Бойко Борисов се върна на входа и на изхода на властта
Сякаш последните две години, с всичките им рецесии, борби и безредици, в никакъв случай не са били
През последните няколко месеца на Бойко Борисов непрестанно му се натрупат мотиви да чества. От 2021 година, когато завърши животът на последното му държавно управление, не бяха един и два моментите, в които изглеждаше, че партията му ГЕРБ стремглаво и окончателно се свлича по нанадолнището. При последното разпределяне на картите обаче Борисов отигра ръката си толкоз сполучливо, че в този момент политическото му бъдеще е съвсем розово, написа вестник
Да създадем равносметката. Най-напред, притегли Политическа партия и Демократична България за съдружни сътрудници, с които дружно направиха държавно управление. Това беше голяма победа. Хората, които напълно до неотдавна упрекваха герберите, че са разсипали страната с непросветеност и корупция, внезапно ги одобриха за съдружници във властта. Така на следващия ден, в случай че десните политици отначало подхванат мантрата за корупционния модел на ГЕРБ, Борисов умерено може да им отвърне – като сме такива мафиоти, за какво се съгласихте да управлявате дружно с нас? И какво ще му кажат?
Второ, Борисов реализира договорка за ново държавно управление, което да ръководи от края на годината, този път на неговата партия и с негов министър председател – Мария Габриел. Такава е сделката му с Политическа партия и Демократична България. Колко хубаво ще му бъде – да разполага с кабинет, който да се поддържа от най-ожесточените му (вече бивши) съперници! Отметнат ли се, ще може целесъобразно да им се гневи, че са го зарязали, откакто той е извършил своята част от договорката. И тук печели по точки пред десните.
А в този момент към този момент разполага и с контрола върху Народното събрание. Миналата седмица, цели три месеца, откакто проработи Народното събрание, най-сетне бяха определени шефовете на парламентарните комисии. Това размотаване единствено по себе си беше чист скандал. Парламентът стоеше на един крайник в продължение на месеци и несигурно се клатеше – аха-аха, да падне, единствено тъй като политиците се дърлеха кой какво да получи от законодателните ресори.
За ГЕРБ борбата несъмнено си струваше – в техни ръце паднаха множеството от комисиите.
Нали по този начин се бяха споразумели с ПП-ДБ – на десницата държавното управление, а на ГЕРБ опцията да управлява кабинета от Народното събрание. И какво от това? Ами, на процедура хората на Борисов ще диктуват законодателната работа в Народното събрание. Те ще споделят по кои (и чии) законопроекти ще се работи, а също по този начин кои (и чии) планове ще събират прах; те ще дефинират темпото на работата; на тях ще принадлежи последната дума кои планове ще се трансфорат в закони. А, да прибавим към всичко това и обстоятелството, че народен представител от ГЕРБ-СДС – Росен Желязков, е ръководител на Народното събрание, още веднъж по сделка с ПП-ДБ, и картинката става напълно ясна – каквото кажат герберите (и безконечните им скрити сътрудници от ДПС), това ще става.
Да не отваряме дума какъв брой способи да се натиска държавното управление са налице, когато Народното събрание ти е в ръцете. Най-напред, напълно очевидният – когато и да е този кабинет може да бъде свален. Десните, които са мандатоносители, са малцинство в това Народно заседание, където всички останали партии ги гледат изкривено, в най-хубавия случай, а в най-лошия, искрено ги ненавиждат. Герберите нямат сметка да срутят кабинета, само че да го клатят, тормозят и изнудват – това ще им бъде напълно елементарно и ще го вършат на драго сърце. Да не приказваме с каква лекост могат да обезсмислят всяка една самодейност на държавното управление. За да работи дейно, на всяко постоянно държавно управление в България му би трябвало постоянна парламентарна поддръжка. Ако депутатите му вършат пречки или напряко го ритат в кокалчетата, тогава работата на изпълнителната власт се обезсмисля.
Борисов към този момент сполучливо движи в своята посока и кадровата политика на ръководещата коалиция. Пример за това стана борбата за идващия шеф на Българска народна банка - досегашният й гуверньор Димитър Радев, преди време получил поста, с помощта на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Борисов настоя той да резервира и отсега нататък позицията си. След малко мъдруване и ослушване, десните му отстъпиха, със поръчката, че ще получат подуправител на централната банка. Между другото, това не беше единствено победа за Борисов; беше отстранено и съществено затруднение пред стабилността на ръководството – да не забравяме, че първият предвестител за гибелта на кабинета „ Петков “ беше страхотната свада сред Политическа партия и Има Такъв Народ на кого да се падне управата на Българска народна банка.
И да не забравяме най-важното – подобряват се вероятностите на герберите в идната борба за София на локалните избори в края на годината. Столицата е половин България и властта върху града ще предопредели кой ще господства в политиката за години напред – това е ясно на всички. Градската десница наподобява ще се разцепи сред разнообразни кандидатури – номинираният от ПП-ДБ Васил Терзиев и издигнатият от група известни фигури Вили Лилков. Някои привидяха ръката на Борисов зад неочакваната поява на Лилков на сцената. Дали е по този начин, няма изключително значение – две кандидатури явно отслабват десните, които така и така се наостриха едни против други поради фамилните корени на Терзиев в някогашния комунистически режим. Пък и нищо чудно Борисов да замисля същата скица за София, каквато настройки и за България – видимо дясно ръководство, зад което стои неговата партия. Само дето в столицата сътрудникът му няма да бъде ПП-ДБ, а друго дясно обединяване.
Тази къса равносметка демонстрира, че Борисов стои добре на всички фронтове – и в Народното събрание, и в изпълнителната власт, и на бъдещите избори. Той още веднъж е застанал и на входа, и на изхода на властта, а герберите отново са изпълзели навсякъде. А родната политика е на на път да се превърти като колело, все едно последните две години, с всичките им рецесии, борби и безредици, в никакъв случай не са се случвали.
През последните няколко месеца на Бойко Борисов непрестанно му се натрупат мотиви да чества. От 2021 година, когато завърши животът на последното му държавно управление, не бяха един и два моментите, в които изглеждаше, че партията му ГЕРБ стремглаво и окончателно се свлича по нанадолнището. При последното разпределяне на картите обаче Борисов отигра ръката си толкоз сполучливо, че в този момент политическото му бъдеще е съвсем розово, написа вестник
Да създадем равносметката. Най-напред, притегли Политическа партия и Демократична България за съдружни сътрудници, с които дружно направиха държавно управление. Това беше голяма победа. Хората, които напълно до неотдавна упрекваха герберите, че са разсипали страната с непросветеност и корупция, внезапно ги одобриха за съдружници във властта. Така на следващия ден, в случай че десните политици отначало подхванат мантрата за корупционния модел на ГЕРБ, Борисов умерено може да им отвърне – като сме такива мафиоти, за какво се съгласихте да управлявате дружно с нас? И какво ще му кажат?
Второ, Борисов реализира договорка за ново държавно управление, което да ръководи от края на годината, този път на неговата партия и с негов министър председател – Мария Габриел. Такава е сделката му с Политическа партия и Демократична България. Колко хубаво ще му бъде – да разполага с кабинет, който да се поддържа от най-ожесточените му (вече бивши) съперници! Отметнат ли се, ще може целесъобразно да им се гневи, че са го зарязали, откакто той е извършил своята част от договорката. И тук печели по точки пред десните.
А в този момент към този момент разполага и с контрола върху Народното събрание. Миналата седмица, цели три месеца, откакто проработи Народното събрание, най-сетне бяха определени шефовете на парламентарните комисии. Това размотаване единствено по себе си беше чист скандал. Парламентът стоеше на един крайник в продължение на месеци и несигурно се клатеше – аха-аха, да падне, единствено тъй като политиците се дърлеха кой какво да получи от законодателните ресори.
За ГЕРБ борбата несъмнено си струваше – в техни ръце паднаха множеството от комисиите.
Нали по този начин се бяха споразумели с ПП-ДБ – на десницата държавното управление, а на ГЕРБ опцията да управлява кабинета от Народното събрание. И какво от това? Ами, на процедура хората на Борисов ще диктуват законодателната работа в Народното събрание. Те ще споделят по кои (и чии) законопроекти ще се работи, а също по този начин кои (и чии) планове ще събират прах; те ще дефинират темпото на работата; на тях ще принадлежи последната дума кои планове ще се трансфорат в закони. А, да прибавим към всичко това и обстоятелството, че народен представител от ГЕРБ-СДС – Росен Желязков, е ръководител на Народното събрание, още веднъж по сделка с ПП-ДБ, и картинката става напълно ясна – каквото кажат герберите (и безконечните им скрити сътрудници от ДПС), това ще става.
Да не отваряме дума какъв брой способи да се натиска държавното управление са налице, когато Народното събрание ти е в ръцете. Най-напред, напълно очевидният – когато и да е този кабинет може да бъде свален. Десните, които са мандатоносители, са малцинство в това Народно заседание, където всички останали партии ги гледат изкривено, в най-хубавия случай, а в най-лошия, искрено ги ненавиждат. Герберите нямат сметка да срутят кабинета, само че да го клатят, тормозят и изнудват – това ще им бъде напълно елементарно и ще го вършат на драго сърце. Да не приказваме с каква лекост могат да обезсмислят всяка една самодейност на държавното управление. За да работи дейно, на всяко постоянно държавно управление в България му би трябвало постоянна парламентарна поддръжка. Ако депутатите му вършат пречки или напряко го ритат в кокалчетата, тогава работата на изпълнителната власт се обезсмисля.
Борисов към този момент сполучливо движи в своята посока и кадровата политика на ръководещата коалиция. Пример за това стана борбата за идващия шеф на Българска народна банка - досегашният й гуверньор Димитър Радев, преди време получил поста, с помощта на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Борисов настоя той да резервира и отсега нататък позицията си. След малко мъдруване и ослушване, десните му отстъпиха, със поръчката, че ще получат подуправител на централната банка. Между другото, това не беше единствено победа за Борисов; беше отстранено и съществено затруднение пред стабилността на ръководството – да не забравяме, че първият предвестител за гибелта на кабинета „ Петков “ беше страхотната свада сред Политическа партия и Има Такъв Народ на кого да се падне управата на Българска народна банка.
И да не забравяме най-важното – подобряват се вероятностите на герберите в идната борба за София на локалните избори в края на годината. Столицата е половин България и властта върху града ще предопредели кой ще господства в политиката за години напред – това е ясно на всички. Градската десница наподобява ще се разцепи сред разнообразни кандидатури – номинираният от ПП-ДБ Васил Терзиев и издигнатият от група известни фигури Вили Лилков. Някои привидяха ръката на Борисов зад неочакваната поява на Лилков на сцената. Дали е по този начин, няма изключително значение – две кандидатури явно отслабват десните, които така и така се наостриха едни против други поради фамилните корени на Терзиев в някогашния комунистически режим. Пък и нищо чудно Борисов да замисля същата скица за София, каквато настройки и за България – видимо дясно ръководство, зад което стои неговата партия. Само дето в столицата сътрудникът му няма да бъде ПП-ДБ, а друго дясно обединяване.
Тази къса равносметка демонстрира, че Борисов стои добре на всички фронтове – и в Народното събрание, и в изпълнителната власт, и на бъдещите избори. Той още веднъж е застанал и на входа, и на изхода на властта, а герберите отново са изпълзели навсякъде. А родната политика е на на път да се превърти като колело, все едно последните две години, с всичките им рецесии, борби и безредици, в никакъв случай не са се случвали.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ