Журналистика в опасност: Съдебните процеси, които оставят отпечатък върху цяла Европа
Т. нар. „ стратегически каузи против обществено присъединяване “, известни още като „ каузи плесници “ поради британската си абревиатураSLAPP, най-често съставляват цивилен каузи за клюка и интервенция в персоналния живот. Обичайно тесе завеждат против публицисти и неправителствени организации, с цел да ги откажат от разгласяването на обстоятелства за съответни обществени фигури. Европейският съюз дефинира това като техника, която лимитира свободата на изложение, предава.
Според изследване на Коалицията срещуSLAPPделата в Европа – в интервала от 2010 година до 2021 година са заведени минимум 570 сходни каузи. Близо 10% от тях са против едно-единствено лице – малтийската разследващажурналистка Дaфне Каруaна Галиция.
Повече от пет години след гибелта ѝ – нейната сестра, Корин Вела, продължава да търси правдивост.
" Беше ѝ доста мъчно. Както знаете, тези правосъдни каузи целят да лишават времето и ресурсите на човек. И излизат скъпо, тъй като би трябвало да се отбраните, да плащате на юристи. Освен това от всички 47 каузи против нея – 5 бяха наказателни, т.е. с тях се занимаваше и полицията. И можеше да се стигне до затвор. Всичко лишава време и пари. Но тя беше задоволително мощна, с цел да се бори против това ", споделя Корин Вела.
53-годишнатаДафне Галиция умира през 2017-а, при бомбен атентат, ориентиран против нея. Трима мъже са наказани заубийството ѝ. Повечето каузи, заведени срещужурналисткатаприживе,продължават да са в ход и след нейната гибел. Най-близките ѝ хора са принудени да се изправят в съда още веднъж и още веднъж.
Единот исковете е предявен отбившия министър председател на Малта, Джоузеф Мускат. Той него отдръпва, даже следубийството наДафнепо време на неговото ръководство.
" След като беше убита, петте наказателни каузи за клюка паднаха автоматизирано, тъй като нямаше по какъв начин да продължат. Но другите 42 цивилен каузи бяха наследени от брачна половинка на Дафне и синовете ѝ. Аномалия в нашия закон е, че делата за клюка се наследяват след гибелта. Много е незаслужено, тъй като главният очевидец е мъртъв. Години след убийството на Дафне някогашният министър-председател Джоузеф Мускат и брачната половинка му – Мишел, към момента я съдят. Дори през днешния ден. Звучи ужасяващо, когато го изказвам на глас. Бившият министър председател към момента съди мъртва журналистка ", споделя още Корин Вела.
На ход е Европейски Съюз: Страните членки работят по инструкция срещу„ делата плесници “
Случаят на Дафне Галиция въодушеви основаването на европейско законодателство, което да пази публицистите и неправителствените организации от правосъдни каузи, заведени поради работата им. Т.нар.anti-SLAPPдиректива беше препоръчана от Европейската комисия предходната година.
Тя обаче не е измежду целите на Швеция като ръководител на Съвета на Европейския съюз. КоринВеладопълва, че първичният вид е билредактиран, с което документът е станал ненужен.
" Ако има мощна инструкция, правосъдните каузи няма да бъдат наследявани. Смисълът на директивата е да постави завършек на „ делата плесници “ в Европа. Ако няма мощна инструкция, на процедура няма нищо. В настоящия си тип документът дава по-малко от това, което беше оповестено предходната година. Тогава Европейската комисия предложи минималните условия. Сега отстраниха значими клаузи като преждевременното преустановяване на делата за клюка, компенсациите за ответника и гаранциите за неговата отбрана. Предлага се и премахването на така наречен „ трансгранични каузи “. Така директивата е освен неефективна, само че и опонира на задачата да пази засегнатите ", изяснява сестра на Дафне Каруана Галиция.
Според Корин Вела все още директивата не защищава публицистите изцяло от така наречен трансгранични каузи, при които всекидневно ищецът и ответникът са в две разнообразни страни.
Защитата на обстоятелствата: Как Европейски Съюз ще защищити публицистите и НПО-тата от SLAPP делата
„ Трансгранично дело може да има и в случаите, в които е наранена повече от една страна от Европейския съюз. И това беше препоръчано в началото в директивата. Така да вземем за пример, в случай че и ищецът, и ответникът са в една европейска страна, само че казусът се отнася до река, която минава през няколко страни, това също ще се смята за трансграничен случай. Това беше първичното предложение “, счита Корин Вела.
Дафне Галиция също става жертва натрансграничнообвинение, когато малтийската банкаPilatusя съди за 40 млн. доларав американския щат Аризона.
" Искаме директивата да обгръща трансграничните случаи в цялостния смисъл на думата. И да има ефикасни ограничения за отбрана срещуSLAPPделата, които да включват прекъсване на правосъдните производства. Така, когато има „ дело пестник “ против някой и той призове за предварителното му преустановяване, настояването му ще бъде почетено и делото няма да продължи ", добави Корин Вела.
На фона на противоречивите точки в директивата – Корин Вела се надява тя да бъде призната още тази година.
„ Държавите ще би трябвало да се спогодят. Но в случай че просто това е задачата, в случай че бъдат почетени всички възражения на страните, без това да е съобразено с задачата на самата инструкция, ще се окажем в още по-лоша обстановка. Защото документът няма да бъде ефикасен и ще сложи ниски критерии. Той е прочут и като закона на Дафне, на моята сестра. Ако не се оправим тези проблеми, за мен ще бъде еднакво на изменничество. Този закон беше препоръчан поради убийството на Дафне, тъй като той извади на ярко ужаса, същинския смут на „ делата плесници “ и какъв брой рискови са те за всички в Европа “, уверена е сестрата на Дафне Галиция.
SLAPPделата в Европа:Близо 600 са сходните обвинявания против публицисти и НПО-та
Въпреки че все още са регистрирани близо 600 случая на така наречен „ каузи плесници “, в това число и в България, това надалеч не са всички.
„ Опитваме да документираме всеки сходен случай в цяла Европа, с цел да покажем какъв брой е просторен казусът. Не знаем за всички каузи. Има такива, които въобще не са документирани. Има единствено един най-малко, за който знаем сигурно “, споделя Вела.
" Знам, че сега има доста огромен проблем в България. Че заплашват медия. Но е значимо да помним, че, въпреки публицистите да са съществени цели наSLAPPделата, тъй като те могат да приказват пред аудитория от няколкостотин души или даже милиони – каузи се завеждат и против други публични групи. Става дума за учени, за обществени лица, за бранители на правата на индивида и деятели. Така че, не приказваме единствено за публицистите. А като цяло за отбраната на правото да знаеш, да приказваш, да пишеш и да си обществено зает в целия Европейски съюз ", споделя още тя.
Днес, до момента в който околните на Дафне чакат правдивост за гибелта ѝ, Европейският съюз отличава публицисти с премия на нейно име.
Според изследване на Коалицията срещуSLAPPделата в Европа – в интервала от 2010 година до 2021 година са заведени минимум 570 сходни каузи. Близо 10% от тях са против едно-единствено лице – малтийската разследващажурналистка Дaфне Каруaна Галиция.
Повече от пет години след гибелта ѝ – нейната сестра, Корин Вела, продължава да търси правдивост.
" Беше ѝ доста мъчно. Както знаете, тези правосъдни каузи целят да лишават времето и ресурсите на човек. И излизат скъпо, тъй като би трябвало да се отбраните, да плащате на юристи. Освен това от всички 47 каузи против нея – 5 бяха наказателни, т.е. с тях се занимаваше и полицията. И можеше да се стигне до затвор. Всичко лишава време и пари. Но тя беше задоволително мощна, с цел да се бори против това ", споделя Корин Вела.
53-годишнатаДафне Галиция умира през 2017-а, при бомбен атентат, ориентиран против нея. Трима мъже са наказани заубийството ѝ. Повечето каузи, заведени срещужурналисткатаприживе,продължават да са в ход и след нейната гибел. Най-близките ѝ хора са принудени да се изправят в съда още веднъж и още веднъж.
Единот исковете е предявен отбившия министър председател на Малта, Джоузеф Мускат. Той него отдръпва, даже следубийството наДафнепо време на неговото ръководство.
" След като беше убита, петте наказателни каузи за клюка паднаха автоматизирано, тъй като нямаше по какъв начин да продължат. Но другите 42 цивилен каузи бяха наследени от брачна половинка на Дафне и синовете ѝ. Аномалия в нашия закон е, че делата за клюка се наследяват след гибелта. Много е незаслужено, тъй като главният очевидец е мъртъв. Години след убийството на Дафне някогашният министър-председател Джоузеф Мускат и брачната половинка му – Мишел, към момента я съдят. Дори през днешния ден. Звучи ужасяващо, когато го изказвам на глас. Бившият министър председател към момента съди мъртва журналистка ", споделя още Корин Вела.
На ход е Европейски Съюз: Страните членки работят по инструкция срещу„ делата плесници “
Случаят на Дафне Галиция въодушеви основаването на европейско законодателство, което да пази публицистите и неправителствените организации от правосъдни каузи, заведени поради работата им. Т.нар.anti-SLAPPдиректива беше препоръчана от Европейската комисия предходната година.
Тя обаче не е измежду целите на Швеция като ръководител на Съвета на Европейския съюз. КоринВеладопълва, че първичният вид е билредактиран, с което документът е станал ненужен.
" Ако има мощна инструкция, правосъдните каузи няма да бъдат наследявани. Смисълът на директивата е да постави завършек на „ делата плесници “ в Европа. Ако няма мощна инструкция, на процедура няма нищо. В настоящия си тип документът дава по-малко от това, което беше оповестено предходната година. Тогава Европейската комисия предложи минималните условия. Сега отстраниха значими клаузи като преждевременното преустановяване на делата за клюка, компенсациите за ответника и гаранциите за неговата отбрана. Предлага се и премахването на така наречен „ трансгранични каузи “. Така директивата е освен неефективна, само че и опонира на задачата да пази засегнатите ", изяснява сестра на Дафне Каруана Галиция.
Според Корин Вела все още директивата не защищава публицистите изцяло от така наречен трансгранични каузи, при които всекидневно ищецът и ответникът са в две разнообразни страни.
Защитата на обстоятелствата: Как Европейски Съюз ще защищити публицистите и НПО-тата от SLAPP делата
„ Трансгранично дело може да има и в случаите, в които е наранена повече от една страна от Европейския съюз. И това беше препоръчано в началото в директивата. Така да вземем за пример, в случай че и ищецът, и ответникът са в една европейска страна, само че казусът се отнася до река, която минава през няколко страни, това също ще се смята за трансграничен случай. Това беше първичното предложение “, счита Корин Вела.
Дафне Галиция също става жертва натрансграничнообвинение, когато малтийската банкаPilatusя съди за 40 млн. доларав американския щат Аризона.
" Искаме директивата да обгръща трансграничните случаи в цялостния смисъл на думата. И да има ефикасни ограничения за отбрана срещуSLAPPделата, които да включват прекъсване на правосъдните производства. Така, когато има „ дело пестник “ против някой и той призове за предварителното му преустановяване, настояването му ще бъде почетено и делото няма да продължи ", добави Корин Вела.
На фона на противоречивите точки в директивата – Корин Вела се надява тя да бъде призната още тази година.
„ Държавите ще би трябвало да се спогодят. Но в случай че просто това е задачата, в случай че бъдат почетени всички възражения на страните, без това да е съобразено с задачата на самата инструкция, ще се окажем в още по-лоша обстановка. Защото документът няма да бъде ефикасен и ще сложи ниски критерии. Той е прочут и като закона на Дафне, на моята сестра. Ако не се оправим тези проблеми, за мен ще бъде еднакво на изменничество. Този закон беше препоръчан поради убийството на Дафне, тъй като той извади на ярко ужаса, същинския смут на „ делата плесници “ и какъв брой рискови са те за всички в Европа “, уверена е сестрата на Дафне Галиция.
SLAPPделата в Европа:Близо 600 са сходните обвинявания против публицисти и НПО-та
Въпреки че все още са регистрирани близо 600 случая на така наречен „ каузи плесници “, в това число и в България, това надалеч не са всички.
„ Опитваме да документираме всеки сходен случай в цяла Европа, с цел да покажем какъв брой е просторен казусът. Не знаем за всички каузи. Има такива, които въобще не са документирани. Има единствено един най-малко, за който знаем сигурно “, споделя Вела.
" Знам, че сега има доста огромен проблем в България. Че заплашват медия. Но е значимо да помним, че, въпреки публицистите да са съществени цели наSLAPPделата, тъй като те могат да приказват пред аудитория от няколкостотин души или даже милиони – каузи се завеждат и против други публични групи. Става дума за учени, за обществени лица, за бранители на правата на индивида и деятели. Така че, не приказваме единствено за публицистите. А като цяло за отбраната на правото да знаеш, да приказваш, да пишеш и да си обществено зает в целия Европейски съюз ", споделя още тя.
Днес, до момента в който околните на Дафне чакат правдивост за гибелта ѝ, Европейският съюз отличава публицисти с премия на нейно име.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ