трябвало да си дадем сметка, че те са артикул на обществото. Изградили сме франкенщайнов социум, в който няма нищо свято и прекалено много хора се маргинализират, падат на дъното. Обществото ни е болно и то би трябвало да бъде лекувано, да се санират блатата от нарцисизъм, да се възраждат за нов живот пустините от порочност и се рециклират сметищата от лакомия.
Естествено, психопатията и социопатията могат да се съчетаят, едната да води до другата, постоянно те имат негативен синергетичен резултат, т.е. те не се „ събират ”, а се „ умножават ”, влизат в резонанс, взаимно се усилват и форсират.
Но има още една „ патия “ – да я назовем ПОЛИТИКО-ПАТИЯ – рискова болест на политиката.
От политико-патия страдат, да ги назовем също по този начин, политико-патите. Те работят на висшето управническо, на стратегическото равнище в една страна и са способни да причинят доста повече и доста по-катастрофални вреди от психопатите и социапатите взети дружно.
Политико-патът може да бъде в персонален проект умопобъркан или социопат, или в някаква степен и двете дружно. Но той е доста повече от това.
Ние сме това, което мислим и приказваме. Но тук в действие е и противоположната връзка – каквото мислим и приказваме, това сме (такива ставаме) ние.
Ето за какво би трябвало да бъдем бдителни – като общество – какво мисли и приказва някой политик!
Трябва да бъдем, в частност, бдителни, какво мисля и приказват водачите на Израждане. Нацистите от Израждане са най-гнусното и непоносимо нещо, което роди нашата политика след 10 ноември.
Някога чудовището Хитлер говореше и пишеше (в пасквила „ Моята битка “) безумия. А по-късно той стана политико-пат, разболя се от политико-патия – той стана това, което говореше и пишеше, болен от политическо безумство. По указаната противоположна връзка.
Хитлер се разболя точно от тази политико-патия, тъй като своите безумни мисли и хрумвания, той трансформира в политика и тази политика го подчини на себе си, той стана като политик това, което му диктуваше тази политика.
Хитлер стана политическо страшилище, болен нелечимо от зловреда и чудовищна полотика омерзителен злодейй
За разлика от психопатията и социопатията, политико-патията има доста по-нисък предел на прекосяване у други хора („ заразяване “) и тя доста по-лесно се трансформира в заболяване – остро, рисково, неконтролируемо, мракобесно и мизантропско – у цялата управническа каста.
Някога върхушката в Германия се трансформира в тайфа, в тайфа политико-пати. Някои от тях бяха интелигентни хора, само че към този момент неизлечимо заболели, всички те станаха инструмент на терора и чудовищните закононарушения.
Страшно е, когато глутница политико-пати се доберат до властта – изключително в страни с военна мощ. Никога не подценявайте когато един водач или шепа водачи приказват чудовищни неща и имат чудовищни упоритости!
Те могат да се окажат негативни пасионарии – т.е. хора с голяма сила и неистови качества и брутално да се опитат да осъществят това, което мислят и приказват.
Ужасният образец на чудовището Хитлер и нацистката върхушка, покварила цяла една забележителна страна със забележителна просвета, цялостен един народ, прочут със удивително усърдие и дисциплинираност, организираност и целенасоченост, постоянно би трябвало да бъде пред очите ни.
Но уроците на Историята са с цел да бъдат забравяни.
...
Аз персонално, когато видях по какъв начин към 2007 година Путин ненадейно „ обърна резбата “ и вместо да си гледат един различен в душите с американския президент, стартира да приказва за Запада като за зложелател на човешката цивилизация, а за разпада на Съветския съюз като най-голямата геополитическа покруса, бях безпределно смутен.
Пишех в изявленията си и споделях със студентите си, че има голяма заплаха това, което филисоф-идиоти като Дугин и още две шепи сходни логорейни и високообразовани фанатици декларират и вопят, Путин може да стартира да го мисли. А това е първата стъпка, началото на политико-патията.
Политико-патията е тежко заболяване, при което се прави, постоянно незабележим преход от това един политик да мисли и приказва нещо, към това той да стартира да желае да прави това нещо. Ето за какво се притеснявах, че когато Путин стартира да приказва такива безумия, на хвърлей времево разстояние е моментът, когато той ще стартира да прави това, което приказва.
Такова беше моето твърдо и към този момент потвърдено разбиране е, че има катастрофична заплаха това, което Путин към този момент мисли уверено и приказва изрично на света (речта му в Мюнхен през 2007 г.), той да стартира да желае да го прави, да го осъществя на процедура.
За мен (разбира се, освен за мен), в моята терминология, Путин бе почнал да се разболява от политико-патия, да става политико-пат. И той последователно се трансформира в безсърдечен и безмилостен политико-пат.
Повтаряше се в новите условия пътят, извървян от Хитлер – от някакви бълнувания с пяна на уста, до практическа стратегия за деяние!
Историята го споделя, демонстрира и потвърждава – появи ли се негативен пасионарий (на наш език „ вманиачен отмалялост нЕма “) като политик с брутални и мегаломански хрумвания, с неистова ненавист към една част от човечеството, с експанзионистични проекти за разширение на виталното пространство за страната и народа му, тези негови бълнувания неизбежно ще ескалират в болестно положение – в това, което тук назовавам политико-патия. А отсам е единствено една крачка тази болест да се съобщи на една подкрепяща този политико-пат върхушка и да се трансформира в безпределно рисков инструмент за зобмиране на така наречен необятни национални маси и експанзия против прилежащите страни.
Ето по тази причина назовавам Путин страшилище от рода и сорта на чудовището Хитлер.
Ето по тази причина назовавам върхушката на днешна Русия болна орда политикопати, повтаряща болната орда политикопати – нацисти.
Ето по тази причина назовавам съветското общество през днешния ден болно общество – тъй като то е под съдбовното въздействие и стоманения надзор на своя политикопат водач и неговата орда политикопати.
Всичко в рашистка Русия през днешния ден е като в нацистка Германия в миналото – единствено че пречупено през призмата на актуалните условия.
Има и смечкаващи качествата на рашистките политикопати да нанесат ужасяващи вреди – това са актуалните осведомителни и информационни техноигии и техните обществени мрежи и средства за неподлежаща на надзор от страната връзка.
Но има и нещо страховито, грубо рисково – това е нуклеарното оръжие в лапите на рашисткото страшилище – това е неговото вундервафе. Слава Богу, чудовището Хитлер не се добра до това вундервафе, само че чудовището Путин го държи в ръцете си. В човеконенавистническите си, мизантропски и мракобесни ръце.
...
Исках нагоре да кажа следните две неща:
1. Западът не би трябвало да гледа на Путин и неговата тайфа политикани, олигарси, чекисти, военни и служители на реда, като на някаква екстремност в нормалността, като на някаква прекаленост на нормалността, като положение на ръба на нормалността.
Не, става дума за това, че Путин и неговата тайфа са САМАТА НЕНОРМАЛНОСТ, те са заболели от най-опасната болест – политикопатията, те са доста по-страшни от психопатите и социопатите (макар че някои от тях може да са също по този начин и психопати и-или социопати), взети дружно.
Говорим за тежка болест, която прави невероятно оставането на власт на Путин или на някоя негова креатура.
Няма нищо по-страшно от политикопат с нуклеарно оръжие в ръцете си.
2. Западът би трябвало да огледа на събитията в Украйна като на първа цел на политикопатите – тези политически луди хора, похитили Русия.
Както като сподели един умен човек, Путин и неговата тайфа са като терористите, завладяли кабината на тези лайнери „ Боинг “ и насочили го в кулите на Световния търговски център. Точно по този начин Путин и бандата му са завладяли кабината на лайнера „ Русия “ и са го насочиил в кулите (системата и ценностите) на Запада.
Украйна е бойното поле на човешката цивилизация, на демократичния свят, на Запада, на Европа против най-голямата и най-опасна болест, която е превзела мозъка на чудовището Путин и неговата проклета тайфа.
С Путин не може да се води никакво омиротворяване, Западът не трябва да позволява никакво прегъване. Путин може да е патологичен фарс като страшилище спрямо Хитлер, само че той също е страшилище. Чудовището схваща единствено от мощен и силов отговор, от безапелационна и безусловна победа, от съд и безмилостни присъди против тези от Путин и шайката му, които оцелеят с цел да бъдат съдени; от всеобхватна дерашизация, депутинизация на Русия, по този начин както бе извършена всеобхватна денацификация, дехитлеризация на Германия.
Ножът на човешката цивилизация е опрял до кокола поради Путин тъкмо както в миналото той бе опрял до кокала на човешката цивилизация поради Хитлер.
Тогава успеха бе удържана и апокалипсисът се размина.
Не се колебая, че и в този момент успеха ще бъде удържана и апокалипсисът ще се размине. Въпросът е на каква цена.
И това ще бъде цената, която ще заплати Украйна – една красива страна с един прелестен народ.
Николай Слатински
Пък и нещастията в Украйна не са ни засегнали персонално – не сме изгубили непосредствен човек, не е опустошен наш дом, дори Каховка някак е към момента надалеч от нас, както и Запорожката АЕЦ...
Вероятно се пробвате да си визиите по какъв начин им е на украинците през тази близо година и половина. Не знам за какво, само че съм сигурен, че не можете изцяло да си визиите.
Бедна е фантазията на живеещите в мир какво им е на живеещите във война!
Аз подкрепям непрекъсната или периодическа връзка с 10-12 украинци в Украйна и с още 4-5 отвън Украйна, от тях узнавам от първа ръка много за колосалната покруса на тази красива страна и на този прелестен народ.
Вече на практика няма украинци, които да не са изгубили непосредствен, другар или прочут във Войната, да не приказваме за сакат от тази Война. Не, дори не е тъкмо „ непосредствен, другар или прочут “, а „ близки, другари или познати “.
Украинците в чужбина или тези в релативно по-отдалечените от военните дейности и бомбардировките обитаеми места всекидневно и еженощно тръпнат в обезпокоително очакване да научат, че още някой непосредствен, другар или прочут е погубен или трансфорат в цялостен живот в неработоспособен. Ежедневно и еженощно.
Как му е на мой състудент да вижда непрекъснато младо момче, комшия, без един крайник и по какъв начин унищожената му майка го извежда на разходка в инвалидна количка...
А тази печална картина не е единствено във входа блока на този мой състудент – това е непрекъснато постоянно срещана картина из градовете, градчетата, селата и селцата на Украйна.
Представете си да се разхождаме из София и непрекъснато край нас да минават ранени и тежко ранени от Войната хора – по какъв начин ще се усещаме, по какъв начин ще секва смеха ни като забележим подобен човек, какъв брой оскъдни ще се окажат нашите кахъри и възмущения спрямо претърпяното от минаващия около нас неработоспособен...
Аз си припомням едно време в Харков по какъв начин се смразявах, вижадйки толкоз постоянно осакатени от войната в Афганистан младежи – техният живот в никакъв случай към този момент не можеше да бъде същият. И това по-късно роди „ афганския “ синдром – озлобени, склонни към престъпност, избухващи даже без мотив, грубо афектирани на живите и здравите хора същества, подготвени да бият и убиват, грабят и насилват освен като метод на битие, само че и като само занятие, на което те могат да се отдадат.
А в Украйна потърпевшите и инвалидизираните от Войната са с пъти, с пъти повече в сравнение с тези в Афганистан.
И украинците освен се отнасят с голямо страдание и човешка съпричастност към тези потърпевши, само че не могат да не се тревожат за тяхната орис, за това, какво ги чака, по какъв начин ще се смирят с инвалидността си, няма ли да се озлобят, да се криминализират, в случай че помощта на страната за тях е незадоволителна за естествен живот. Да не приказваме, че украинците имат свои близки, другари и познати на фронта и като видят на уличите неработоспособен, сърцето им се свива, че някой техен непосредствен, другар или прочут ще бъде също подобен неработоспособен от Войната...
И още, представяте ли си по какъв начин унищожават душeвността ширналите се до хоризонта надали не гробища с гробове с украинско знаме – на починали във войната? А това непрекъснато виждат украинците в съответните обитаеми места, Украйна е осеяна с такива нови гробища – с гробове на хора, които до неотдавна като нас са живеели естествен живот, пиели са кафе, спорили са за Динамо Киев и Шахтьор Донецк, гледали са всякакви шоута и са се ровили из разнообразни уеб сайтове, забили носове в телефоните си...
Представяте ли си какво е по няколко пъти на нощ да вие въздушната паника. И ти да би трябвало да грабваш дете, внуче, куче и да бягаш да се криеш, а възрастният ти и съвсем неподвижен татко да оставяш във ваната в банята? А на идващия ден да си дееспособен?
Представяте ли си до вас да падне снаряд (публикувах фотография на моя позната) и единствено поради това, че не се е взривил, ти да си към момента жив?
Представяте ли си хлебарницата, в която всеки ден си купувате самун да е превърната в руини единствено 15 минути преди да отидете да си купите ежедневния самун от нея?
Представяте ли си, като фамилията на мой състудент, да се премествате към този момент в трети различен град на Украйна, бягайки надалеч от бойните дейности? Как се приспособява човек на напреднали години на следващото ново място, по какъв начин се храни и облича, по какъв начин се учат внучетата му, по какъв начин се живее със наследник на фронта, за който ти се къса сърцето?
А по какъв начин им е на милионите украинци отвън Украйна? Заминавайки, мнозина от тях са таяли вяра, че няма да е задълго. Сега към този момент всички осъзнават с шок и мъка, че ще е задълго. Как да планираш живота си, по какъв начин да се справяш материално, какво ще вършат, къде ще приключват учебно заведение и по какъв начин ще го приключват, къде ще учат след 7 или 12 клас тези деца?
Да не приказваме, че пораждат много мощни отрицателни настроения измежду украинците в Украйна във връзка с украинците, които към този момент не са в Украйна. Сред тези настроения има детайли и на злоба, и на противоречие, че са изоставили родината, и на отчуждение, и на разнообразни даже имуществени права и искания. В огромна степен това, въпреки и обяснимо, е незаслужено, тъй като знам също по този начин от първа ръка с мои другари какъв брой е тежък емигрантският живот изключително когато си на повече от 50 години... Ставаш дърво без корени и вехнеш последователно някъде другаде.
Да прибавим и разнебитената от Войната украинска стопанска система, драмата на Украйна с финансите, с тежките опустошения, с непрекъснатото живеене на ръба сред живота и гибелта на милиони хора, със смазващата неизясненост докога ще продължи тази война и какво още неприятно ще донесе тя.
След 1945 година никоя европейска страна, никой народ в Европа не е бил подложен на такива чудовищни премеждия. Да, постоянно войната носи и тежки вреди, човешки жертви и опустошения, само че тук това не е единствено Война като всяка друга жестока война, а е Война на заличаване на Украйна като страна! Не просто да бъде покорена и превърната в малороссийска провинция на Россия, а да бъде заличена като обществено образувание и обезличена като народ.
И тук би трябвало да сме изцяло наясно с задачите и убежденията на камарилата чудовища от друг мащаб и с разнообразни функции, която е превзела и ръководи Русия. Разбира се, отпред с основното страшилище Путин.
По отношение на Украйна (но към този момент, единствено към този момент – във връзка с Украйна, тъй като това е първата крачка), чудовището Путин и неговата рашистка Русия работят по този начин, както по отношение на земите, обитаеми със славяни (основно на територията на тогавашния Съветски съюз) действаше чудовището Хитлер и неговата нацистка Германия.
С Украйна Путин води война на първо място с цел да разшири, напълно по хитлеристки, по нацистки, виталното пространство на Русия. За да сътвори на тази украинска територия голямо русифицирано пространство, обитаемо с руснаци и с цел да употребява украинските благосъстояния и първични материали, като разгроми промишлеността на Украйна и изнесе в Русия всичкото украинско индустриално съоръжение, технологии и изобретения и сполучливи инженерни решения. За Путин украинците в покорената територя или ще бъдат втори вид руснаци (ако одобряват да се разгласят за руснаци) или ще бъдат подчовеци, които би трябвало да бъдат или депортирани, или експлоатирани при допустимо най-ниски стандарти на живот.
Не бива да има наивни заблуди – Путин в днешни дни повтаря в Украйна – от време на време едно към едно, от време на време в извратен карикатурен, само че също нечовечен тип това, което правеше против славянските нации на Съюз на съветските социалистически републики Хитлер.
В този смисъл Путин е също изверг, страшилище, каквото бе Хитлер. С известната разлика в мащаба на действията и в управническите качества на двете чудовища.
За човешката История чудовището Хитлер е едно от най-големите въобще в миналото съществували чудовища, при него Историята се случва като колосална ТРАГЕДИЯ (а че нещастието е колосална е задоволително да споменем редом с безчинствата на нацистите на славянските територии на Съюз на съветските социалистически републики, и несъмнено (или най-малко съгласно мен) най-голямото безчовечие, осъществявано в миналото – Окончателното решение, заличаването на милиони евреи – нещо потресаващо като план и безумно варварско като осъществеление.
И в случай че чудовището Хитлер за човешката История се е осъществило като колосална покруса, то чудовището Путин в една или друга степен се реализира като нечовечен и карикатурен ФАРС.
За жал, този фарс даже и фарс, носи безчовечен премеждия на украинския народ.
...
И тук би трябвало да кажем следното.
Има хора психопати – психопатията е рискова болест на психиката;
Като страдащи неконтролируемо от рискова болест на душeвността, психопатите би трябвало да се разпознават и диагностицират, те би трябвало да бъдат лекувани в изолиращи ги медицински заведения. Те са публично рискови и би трябвало да са под надзор, тъй като ползите на обществото стоят над ползите и така наречен човешки права на психопата.
Има хора социопати – социопатията е рискова болест на социума.
Като страдащи неконтролируемо от рискова болест на социума, социопатите най-често са жертва на обществото и свръхлибералния, ултрапазарен тоталитаризъм, който се просмуква във всяка фибра на човешкото схващане, поражда аномия, анемия и незаинтересованост, основава обществени връзки, за които основното са постигането на задачите с цената на всичко и непременно, материалният триумф, схващането, че човек за индивида е вълк.
Разбира се, единствено тъй като мнозина от тях са „ жертви на системата ”, социопатите не могат да бъдат толерирани и оставени да си социопатстват на воля. Но със социопатите не може да се води война единствено като се борим с тях един по един. За да ограничим производството на социопати, би трябвало да си дадем сметка, че те са артикул на обществото. Изградили сме франкенщайнов социум, в който няма нищо свято и прекалено много хора се маргинализират, падат на дъното. Обществото ни е болно и то би трябвало да бъде лекувано, да се санират блатата от нарцисизъм, да се възраждат за нов живот пустините от порочност и се рециклират сметищата от лакомия.
Естествено, психопатията и социопатията могат да се съчетаят, едната да води до другата, постоянно те имат негативен синергетичен резултат, т.е. те не се „ събират ”, а се „ умножават ”, влизат в резонанс, взаимно се усилват и форсират.
Но има още една „ патия “ – да я назовем ПОЛИТИКО-ПАТИЯ – рискова болест на политиката.
От политико-патия страдат, да ги назовем също по този начин, политико-патите. Те работят на висшето управническо, на стратегическото равнище в една страна и са способни да причинят доста повече и доста по-катастрофални вреди от психопатите и социапатите взети дружно.
Политико-патът може да бъде в персонален проект умопобъркан или социопат, или в някаква степен и двете дружно. Но той е доста повече от това.
Ние сме това, което мислим и приказваме. Но тук в действие е и противоположната връзка – каквото мислим и приказваме, това сме (такива ставаме) ние.
Ето за какво би трябвало да бъдем бдителни – като общество – какво мисли и приказва някой политик!
Трябва да бъдем, в частност, бдителни, какво мисля и приказват водачите на Израждане. Нацистите от Израждане са най-гнусното и непоносимо нещо, което роди нашата политика след 10 ноември.
Някога чудовището Хитлер говореше и пишеше (в пасквила „ Моята битка “) безумия. А по-късно той стана политико-пат, разболя се от политико-патия – той стана това, което говореше и пишеше, болен от политическо безумство. По указаната противоположна връзка.
Хитлер се разболя точно от тази политико-патия, тъй като своите безумни мисли и хрумвания, той трансформира в политика и тази политика го подчини на себе си, той стана като политик това, което му диктуваше тази политика.
Хитлер стана политическо страшилище, болен нелечимо от зловреда и чудовищна полотика омерзителен злодейй
За разлика от психопатията и социопатията, политико-патията има доста по-нисък предел на прекосяване у други хора („ заразяване “) и тя доста по-лесно се трансформира в заболяване – остро, рисково, неконтролируемо, мракобесно и мизантропско – у цялата управническа каста.
Някога върхушката в Германия се трансформира в тайфа, в тайфа политико-пати. Някои от тях бяха интелигентни хора, само че към този момент неизлечимо заболели, всички те станаха инструмент на терора и чудовищните закононарушения.
Страшно е, когато глутница политико-пати се доберат до властта – изключително в страни с военна мощ. Никога не подценявайте когато един водач или шепа водачи приказват чудовищни неща и имат чудовищни упоритости!
Те могат да се окажат негативни пасионарии – т.е. хора с голяма сила и неистови качества и брутално да се опитат да осъществят това, което мислят и приказват.
Ужасният образец на чудовището Хитлер и нацистката върхушка, покварила цяла една забележителна страна със забележителна просвета, цялостен един народ, прочут със удивително усърдие и дисциплинираност, организираност и целенасоченост, постоянно би трябвало да бъде пред очите ни.
Но уроците на Историята са с цел да бъдат забравяни.
...
Аз персонално, когато видях по какъв начин към 2007 година Путин ненадейно „ обърна резбата “ и вместо да си гледат един различен в душите с американския президент, стартира да приказва за Запада като за зложелател на човешката цивилизация, а за разпада на Съветския съюз като най-голямата геополитическа покруса, бях безпределно смутен.
Пишех в изявленията си и споделях със студентите си, че има голяма заплаха това, което филисоф-идиоти като Дугин и още две шепи сходни логорейни и високообразовани фанатици декларират и вопят, Путин може да стартира да го мисли. А това е първата стъпка, началото на политико-патията.
Политико-патията е тежко заболяване, при което се прави, постоянно незабележим преход от това един политик да мисли и приказва нещо, към това той да стартира да желае да прави това нещо. Ето за какво се притеснявах, че когато Путин стартира да приказва такива безумия, на хвърлей времево разстояние е моментът, когато той ще стартира да прави това, което приказва.
Такова беше моето твърдо и към този момент потвърдено разбиране е, че има катастрофична заплаха това, което Путин към този момент мисли уверено и приказва изрично на света (речта му в Мюнхен през 2007 г.), той да стартира да желае да го прави, да го осъществя на процедура.
За мен (разбира се, освен за мен), в моята терминология, Путин бе почнал да се разболява от политико-патия, да става политико-пат. И той последователно се трансформира в безсърдечен и безмилостен политико-пат.
Повтаряше се в новите условия пътят, извървян от Хитлер – от някакви бълнувания с пяна на уста, до практическа стратегия за деяние!
Историята го споделя, демонстрира и потвърждава – появи ли се негативен пасионарий (на наш език „ вманиачен отмалялост нЕма “) като политик с брутални и мегаломански хрумвания, с неистова ненавист към една част от човечеството, с експанзионистични проекти за разширение на виталното пространство за страната и народа му, тези негови бълнувания неизбежно ще ескалират в болестно положение – в това, което тук назовавам политико-патия. А отсам е единствено една крачка тази болест да се съобщи на една подкрепяща този политико-пат върхушка и да се трансформира в безпределно рисков инструмент за зобмиране на така наречен необятни национални маси и експанзия против прилежащите страни.
Ето по тази причина назовавам Путин страшилище от рода и сорта на чудовището Хитлер.
Ето по тази причина назовавам върхушката на днешна Русия болна орда политикопати, повтаряща болната орда политикопати – нацисти.
Ето по тази причина назовавам съветското общество през днешния ден болно общество – тъй като то е под съдбовното въздействие и стоманения надзор на своя политикопат водач и неговата орда политикопати.
Всичко в рашистка Русия през днешния ден е като в нацистка Германия в миналото – единствено че пречупено през призмата на актуалните условия.
Има и смечкаващи качествата на рашистките политикопати да нанесат ужасяващи вреди – това са актуалните осведомителни и информационни техноигии и техните обществени мрежи и средства за неподлежаща на надзор от страната връзка.
Но има и нещо страховито, грубо рисково – това е нуклеарното оръжие в лапите на рашисткото страшилище – това е неговото вундервафе. Слава Богу, чудовището Хитлер не се добра до това вундервафе, само че чудовището Путин го държи в ръцете си. В човеконенавистническите си, мизантропски и мракобесни ръце.
...
Исках нагоре да кажа следните две неща:
1. Западът не би трябвало да гледа на Путин и неговата тайфа политикани, олигарси, чекисти, военни и служители на реда, като на някаква екстремност в нормалността, като на някаква прекаленост на нормалността, като положение на ръба на нормалността.
Не, става дума за това, че Путин и неговата тайфа са САМАТА НЕНОРМАЛНОСТ, те са заболели от най-опасната болест – политикопатията, те са доста по-страшни от психопатите и социопатите (макар че някои от тях може да са също по този начин и психопати и-или социопати), взети дружно.
Говорим за тежка болест, която прави невероятно оставането на власт на Путин или на някоя негова креатура.
Няма нищо по-страшно от политикопат с нуклеарно оръжие в ръцете си.
2. Западът би трябвало да огледа на събитията в Украйна като на първа цел на политикопатите – тези политически луди хора, похитили Русия.
Както като сподели един умен човек, Путин и неговата тайфа са като терористите, завладяли кабината на тези лайнери „ Боинг “ и насочили го в кулите на Световния търговски център. Точно по този начин Путин и бандата му са завладяли кабината на лайнера „ Русия “ и са го насочиил в кулите (системата и ценностите) на Запада.
Украйна е бойното поле на човешката цивилизация, на демократичния свят, на Запада, на Европа против най-голямата и най-опасна болест, която е превзела мозъка на чудовището Путин и неговата проклета тайфа.
С Путин не може да се води никакво омиротворяване, Западът не трябва да позволява никакво прегъване. Путин може да е патологичен фарс като страшилище спрямо Хитлер, само че той също е страшилище. Чудовището схваща единствено от мощен и силов отговор, от безапелационна и безусловна победа, от съд и безмилостни присъди против тези от Путин и шайката му, които оцелеят с цел да бъдат съдени; от всеобхватна дерашизация, депутинизация на Русия, по този начин както бе извършена всеобхватна денацификация, дехитлеризация на Германия.
Ножът на човешката цивилизация е опрял до кокола поради Путин тъкмо както в миналото той бе опрял до кокала на човешката цивилизация поради Хитлер.
Тогава успеха бе удържана и апокалипсисът се размина.
Не се колебая, че и в този момент успеха ще бъде удържана и апокалипсисът ще се размине. Въпросът е на каква цена.
И това ще бъде цената, която ще заплати Украйна – една красива страна с един прелестен народ.
Николай Слатински
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ