С какво ще се сблъскат САЩ в Ормузкия проток? Спомени от „танкерн...
Т.нар. „ танкерна война “ от края на 80-те години включва същите провокации и оръжия, с които би се сблъскала сходна задача и през днешния ден, и демонстрира по какъв начин в условия на спор нещата могат бързо да излязат отвън надзор с непредвидими и постоянно смъртоносни последствия.
Иранско-иракската война
Корените на „ танкерната война “ са сложени през 1980 година, когато иракският водач Саддам Хюсеин, обезпокоен от ислямското държавно управление в Иран, водено от аятолах Хомейни, нахлува в прилежащата страна.
След първичните военни триумфи и на двете страни спорът се трансформира в изтощителна война без съдбоносен излаз до 1984 година Тогава Ирак трансформира тактиката си и стартира да нападна ирански петролни танкери за да отслаби стопанската система на Техеран и да предизвика интернационална интервенция за отбрана на петролните доставки. Иран отвръща, като стартира да нападна неутрални търговски кораби, пренасящи товари към Ирак, най-много през Кувейт в северната част на Персийския залив. Така стартира така наречен „ танкерна война “.
Намесата на Съединени американски щати
С увеличението на офанзивите Кувейт търси помощ от непознати страни, с цел да отбрани корабите си. Първоначално Съветският съюз стартира да ескортира танкери през Персийския залив. Вашингтон, стремейки се да не загуби въздействие, подхваща тактика за пререгистрация на кувейтските кораби под американски байрак, което разрешава те да бъдат защитавани от Военноморски сили на Съединени американски щати.
През лятото на 1987 година американски военни кораби стартират всеобщо да ескортират танкери в района.
Още преди началото на ескортните задачи американският флот претърпява сериозен удар. На 17 май 1987 година фрегатата USS Stark е атакувана от иракски боен аероплан, който изстрелва две ракети „ Екзосет “. При удара умират 29 моряци, а още 8 по-късно умират от раните си. Десетки други са ранени. Въпреки тежките провали екипажът съумява да овладее обстановката и корабът доближава до пристанище в Бахрейн със личен ход.
Официалната ескортна задача на Съединени американски щати стартира през юли 1987 година В началото на интервенцията два танкера под американски байрак потеглят към Кувейт под защитата на военни кораби на Съединени американски щати. Иран обаче е квалифициран и минира основни морски направления. Един от танкерите — Bridgeton — попада на морска мина, само че с помощта на солидната си структура съумява да продължи плаването си.
Случаят обаче става алегоричен, защото американските военни кораби следват танкера, употребявайки го като самобитен „ щит “ против мините — нещо, което провокира съществени рецензии и насмешки.
Проблемът с мините
Инцидентът разкрива съществени недостатъци в качествата на Съединени американски щати за почистване на мини. Военноморските сили са принудени да разчитат на съдружници за спомагателна помощ, защото личните им запаси са лимитирани.
Морските мини се оказват освен физическа, само че и психическа опасност, която мощно лимитира дейностите на военните кораби. През април 1988 година фрегатата USS Samuel B. Roberts се натъква на минно поле. Корабът се удря в мина, която предизвиква съществени вреди и съвсем го разцепва на половина. Екипажът съумява да избави кораба посредством незабавни ограничения, само че случаят още веднъж акцентира уязвимостта на американските сили по отношение на минната опасност.
В отговор Съединени американски щати подхващат огромна военна интервенция против ирански цели в Персийския залив. При нея се стига до директни конфликти сред американски и ирански сили, в това число първото в историята ракетно стълкновение сред кораби на Военноморски сили на Съединени американски щати. Американските сили потапят ирански кораби и унищожават инфраструктура, като интервенцията се счита за една от най-значимите морски борби в актуалната военна история.
Изводи и актуален подтекст
Макар тогава Съединени американски щати да показват софтуерно предимство, специалисти означават, че обстановката през днешния ден е друга. Иран разполага с по-широк боеприпас, в това число дронове и съвременни ракетни системи, а опасността в морето остава сериозна. Освен това опциите за разминиране са лимитирани, а неналичието на задоволително профилирани средства слага под въпрос готовността за сходни интервенции.
Историческият опит от „ танкерната война “ демонстрира, че сходни задачи са извънредно комплицирани, рискови и сложни за надзор, като даже дребни неточности могат да доведат до съществени последствия в условия на напрежение в района, написа в умозаключение CNN.
Иранско-иракската война
Корените на „ танкерната война “ са сложени през 1980 година, когато иракският водач Саддам Хюсеин, обезпокоен от ислямското държавно управление в Иран, водено от аятолах Хомейни, нахлува в прилежащата страна.
След първичните военни триумфи и на двете страни спорът се трансформира в изтощителна война без съдбоносен излаз до 1984 година Тогава Ирак трансформира тактиката си и стартира да нападна ирански петролни танкери за да отслаби стопанската система на Техеран и да предизвика интернационална интервенция за отбрана на петролните доставки. Иран отвръща, като стартира да нападна неутрални търговски кораби, пренасящи товари към Ирак, най-много през Кувейт в северната част на Персийския залив. Така стартира така наречен „ танкерна война “.
Намесата на Съединени американски щати
С увеличението на офанзивите Кувейт търси помощ от непознати страни, с цел да отбрани корабите си. Първоначално Съветският съюз стартира да ескортира танкери през Персийския залив. Вашингтон, стремейки се да не загуби въздействие, подхваща тактика за пререгистрация на кувейтските кораби под американски байрак, което разрешава те да бъдат защитавани от Военноморски сили на Съединени американски щати.
През лятото на 1987 година американски военни кораби стартират всеобщо да ескортират танкери в района.
Още преди началото на ескортните задачи американският флот претърпява сериозен удар. На 17 май 1987 година фрегатата USS Stark е атакувана от иракски боен аероплан, който изстрелва две ракети „ Екзосет “. При удара умират 29 моряци, а още 8 по-късно умират от раните си. Десетки други са ранени. Въпреки тежките провали екипажът съумява да овладее обстановката и корабът доближава до пристанище в Бахрейн със личен ход.
Официалната ескортна задача на Съединени американски щати стартира през юли 1987 година В началото на интервенцията два танкера под американски байрак потеглят към Кувейт под защитата на военни кораби на Съединени американски щати. Иран обаче е квалифициран и минира основни морски направления. Един от танкерите — Bridgeton — попада на морска мина, само че с помощта на солидната си структура съумява да продължи плаването си.
Случаят обаче става алегоричен, защото американските военни кораби следват танкера, употребявайки го като самобитен „ щит “ против мините — нещо, което провокира съществени рецензии и насмешки.
Проблемът с мините
Инцидентът разкрива съществени недостатъци в качествата на Съединени американски щати за почистване на мини. Военноморските сили са принудени да разчитат на съдружници за спомагателна помощ, защото личните им запаси са лимитирани.
Морските мини се оказват освен физическа, само че и психическа опасност, която мощно лимитира дейностите на военните кораби. През април 1988 година фрегатата USS Samuel B. Roberts се натъква на минно поле. Корабът се удря в мина, която предизвиква съществени вреди и съвсем го разцепва на половина. Екипажът съумява да избави кораба посредством незабавни ограничения, само че случаят още веднъж акцентира уязвимостта на американските сили по отношение на минната опасност.
В отговор Съединени американски щати подхващат огромна военна интервенция против ирански цели в Персийския залив. При нея се стига до директни конфликти сред американски и ирански сили, в това число първото в историята ракетно стълкновение сред кораби на Военноморски сили на Съединени американски щати. Американските сили потапят ирански кораби и унищожават инфраструктура, като интервенцията се счита за една от най-значимите морски борби в актуалната военна история.
Изводи и актуален подтекст
Макар тогава Съединени американски щати да показват софтуерно предимство, специалисти означават, че обстановката през днешния ден е друга. Иран разполага с по-широк боеприпас, в това число дронове и съвременни ракетни системи, а опасността в морето остава сериозна. Освен това опциите за разминиране са лимитирани, а неналичието на задоволително профилирани средства слага под въпрос готовността за сходни интервенции.
Историческият опит от „ танкерната война “ демонстрира, че сходни задачи са извънредно комплицирани, рискови и сложни за надзор, като даже дребни неточности могат да доведат до съществени последствия в условия на напрежение в района, написа в умозаключение CNN.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ