Ще отвърне ли Турция на руските провокации в Сирия
Т рудните и многопластови връзки сред Русия и Турция са постоянно на ръба да ескалират по цялото продължение на съревнованието сред двете страни. От Либия през Сирия до Нагорни Карабах – а от ден на ден и в Централна Азия – Москва и Анкара имат дипломатически връзки, учредени на взаимни взаимни отстъпки и отстъпки за да бъдат открити едни от малко малко управляеми зони на въздействие. И до момента в който в Либия и Нагорни Карабах остават редица въпроси посред им, Сирия продължава да бъде съществена тематика с капацитет да докара до доста по-директен конфликт силите, подкрепени от двете страни. Последните събития са подсещаме за това.
Руският контингент, ситуиран в Сирия се включи с въздушни удари и обстрел против енергийната инфраструктура в Северозападна Сирия, в това число в региона, които попадат под фактическия надзор на Турция. Действията на Москва са координирани със сирийските държавни сили и включват също по този начин удари с балистични ракети против петролни рафинерии и цистерни в регионите, поддържани от Анкара и следени от опозиционни фракции. От средата на март има няколко сходни набези, предизвикали обилни материални вреди и евентуално ще имат отражение върху енергийната сигурност в региона на Северна и Северозападна Сирия. Тези удари съставляват нов модел на деяние от страна на режима на Башар Асад и Русия, който може да сложи началото на нова ескалация, включваща даже сили на Анкара и Москва заради значимостта на Сирия и геополитическата тежест на събитията.
Russia vs. Turkey: Aerials show huge blaze after oil facility strike in Syria
— Haaretz.com (@haaretzcom)
Русия и режимът на Асад преследват две съществени стратегически цели с офанзивите по енергийната инфраструктура в про-турските опозиционни зони. Първо, информацията демонстрират, че макар насилието и военните дейности в Сирия, през последните години работят необезпокоявано няколко търговски маршрута, свързващи сирийските рафинерии с експортната мрежа и тези пътища в никакъв случай не са спирали. Тази самобитна военна стопанска система поддържа приходите на хиляди сирийци в миг, когато формалната статистика демонстрира, че безработицата в Сирия е над 54%. Тази петролна стопанска система също по този начин резервира вероятностите за полагането на основи на различно ръководство в опозиционните територии.
Плановете на съветското военно управление в Сирия, което значително има въздействие върху цялата държавна администрация в Дамаск, са насочени към така наречен възобновяване на реда и връщането на тези територии към предходното статукво. По този метод Москва се стреми да предотврати основаването на устойчива политическа и икономическа автономност в държаните от бунтовниците зони на страната. Заплахата от нова бежанска вълна от дълго време е превърната в лост за напън върху Анкара. С офанзиви против енергийната инфраструктура в Северозападна и Северна Сирия, Русия може да засегне и даже да отстрани значимата за локалните неофициална петролна стопанска система и по този начин да се аргументи вълна от разселвания от Идлиб и други региони към Турция.
Граничните зони могат още веднъж да бъдат изправени пред напън от хора, изгубили поминъка си и търсещи път на север, където към този момент има сериозна сирийска общественост. Не би трябвало да се не помни също, че в регионите под турски надзор цели селища са към този момент де факто свързани с електропреносната мрежа на Южна Турция, а главната валута в Северна Сирия е турската лира и американският $. Притискайки бунтовническите региони, Русия насочва ясно обръщение към Анкара.
Един миграционен напън би имал необятни последици за настоящата турска администрация, вариращи от старания за усилване на граничния надзор, през по-агресивни политики, ориентирани към вътрешната сигурност; няма потребност да се напомня, че сходен сюжет като цяло ще провокира и вътрешнополитически реакции, като главната съпротива в лицето на Републиканската национална партия има ясни позиции против приемането на сирийски бежанци, а нейни членове даже приканват за възобновяване на връзките с режима на Асад.
Според интернационалните наблюдаващи, Русия и сирийското държавно управление ще продължат с напъните си да опустошат колкото могат следените от опозицията енергийни уреди в северната част на Сирия. Анкара сигурно няма да одобри нова огромна бежанска вълна, още повече, че след 2018 политиката на Турция е да открива подсигурени зони по границата си с концепцията да върне там към два милиона сирийци. Ако взаимните въздушни и ракетни удари продължат да се ускоряват, в даден миг тази акция може да принуди администрацията на президента Реджеп Ердоган да реагира, с цел да предотврати една скъпа във всеки смисъл филантропична злополука. В този миг най-критичният въпрос се върти към това по какъв начин Турция може да употребява военните си качества за решение на казуса, без да провокира преден спор с съветския контингент, настоящ в Сирия.
Asks to Find and Punish Forces Who Shelled 's Aleppo
— Asharq Al-Awsat English (@aawsat_eng)
Досега турското министерство на защитата деликатно слага граница сред сирийските държавни сили и съветските сили, когато показва причинителите на последните удари. Трябва да се каже, че турската войска сложи акцент особено върху Асад, като заобикаля откритата борба с Русия, макар ролята на съветската авиация. Като сигнал към Москва, турските позиции на сирийски про-правителствени сили в отговор на нападенията против енергийната инфраструктура. Някои турски медии означават, че това е кулминационна точка и от в този момент нататък Анкара ще реагира военна на всяка експанзия към ръководените от бунтовниците региона, в случай че не са наранени директно турските войски, ситуирани в няколкото наблюдателни поста там.
Турската войска има преимуществото на осъществяването на удари с дронове, за разлика от Русия или режимът на Асад. Дроновете са свързани пък с подсигурена наземна мрежа на 2-ра войска, която разполага със забележителна огнева мощност. Именно по този метод беше нанесен тежък удар върху струпващите се в подготовка за атака сили на Башар Асад при започване на 2020. По този метод, най-малко теоретично, турските въоръжени сили могат да обезкървят доста Асад, без да се постанова да нахлуват на сирийска територия.
Не би трябвало обаче да се не помни, че - както беше посочено преди три години от съветския шеф на Генералния щаб ген. Валерий Герасимов - съветските военни съветници са прикачени към „ съвсем всички бойни единици на сирийската арабска войска “. Въпреки че изказванието на Герасимов звучи пресилено, данните допускат, че отряди от някои елитни подразделения на сирийския режим, в това число подкрепяната от Русия 25-та дивизия, ситуирани в Северозападна Сирия, са съпроводени от съветски личен състав, в това число елементи на специфичните сили. Тази комплицирана обстановка носи риск съветски или турски сили да пострадат при една ескалация и може да докара до следващия рисков епизод сред Турция и Русия в Сирия. Когато Турция смъкна съветски аероплан Су-24 през ноември 2015 година, казусът потъна около обстоятелството, че сирийските военновъздушни сили и съветските изтребители правиха рутинни полети наоколо до турската граница през този интервал, с цел да бомбардират размирен позиции, а Су-24 е на въоръжение и в двете страни. Днес военният отговор на Турция против подразделенията на силите на Асад, които нападат опозиционните елементи и инфраструктура, може елементарно да докара до съветски съпътстващи жертви.
Без подозрение, последните събития в Сирия би трябвало да бъдат обсъждани в подтекста на по-широката засилваща се борба сред ползите на Москва и Анкара. Двете страни са съществени фактори в Либия, а също и в Кавказ. И в двата спора в – либийската революция и в Нагорни Карабах – те използваха контингенти от сирийци и по този начин съумяха да избегнат преден удар между тях. Но тези ходове привършват и Кремъл и Анкара ще бъдат принудени да беседват съществено по отношение на зоните на въздействие, които разпределиха през последните три години. На фона на това, надпреварата за енергийните запаси на Централна Азия се форсира, което прибавя още една гореща тематика сред съветското и турското държавно управление. От това, което събитията от последните години демонстрират, можем да чакаме, че Сирия ще е отдушник на това геополитическо напрежение – както в Нагорни Карабах, по този начин и в Либия, когато ползите на Анкара и Москва влизаха в несъгласие, в Сирия се наблюдаваше конфликт.
Руският контингент, ситуиран в Сирия се включи с въздушни удари и обстрел против енергийната инфраструктура в Северозападна Сирия, в това число в региона, които попадат под фактическия надзор на Турция. Действията на Москва са координирани със сирийските държавни сили и включват също по този начин удари с балистични ракети против петролни рафинерии и цистерни в регионите, поддържани от Анкара и следени от опозиционни фракции. От средата на март има няколко сходни набези, предизвикали обилни материални вреди и евентуално ще имат отражение върху енергийната сигурност в региона на Северна и Северозападна Сирия. Тези удари съставляват нов модел на деяние от страна на режима на Башар Асад и Русия, който може да сложи началото на нова ескалация, включваща даже сили на Анкара и Москва заради значимостта на Сирия и геополитическата тежест на събитията.
Russia vs. Turkey: Aerials show huge blaze after oil facility strike in Syria
— Haaretz.com (@haaretzcom)
Русия и режимът на Асад преследват две съществени стратегически цели с офанзивите по енергийната инфраструктура в про-турските опозиционни зони. Първо, информацията демонстрират, че макар насилието и военните дейности в Сирия, през последните години работят необезпокоявано няколко търговски маршрута, свързващи сирийските рафинерии с експортната мрежа и тези пътища в никакъв случай не са спирали. Тази самобитна военна стопанска система поддържа приходите на хиляди сирийци в миг, когато формалната статистика демонстрира, че безработицата в Сирия е над 54%. Тази петролна стопанска система също по този начин резервира вероятностите за полагането на основи на различно ръководство в опозиционните територии.
Плановете на съветското военно управление в Сирия, което значително има въздействие върху цялата държавна администрация в Дамаск, са насочени към така наречен възобновяване на реда и връщането на тези територии към предходното статукво. По този метод Москва се стреми да предотврати основаването на устойчива политическа и икономическа автономност в държаните от бунтовниците зони на страната. Заплахата от нова бежанска вълна от дълго време е превърната в лост за напън върху Анкара. С офанзиви против енергийната инфраструктура в Северозападна и Северна Сирия, Русия може да засегне и даже да отстрани значимата за локалните неофициална петролна стопанска система и по този начин да се аргументи вълна от разселвания от Идлиб и други региони към Турция.
Граничните зони могат още веднъж да бъдат изправени пред напън от хора, изгубили поминъка си и търсещи път на север, където към този момент има сериозна сирийска общественост. Не би трябвало да се не помни също, че в регионите под турски надзор цели селища са към този момент де факто свързани с електропреносната мрежа на Южна Турция, а главната валута в Северна Сирия е турската лира и американският $. Притискайки бунтовническите региони, Русия насочва ясно обръщение към Анкара.
Един миграционен напън би имал необятни последици за настоящата турска администрация, вариращи от старания за усилване на граничния надзор, през по-агресивни политики, ориентирани към вътрешната сигурност; няма потребност да се напомня, че сходен сюжет като цяло ще провокира и вътрешнополитически реакции, като главната съпротива в лицето на Републиканската национална партия има ясни позиции против приемането на сирийски бежанци, а нейни членове даже приканват за възобновяване на връзките с режима на Асад.
Според интернационалните наблюдаващи, Русия и сирийското държавно управление ще продължат с напъните си да опустошат колкото могат следените от опозицията енергийни уреди в северната част на Сирия. Анкара сигурно няма да одобри нова огромна бежанска вълна, още повече, че след 2018 политиката на Турция е да открива подсигурени зони по границата си с концепцията да върне там към два милиона сирийци. Ако взаимните въздушни и ракетни удари продължат да се ускоряват, в даден миг тази акция може да принуди администрацията на президента Реджеп Ердоган да реагира, с цел да предотврати една скъпа във всеки смисъл филантропична злополука. В този миг най-критичният въпрос се върти към това по какъв начин Турция може да употребява военните си качества за решение на казуса, без да провокира преден спор с съветския контингент, настоящ в Сирия.
Asks to Find and Punish Forces Who Shelled 's Aleppo
— Asharq Al-Awsat English (@aawsat_eng)
Досега турското министерство на защитата деликатно слага граница сред сирийските държавни сили и съветските сили, когато показва причинителите на последните удари. Трябва да се каже, че турската войска сложи акцент особено върху Асад, като заобикаля откритата борба с Русия, макар ролята на съветската авиация. Като сигнал към Москва, турските позиции на сирийски про-правителствени сили в отговор на нападенията против енергийната инфраструктура. Някои турски медии означават, че това е кулминационна точка и от в този момент нататък Анкара ще реагира военна на всяка експанзия към ръководените от бунтовниците региона, в случай че не са наранени директно турските войски, ситуирани в няколкото наблюдателни поста там.
Турската войска има преимуществото на осъществяването на удари с дронове, за разлика от Русия или режимът на Асад. Дроновете са свързани пък с подсигурена наземна мрежа на 2-ра войска, която разполага със забележителна огнева мощност. Именно по този метод беше нанесен тежък удар върху струпващите се в подготовка за атака сили на Башар Асад при започване на 2020. По този метод, най-малко теоретично, турските въоръжени сили могат да обезкървят доста Асад, без да се постанова да нахлуват на сирийска територия.
Не би трябвало обаче да се не помни, че - както беше посочено преди три години от съветския шеф на Генералния щаб ген. Валерий Герасимов - съветските военни съветници са прикачени към „ съвсем всички бойни единици на сирийската арабска войска “. Въпреки че изказванието на Герасимов звучи пресилено, данните допускат, че отряди от някои елитни подразделения на сирийския режим, в това число подкрепяната от Русия 25-та дивизия, ситуирани в Северозападна Сирия, са съпроводени от съветски личен състав, в това число елементи на специфичните сили. Тази комплицирана обстановка носи риск съветски или турски сили да пострадат при една ескалация и може да докара до следващия рисков епизод сред Турция и Русия в Сирия. Когато Турция смъкна съветски аероплан Су-24 през ноември 2015 година, казусът потъна около обстоятелството, че сирийските военновъздушни сили и съветските изтребители правиха рутинни полети наоколо до турската граница през този интервал, с цел да бомбардират размирен позиции, а Су-24 е на въоръжение и в двете страни. Днес военният отговор на Турция против подразделенията на силите на Асад, които нападат опозиционните елементи и инфраструктура, може елементарно да докара до съветски съпътстващи жертви.
Без подозрение, последните събития в Сирия би трябвало да бъдат обсъждани в подтекста на по-широката засилваща се борба сред ползите на Москва и Анкара. Двете страни са съществени фактори в Либия, а също и в Кавказ. И в двата спора в – либийската революция и в Нагорни Карабах – те използваха контингенти от сирийци и по този начин съумяха да избегнат преден удар между тях. Но тези ходове привършват и Кремъл и Анкара ще бъдат принудени да беседват съществено по отношение на зоните на въздействие, които разпределиха през последните три години. На фона на това, надпреварата за енергийните запаси на Централна Азия се форсира, което прибавя още една гореща тематика сред съветското и турското държавно управление. От това, което събитията от последните години демонстрират, можем да чакаме, че Сирия ще е отдушник на това геополитическо напрежение – както в Нагорни Карабах, по този начин и в Либия, когато ползите на Анкара и Москва влизаха в несъгласие, в Сирия се наблюдаваше конфликт.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ