България е водеща по употреба антибиотици, ето защо
Свръхупотребата на антибиотици у нас е рискова и вреди на всички, твърди в собствен разбор Петя Георгиева, от ИПИ.
Лекарствата за лекуване на диабет и антибиотиците за систематична приложимост към този момент се изписват единствено с електронна рецепта, като новите правила влизат в действие от 16 октомври 2023 година и се вкарват с изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2009 година за изискванията и реда за определяне и разпределяне на лекарствени артикули, обнародвани в Държавен вестник. Дали този опит за електронизиране на услуги в опазването на здравето ще бъде сполучлив?
Задължителното електронно изписване на антибиотиците и за медикаменти за диабет се посреща със смесени реакции от страна на пациентите, лекарите и фармацевтите, като главните рецензии са ориентирани към неналичието на електронни подписи при част от лекарите, неяснотата по отношение на опциите за подмяна на медикаменти и неналичието на част от медикаментите в аптечната мрежа.
На този стадий министерството на опазването на здравето не наподобява да е склонно да отстъпва от дигитализацията на изписването на тези медикаменти.
Каква е повода изписването на точно тези две категории лекарствени артикули да бъдат подложени на по-строги ограничавания? Лекарствата за диабет през последните месеци все по-често се използват от лица без това заболяване заради страничния им резултат на понижаване на тежестта, а това лимитира количествата и достъпа до медикаментите на лица с диабет, които се нуждаят от тях. Що се отнася до антибиотиците обаче казусът у нас (а и по света) е по-мащабен и с много по-съществено въздействие върху публичното здраве, а точно в случаи на обилни " външни резултати " (externalities) се смята, че намесата на страната може да бъде оправдана.
В международен проект използването на антибиотици се е повишила с над 36% за последното десетилетие по оценки на разнообразни интернационалните организации. И до момента в който в страните с високи приходи потреблението се резервира на относително постоянни равнища, то в страните с ниски и междинни приходи то нараства стремглаво с над 76%.
В Европейски Съюз съществуват огромни разлики в използването на антибиотици, като страните от северната част на континента обичайно означават доста по-ниски равнища на ползване спрямо южно и централно европейските страни. България е на едно от водещите места по този индикатор, изпреварвана от Кипър, Гърция и Румъния. У нас се използват 2,5 пъти по-големи количества антибиотици спрямо Нидерландия и Швеция, до момента в който заболеваемостта от бактериални инфекции у нас не се разграничава с такива мащаби.
Проблемът в България се утежнява и от спомагателни фактори – мощно улеснен достъп до антибиотици посредством аптечната мрежа, за които постоянно даже липсва лекарско предписание; честото изписване на антибиотик от страна на лекарите без характерни проучвания за съществуване на бактериална зараза или даже за застраховка – " за всеки случай " ; неналичието на ефикасен надзор върху аптеките при продажба на антибиотични препарати; заплащането на огромна част от медикаментите за домашно лекуване от джоба на пациента. Всичко това основава у пациентите чувството за задължителност на използването на антибиотици даже и при леки неразположения. От тази позиция засилените условия при изписване и продажба на антибиотици само посредством електронни предписания са наложителни в битката с антибиотичната устойчивост, само че надали ще са задоволителни. Нужен е и по-сериозен и ефикасен надзор при продажбите, и повишение на информираността на пациенти и лекари за вредите от свръхупотребата на антибиотици, и възстановяване на електронните системи за обслужване на пациента, тъй че да не се затруднява достъпът до медикаменти, когато те са нужни.
Лекарствата за лекуване на диабет и антибиотиците за систематична приложимост към този момент се изписват единствено с електронна рецепта, като новите правила влизат в действие от 16 октомври 2023 година и се вкарват с изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2009 година за изискванията и реда за определяне и разпределяне на лекарствени артикули, обнародвани в Държавен вестник. Дали този опит за електронизиране на услуги в опазването на здравето ще бъде сполучлив?
Задължителното електронно изписване на антибиотиците и за медикаменти за диабет се посреща със смесени реакции от страна на пациентите, лекарите и фармацевтите, като главните рецензии са ориентирани към неналичието на електронни подписи при част от лекарите, неяснотата по отношение на опциите за подмяна на медикаменти и неналичието на част от медикаментите в аптечната мрежа.
На този стадий министерството на опазването на здравето не наподобява да е склонно да отстъпва от дигитализацията на изписването на тези медикаменти.
Каква е повода изписването на точно тези две категории лекарствени артикули да бъдат подложени на по-строги ограничавания? Лекарствата за диабет през последните месеци все по-често се използват от лица без това заболяване заради страничния им резултат на понижаване на тежестта, а това лимитира количествата и достъпа до медикаментите на лица с диабет, които се нуждаят от тях. Що се отнася до антибиотиците обаче казусът у нас (а и по света) е по-мащабен и с много по-съществено въздействие върху публичното здраве, а точно в случаи на обилни " външни резултати " (externalities) се смята, че намесата на страната може да бъде оправдана.
В международен проект използването на антибиотици се е повишила с над 36% за последното десетилетие по оценки на разнообразни интернационалните организации. И до момента в който в страните с високи приходи потреблението се резервира на относително постоянни равнища, то в страните с ниски и междинни приходи то нараства стремглаво с над 76%.
В Европейски Съюз съществуват огромни разлики в използването на антибиотици, като страните от северната част на континента обичайно означават доста по-ниски равнища на ползване спрямо южно и централно европейските страни. България е на едно от водещите места по този индикатор, изпреварвана от Кипър, Гърция и Румъния. У нас се използват 2,5 пъти по-големи количества антибиотици спрямо Нидерландия и Швеция, до момента в който заболеваемостта от бактериални инфекции у нас не се разграничава с такива мащаби.
Проблемът в България се утежнява и от спомагателни фактори – мощно улеснен достъп до антибиотици посредством аптечната мрежа, за които постоянно даже липсва лекарско предписание; честото изписване на антибиотик от страна на лекарите без характерни проучвания за съществуване на бактериална зараза или даже за застраховка – " за всеки случай " ; неналичието на ефикасен надзор върху аптеките при продажба на антибиотични препарати; заплащането на огромна част от медикаментите за домашно лекуване от джоба на пациента. Всичко това основава у пациентите чувството за задължителност на използването на антибиотици даже и при леки неразположения. От тази позиция засилените условия при изписване и продажба на антибиотици само посредством електронни предписания са наложителни в битката с антибиотичната устойчивост, само че надали ще са задоволителни. Нужен е и по-сериозен и ефикасен надзор при продажбите, и повишение на информираността на пациенти и лекари за вредите от свръхупотребата на антибиотици, и възстановяване на електронните системи за обслужване на пациента, тъй че да не се затруднява достъпът до медикаменти, когато те са нужни.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ