Как на германски остров научиха къде е България
Т. Пенева: В интерес на истината с хубавото се привиква бързо. Може би на Борислав му беше мъчно да свикне без колата, тъй като на острова няма автомобилно придвижване, само че около това, че колите ги няма, го няма и нормалния звук от тях. А като го забравиш и стъпиш на континента, би трябвало доста да внимаваш - да имаш поради, че някоя кола може да те блъсне. Тук сходството на коли, които минават, се движат с 10 км/час и нямат безусловно никакво право да употребяват клаксони, тъй като нямат право да безпокоят пешеходците, колкото и да им пречат те.
Дъждовни води: Можем ли следователно да назовем острова оазис?
Т. Пенева: Абсолютно. Това е ужасно място - няма непознати хора, няма престъпност, вратите не се заключват, касите ни с вода, кола или бира си стоят в дворовете. Всеки, който мине, може да си вземе, само че никой не го прави. Представям си какво бихме имали, в случай че бяхме останали в България, където по никакъв начин не сме били зле, само че тук имаме доста повече, като главно имам поради спокойствието и реда в живота, опцията за обмисляне. Имаме поради, че това не важи за всички българи, живеещи в Германия.
Дъждовни води: Островът има едвам към 1000 поданици, а от тях близо 40 са българи. Какво ги води в Хелголанд?
Т. Пенева: В една от хотелските вериги работят доста българи, главно от Варна. В хотела, в който дойдохме в началото, наложително работят по 2-3 българи на сезон. Имаме на острова и български готвач от доста висока класа. За празника предходната година организирахме български щанд с български ястия като баница, айрян и така нататък Колко ракия с айрян изпиха тези хора в дребни пластмасови чашки...
Общо националностите на острова са също към 40, като с изключение на по хотелите, хората работят и в локалния биологически институт, който се занимава с чистотата на морето, морските типове и в него работят студенти от целия свят. Но нас към този момент ни знаят, познават ни и ни харесват извънредно доста - знаят, че сме българи, само че не помнят, че сме чужденци.
Дъждовни води: Доколко пренесена е България на Хелголанд? Има ли опция да се поддържат традициите на северния немски остров?
Т. Пенева: О, до доста - носили сме мартеници и сме раздавали, правили сме баници, носили сме вино и ракия. Тази година ни видяха и по какъв начин танцуваме - показахме им по какъв начин наподобяват българските хора. Неравноделните тактове несъмнено направиха усещане. Вече имаме и отправена покана от локалния фолклорен отбор за празника на острова да вземат участие с български танц в отбелязването му.
Дъждовни води: Как наподобява вашата коледна софра?
Т. Пенева: Имаме кисело зеле лично произвеждане, имаме и сарми. Разбира се, имаме и ракия, тъй като не може в къща, в която живеят българи, да няма ракия. Без да сме неуважителни, не честваме немските празници - не търсим яйца по двора на Великден, нито слагаме чорапи, с цел да бъдат напълнени с дарове за Деня на Николаус. Нашата Коледа си е наша Коледа - не с вурстчета и картофена салата, както е признато в Германия. Често сме се събирали с германци у дома на българска маса и това ужасно доста им харесва.
Дъждовни води: Имате щерка на 14 години. За нея какво бъдеще виждате - българско или немско?
Т. Пенева: Българско едва ли, доста се колебая, че ще е българско, само че не съм сигурна и че ще е немско - по-скоро виждам за нея бъдеще в един отворен свят, в който тя има всевъзможен избор. От самото начало това желаех за децата - да могат да избират.
Дъждовни води: А за България какво бъдеще виждате - до каква степен се интересувате от протичащото се в България и каква е вашата оценка?
Т. Пенева: Много се интересуваме от България, доста спорим за протичащото се в нашата татковина. Но желая тук да кажа нещо - и брачният партньор ми, и щерка ми са с диабет и те в Германия са доста добре подсигурени, до момента в който децата с диабет в България са в окаяно състояние по ред аргументи. За мен не е обикновено един родител да търси инсулин за детето си в интернет, както е в България.
Когато брачният партньор ми преди две седмици потегли за България, изпратих по него две химикалки с инсулин да бъдат подарени на някое дете, тъй като знаех, че по този начин можем да помогнем. И тук идва развръзката - инсулинът, който адресирам отсам, е една класа над този, който се предлага в България, въпреки да е същият. Аз го правя подарък в група на родители на деца с диабет и отрицателните реакции не закъсняват - този инсулин не е като нашия в България, по-добре си го задръжте, с цел да не създадем пакост. Т.е. за мен България е следното нещо - ние имаме проблем, желаеме някой да ни помогне, само че в случай че може да ни помогне по метода, по който ние желаеме. Ако на нас този метод не ни е прочут, значи той не е добър. И вместо тези хора да седнат и да прочетат, да се обадят на лекаря си и да попитат, те отхвърлят помощта. Това е за мен България.
Борислав на собствен ред споделя, че съгласно него нищо в България не се случва както би трябвало - въобще не се мисли за хората. А те сами са си отговорни, тъй като въпреки никой да не мисли за тях, не престават да търпят.
Дъждовни води: Какво бихте посъветвали българите, които биха желали да тръгнат по вашия път? С какво да се " въоръжат ", като имаме поради, че в случай че ви слуша вас човек, всичко наподобява елементарно?
Т. Пенева: Да, за нас наподобява елементарно, само че това, което постоянно съм желала да кажа, е, че в случай че отиваш в Германия да работиш за българин, сърбин или турчин, по-добре си спри на Балканския полуостров. Като искаш да дойдеш в Германия, не казвай " не знам език, намерете ми някаква работа ", тъй като по този начин ти си евентуалната жертва и ще попаднеш на някого, с който имате общ език, само че той може да се окаже неточен шеф и да те измами. Престоят в интернет може да се употребява, с цел да се научат известно количество непознати думи - даже да са единствено 20, те стигат за работното всекидневие, когато е ясно, че няма да работиш в офис. Не се оставяй по този начин! Често виждам в разнообразни интернет групи по какъв начин някой споделя, че му оферират работа или квартира. Не може да ти го оферират току-тъй - отивай при германци. По-трудно ще е, само че ще си заслужава.
На Хелголанд да вземем за пример има заплашителен дефицит на личен състав, българите не знаят, че това е по този начин, само че все пак в случай че им предложиш да дойдат тук, ще намерят 50 аргументи да не го създадат. Ясно е, че би трябвало да са внимателни, само че непознаването на нещо не трябва да е причина за неговото отказване.
Интервюто е оповестено в
Дъждовни води: Можем ли следователно да назовем острова оазис?
Т. Пенева: Абсолютно. Това е ужасно място - няма непознати хора, няма престъпност, вратите не се заключват, касите ни с вода, кола или бира си стоят в дворовете. Всеки, който мине, може да си вземе, само че никой не го прави. Представям си какво бихме имали, в случай че бяхме останали в България, където по никакъв начин не сме били зле, само че тук имаме доста повече, като главно имам поради спокойствието и реда в живота, опцията за обмисляне. Имаме поради, че това не важи за всички българи, живеещи в Германия.
Дъждовни води: Островът има едвам към 1000 поданици, а от тях близо 40 са българи. Какво ги води в Хелголанд?
Т. Пенева: В една от хотелските вериги работят доста българи, главно от Варна. В хотела, в който дойдохме в началото, наложително работят по 2-3 българи на сезон. Имаме на острова и български готвач от доста висока класа. За празника предходната година организирахме български щанд с български ястия като баница, айрян и така нататък Колко ракия с айрян изпиха тези хора в дребни пластмасови чашки...
Общо националностите на острова са също към 40, като с изключение на по хотелите, хората работят и в локалния биологически институт, който се занимава с чистотата на морето, морските типове и в него работят студенти от целия свят. Но нас към този момент ни знаят, познават ни и ни харесват извънредно доста - знаят, че сме българи, само че не помнят, че сме чужденци.
Дъждовни води: Доколко пренесена е България на Хелголанд? Има ли опция да се поддържат традициите на северния немски остров?
Т. Пенева: О, до доста - носили сме мартеници и сме раздавали, правили сме баници, носили сме вино и ракия. Тази година ни видяха и по какъв начин танцуваме - показахме им по какъв начин наподобяват българските хора. Неравноделните тактове несъмнено направиха усещане. Вече имаме и отправена покана от локалния фолклорен отбор за празника на острова да вземат участие с български танц в отбелязването му.
Дъждовни води: Как наподобява вашата коледна софра?
Т. Пенева: Имаме кисело зеле лично произвеждане, имаме и сарми. Разбира се, имаме и ракия, тъй като не може в къща, в която живеят българи, да няма ракия. Без да сме неуважителни, не честваме немските празници - не търсим яйца по двора на Великден, нито слагаме чорапи, с цел да бъдат напълнени с дарове за Деня на Николаус. Нашата Коледа си е наша Коледа - не с вурстчета и картофена салата, както е признато в Германия. Често сме се събирали с германци у дома на българска маса и това ужасно доста им харесва.
Дъждовни води: Имате щерка на 14 години. За нея какво бъдеще виждате - българско или немско?
Т. Пенева: Българско едва ли, доста се колебая, че ще е българско, само че не съм сигурна и че ще е немско - по-скоро виждам за нея бъдеще в един отворен свят, в който тя има всевъзможен избор. От самото начало това желаех за децата - да могат да избират.
Дъждовни води: А за България какво бъдеще виждате - до каква степен се интересувате от протичащото се в България и каква е вашата оценка?
Т. Пенева: Много се интересуваме от България, доста спорим за протичащото се в нашата татковина. Но желая тук да кажа нещо - и брачният партньор ми, и щерка ми са с диабет и те в Германия са доста добре подсигурени, до момента в който децата с диабет в България са в окаяно състояние по ред аргументи. За мен не е обикновено един родител да търси инсулин за детето си в интернет, както е в България.
Когато брачният партньор ми преди две седмици потегли за България, изпратих по него две химикалки с инсулин да бъдат подарени на някое дете, тъй като знаех, че по този начин можем да помогнем. И тук идва развръзката - инсулинът, който адресирам отсам, е една класа над този, който се предлага в България, въпреки да е същият. Аз го правя подарък в група на родители на деца с диабет и отрицателните реакции не закъсняват - този инсулин не е като нашия в България, по-добре си го задръжте, с цел да не създадем пакост. Т.е. за мен България е следното нещо - ние имаме проблем, желаеме някой да ни помогне, само че в случай че може да ни помогне по метода, по който ние желаеме. Ако на нас този метод не ни е прочут, значи той не е добър. И вместо тези хора да седнат и да прочетат, да се обадят на лекаря си и да попитат, те отхвърлят помощта. Това е за мен България.
Борислав на собствен ред споделя, че съгласно него нищо в България не се случва както би трябвало - въобще не се мисли за хората. А те сами са си отговорни, тъй като въпреки никой да не мисли за тях, не престават да търпят.
Дъждовни води: Какво бихте посъветвали българите, които биха желали да тръгнат по вашия път? С какво да се " въоръжат ", като имаме поради, че в случай че ви слуша вас човек, всичко наподобява елементарно?
Т. Пенева: Да, за нас наподобява елементарно, само че това, което постоянно съм желала да кажа, е, че в случай че отиваш в Германия да работиш за българин, сърбин или турчин, по-добре си спри на Балканския полуостров. Като искаш да дойдеш в Германия, не казвай " не знам език, намерете ми някаква работа ", тъй като по този начин ти си евентуалната жертва и ще попаднеш на някого, с който имате общ език, само че той може да се окаже неточен шеф и да те измами. Престоят в интернет може да се употребява, с цел да се научат известно количество непознати думи - даже да са единствено 20, те стигат за работното всекидневие, когато е ясно, че няма да работиш в офис. Не се оставяй по този начин! Често виждам в разнообразни интернет групи по какъв начин някой споделя, че му оферират работа или квартира. Не може да ти го оферират току-тъй - отивай при германци. По-трудно ще е, само че ще си заслужава.
На Хелголанд да вземем за пример има заплашителен дефицит на личен състав, българите не знаят, че това е по този начин, само че все пак в случай че им предложиш да дойдат тук, ще намерят 50 аргументи да не го създадат. Ясно е, че би трябвало да са внимателни, само че непознаването на нещо не трябва да е причина за неговото отказване.
Интервюто е оповестено в
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ