Учени: По-кратка работна седмица може да помогне срещу климатична...
Авторите настояват, че сегашният модел на развиване не е неминуем и че съществува опция на сюжети, при които светът се сблъсква с по-високи излъчвания, по-тежки климатични последствия и по-голяма централизация на благосъстояние, написа The Guardian.
По-високи приходи за болшинството
Според отчета, приходите на към 89% от международното население могат да се удвоят до 2100 година, в случай че бъдат приложени серия от политики за преразпределение на благосъстоянието, вложения в публични услуги и интензивен енергиен преход.
Сред предложенията са по-високи налози за милиардерите, доста увеличение на разноските за обучение и опазване на здравето и пренасочване на вложения от браншове с високо ползване на запаси към действия с по-нисък екологичен отпечатък.
Докладът планува делът от международното благосъстояние, държан от милиардерите, да намалее от към 6% до 0,05%, до момента в който най-бедната половина от популацията усили своя дял от 2% на 30%.
По-кратка работна седмица и по-малко месо
Авторите оферират и съществени промени в метода на живот и стопанската система.
Сред концепциите е междинното работно време да бъде понижено от към 2100 часа годишно до 1000 часа, което почти се равнява на работна седмица от два и половина дни.
Докладът предизвиква и понижаване на потреблението на алено месо, което съгласно учените е измежду главните фактори за обезлесяването и загубата на екосистеми.
Предвижда се също повече средства да бъдат ориентирани към обучение и опазване на здравето – браншове, които съгласно създателите имат доста по-малък екологичен отпечатък от промишлеността и добивната активност.
Ограничаване на стоплянето до 1,8 градуса
Според разбора комбинацията от по-бърза декарбонизация, развиване на възобновимите енергийни източници и промени в потреблението може да ограничи покачването на световната температура до към 1,8 градуса над прединдустриалните равнища до края на века.
Това е доста под сюжетите, при които стоплянето доближава сред 4 и 4,5 градуса при муден отвод от изкопаемите горива и продължаващо повишаване на потреблението.
Амбициозен проект и политически въпроси
Докладът е направен от 45 създатели и стъпва върху данни, събирани от повече от 200 откриватели по света. Сред водещите му създатели е френският икономист Тома Пикети.
Самите създатели признават, че част от предложенията наподобяват мощно амбициозни. Те обаче настояват, че главната спънка не е техническа или икономическа, а политическа.
„ Обитаем и по-равнопоставен XXI век е материално вероятен. Това, което стои на пътя му, не е неналичието на решения, а политическият избор и способността да бъде построено публично болшинство зад тях “, се споделя в заключението на отчета.
Някои от предложенията евентуално ще провокират съществени разногласия. Идеи като доста редуциране на работното време, високи налози върху огромните благосъстояния и промени в питателните привички от години са обект на спор сред икономисти, политици и бизнес организации.
Въпреки това създателите упорстват, че без съчетаване на климатичните политики с понижаване на неравенството ще бъде мъчно да се построи социална поддръжка за огромните промени, които съгласно тях са нужни през идващите десетилетия.
По-високи приходи за болшинството
Според отчета, приходите на към 89% от международното население могат да се удвоят до 2100 година, в случай че бъдат приложени серия от политики за преразпределение на благосъстоянието, вложения в публични услуги и интензивен енергиен преход.
Сред предложенията са по-високи налози за милиардерите, доста увеличение на разноските за обучение и опазване на здравето и пренасочване на вложения от браншове с високо ползване на запаси към действия с по-нисък екологичен отпечатък.
Докладът планува делът от международното благосъстояние, държан от милиардерите, да намалее от към 6% до 0,05%, до момента в който най-бедната половина от популацията усили своя дял от 2% на 30%.
По-кратка работна седмица и по-малко месо
Авторите оферират и съществени промени в метода на живот и стопанската система.
Сред концепциите е междинното работно време да бъде понижено от към 2100 часа годишно до 1000 часа, което почти се равнява на работна седмица от два и половина дни.
Докладът предизвиква и понижаване на потреблението на алено месо, което съгласно учените е измежду главните фактори за обезлесяването и загубата на екосистеми.
Предвижда се също повече средства да бъдат ориентирани към обучение и опазване на здравето – браншове, които съгласно създателите имат доста по-малък екологичен отпечатък от промишлеността и добивната активност.
Ограничаване на стоплянето до 1,8 градуса
Според разбора комбинацията от по-бърза декарбонизация, развиване на възобновимите енергийни източници и промени в потреблението може да ограничи покачването на световната температура до към 1,8 градуса над прединдустриалните равнища до края на века.
Това е доста под сюжетите, при които стоплянето доближава сред 4 и 4,5 градуса при муден отвод от изкопаемите горива и продължаващо повишаване на потреблението.
Амбициозен проект и политически въпроси
Докладът е направен от 45 създатели и стъпва върху данни, събирани от повече от 200 откриватели по света. Сред водещите му създатели е френският икономист Тома Пикети.
Самите създатели признават, че част от предложенията наподобяват мощно амбициозни. Те обаче настояват, че главната спънка не е техническа или икономическа, а политическа.
„ Обитаем и по-равнопоставен XXI век е материално вероятен. Това, което стои на пътя му, не е неналичието на решения, а политическият избор и способността да бъде построено публично болшинство зад тях “, се споделя в заключението на отчета.
Някои от предложенията евентуално ще провокират съществени разногласия. Идеи като доста редуциране на работното време, високи налози върху огромните благосъстояния и промени в питателните привички от години са обект на спор сред икономисти, политици и бизнес организации.
Въпреки това създателите упорстват, че без съчетаване на климатичните политики с понижаване на неравенството ще бъде мъчно да се построи социална поддръжка за огромните промени, които съгласно тях са нужни през идващите десетилетия.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ