Сядаме в кръчмата на Стара Кресна – единственото работещо място

Сядаме в кръчмата на Стара Кресна – единственото работещо място тук с изключение на перките на ветрогенератора на хълма. Току под тях скърцат под вятъра останките от остаряла къща, несъмнено от времето на Кресненско-Разложкото въстание (1878).

Кръчмарят не знае какви тъкмо цигари има. Вади две найлонови торби да си изберем – сред три типа „ Ротманс “ и три типа „ Карелия “. Не знае и какви са брускетите, вади друга торба. Виж, ракията знае каква е. От бирите – „ Пиринско “.

Смрачава. Белите върхове на Пирин осветляват небето. На Изток се белеят по-заоблените – на Рила.

Кучешкият лай е единствената приказка отвън кръчмата.

„ Като нямаме хора, имаме кучета “ – въздъхва възчерен правоприемник на комитите и отпива. Ракията също е бяла.

Питаме кръчмаря има ли и друга Кресна. Да не сме объркали мястото.

„ Има – вика. – Прекръстиха Гара Пирин на Кресна, на 7-8 километра отсам е, по пътя за Сандански. Ако броим и 7-те от отбивката за Стара Кресна – петнайсетина. “

„ Но това е Кресна, от която е тръгнало въстанието? “ – питаме.

„ Това е! Гара Пирин комунистите я прекръстиха на Кресна, нещо по политическа линия, с македонците нещо. Но това е Кресна. Останахме трийсетина души “ – споделя кръчмарят.

По тв приемника – „ Левски “ против „ Пирин “. Мачът е в Горна Джумая. Сега – Благоевград. Орлетата губят.

Пред вратата на кръчмата сме оставили две самодейни тояги – за защита. Пътят от кръчмата до къщата е стотина метра.

Кучетата лаят.

На три километра шурти минерален извор с вряла вода. Пътят е черен. За високо окачване.

Кучетата са се уморили да лаят.

Връщаме се. Обратно в България.