Експерти: Има ли полезни ултрапреработени храни?
Свръхпреработената храна е обичано прелъщение на съвсем целия свят, а за доста е и част от всекидневието - от бургери, до подготвени сосове и десерти. Всеизвестен факт е, че ултрапреработените храни са нездравословни, а съгласно отчет на МАНА (Make America Healthy Again), ръководена от секретаря на опазването на здравето на Съединени американски щати, Робърт Ф. Кенеди Младши, способства за хронични болести при децата, съобщи.
Според изследване на Американската сърдечна асоциация (AHA) множеството ултрапреработени храни са нездравословни за здравето, в това число за сърцето, и е извънредно време хранителната промишленост да спре да ги създава, а регулаторните органи да спрат да го разрешават, декларира неправителствената организация. Но изненадващо, AHA се впуска с главата напред в горещо дискутирания въпрос: дали всички ултрапреработени храни са нездравословни?
Може би не, съгласно новите насоки, оповестени в петък в списанието Circulation. В реалност обаче става въпрос единствено за няколко категории, като „ избрани пълнозърнести хлябове, нискозахарни кисели млека, доматени сосове и пасти от ядки или фасул “, се показва в отчета. Дори тези „ здравословни “ варианти, прибавя отчетът, би трябвало да бъдат следени, с цел да се подсигурява, че остават такива.
Това не е мотив за празнуване, споделя Кристофър Гарднър, заместник-председател на групата, изготвила отчета на AHA. „ Имаме голям брой доказателства, че несъразмерното количество сол, захар и мазнини са нездравословни – знаем това още от измислянето на бързата храна “, добави Гарднър, професор по медицина „ Ренборг Фаркухар “ в Станфордския университет, който управлява изследователската група по хранене към Станфордския център за предварителна защита.
„ Но днешната бърза храна е ултрапреработена с козметични добавки, които водят до преяждане и голям брой здравословни проблеми “, добави той. „ Това е казусът. Не можем ли да удвоим напъните си върху това? “
Това, което преди беше известно като бърза храна, в този момент се смята за ултрапреработено - всеки артикул с добавки и спомагателна обработка, изясняват специалистите.
Нарастващ проблем
Насоките на AHA са високо ценени от медицинските експерти и политиците, а специалистите настояват, че оправянето с казуса с ултрапреработените храни не би могло да пристигна в по-подходящ миг. Нови данни, оповестени в четвъртък от Центровете за надзор и предварителна защита на болесттите в Съединени американски щати, демонстрират, че американците над 1-годишна възраст получават 55% от дневните си калории от ултрапреработени храни. Този % скача до 62% за деца на възраст сред 1 и 18 години.
Това е обезпокоително, се споделя в отчета на AHA, защото проучванията са открили дозо-отговорна връзка сред ултрапреработените храни и сърдечните пристъпи, инсултите, диабет вид 2, затлъстяването и общата смъртност. Само една спомагателна порция дневно от ултрапреработена храна води до към 50% по-висок риск от гибел, обвързвана със сърдечно-съдови болести , съгласно обзор от февруари 2024 година на 45 мета-анализа на съвсем 10 милиона души. Консумацията на повече ултрапреработени храни може също да усили риска от затлъстяване с 55%, нарушавания на съня с 41%, развиване на диабет вид 2 с 40% и риск от меланхолия с 20%, съгласно прегледа.
За да се противодейства на тези евентуални здравословни вреди, AHA приканва хората да спрат да употребяват колкото е допустимо повече от най-вредните ултрапреработени храни – изключително тези с високо наличие на нездравословни мазнини, добавени захари и сол – като в същото време разрешават „ дребен брой определени, налични ултрапреработени храни с по-добро качество на диетата “ да бъдат част от здравословното хранене.
Марион Нестле , почетен професор по хранене, хранителни проучвания и публично здраве в Нюйоркския университет „ Полет Годард “, изрази отчаяние от насоките. „ Акцентът върху „ здравословните “ ултрапреработени храни не е потребен по две аргументи “, сподели Нестле в имейл. „ Малкият брой храни в тази категория (на здравословните ултрапреработени храни) и скорошните проучвания, които демонстрират, че даже „ здравословните “ ултрапреработени храни карат хората да употребяват повече калории, в сравнение с биха създали, в случай че ядат минимално модифицирани храни. “
Нестле, която не е взела участие в правенето на отчета, се базира на изследване от 4 август, в което хората във Англия са изгубили два пъти повече тегло, когато са яли ястия, нормално приготвени вкъщи, спрямо потреблението на закупени от магазина ултрапреработени храни, считани за здравословни. Изследването, което е едно от най-големите и най-дългите рандомизирани следени клинични изпитвания на ултрапреработени храни досега, се опита да сътвори здравословна ултрапреработена диета. Ултрапреработените храни в изследването включваха целесъобразно количество плодове, зеленчуци и фибри, както и по-ниски равнища на сол, захар и наситени мазнини. Въпреки това проучването откри, че пълноценните храни, приготвени вкъщи, въпреки всичко надвиват, когато става въпрос за намаляване.
Категории от здравословни до нездравословни храни
Докато науката се пробва да разбере какво тъкмо в добавките или обработката на ултрапреработените храни способства за сходни резултати, AHA дава съществени препоръки, като разделя ултрапреработените храни на три категории: минимум здравословни, умерено здравословни и здравословни.
По-здравословните избори включват пресни и замразени плодове и зеленчуци без добавена захар или сол; пълнозърнести храни като овес и кафяв ориз; несолени семена и ядки; сушен фасул и бобови култури; растителни масла; нискомаслено нормално мляко или кисело мляко; непреработено месо; млечни артикули, неподсладени питиета и вода. Растителните месо и млечни артикули с ниско наличие на добавена захар, сол и мазнини също се смятат за здравословни.
Умерено здравословните храни включват бял ориз и паста; пълномаслени млечни продукти; прясно подготвен самун от рафинирано зърно; осолени ядки; консервирани плодове в лек сироп; консервиран фасул със сол; твърди сирена; заместители на яйца; супи с ниско наличие на натрий и мазнини. Приготвените в магазина ястия, направени с избори от здравословната група нагоре, също попадат в тази категория.
Нездравословната група съдържа нормалните заподозрени– алено месо с високо наличие на мазнини, свинско, модифицирани меса (пилешки хапки, хотдогове, наденици), масло, свинска мехлем и тропически масла като кокосово. Заквасената метана и 100% плодов сок също попадат в листата, както и захарта, медът, кленовият сироп, крекерите, подсладените сушени и консервирани плодове, чипсовете на основата на тортила или картофи и пържените картофи. Рафинираните зърнени хлябове, кифлички и тортили също са включени като нездравословни, както и подсладените питиета (включително енергийните напитки), течните сирена, бисквитите, крекерите, бонбоните, плодовите дъвки, сладоледът, пакетираните макарони, инстантните юфка, пицата, някои консервирани или инстантни супи и консервираните плодове в сироп.
Според изследване на Американската сърдечна асоциация (AHA) множеството ултрапреработени храни са нездравословни за здравето, в това число за сърцето, и е извънредно време хранителната промишленост да спре да ги създава, а регулаторните органи да спрат да го разрешават, декларира неправителствената организация. Но изненадващо, AHA се впуска с главата напред в горещо дискутирания въпрос: дали всички ултрапреработени храни са нездравословни?
Може би не, съгласно новите насоки, оповестени в петък в списанието Circulation. В реалност обаче става въпрос единствено за няколко категории, като „ избрани пълнозърнести хлябове, нискозахарни кисели млека, доматени сосове и пасти от ядки или фасул “, се показва в отчета. Дори тези „ здравословни “ варианти, прибавя отчетът, би трябвало да бъдат следени, с цел да се подсигурява, че остават такива.
Това не е мотив за празнуване, споделя Кристофър Гарднър, заместник-председател на групата, изготвила отчета на AHA. „ Имаме голям брой доказателства, че несъразмерното количество сол, захар и мазнини са нездравословни – знаем това още от измислянето на бързата храна “, добави Гарднър, професор по медицина „ Ренборг Фаркухар “ в Станфордския университет, който управлява изследователската група по хранене към Станфордския център за предварителна защита.
„ Но днешната бърза храна е ултрапреработена с козметични добавки, които водят до преяждане и голям брой здравословни проблеми “, добави той. „ Това е казусът. Не можем ли да удвоим напъните си върху това? “
Това, което преди беше известно като бърза храна, в този момент се смята за ултрапреработено - всеки артикул с добавки и спомагателна обработка, изясняват специалистите.
Нарастващ проблем
Насоките на AHA са високо ценени от медицинските експерти и политиците, а специалистите настояват, че оправянето с казуса с ултрапреработените храни не би могло да пристигна в по-подходящ миг. Нови данни, оповестени в четвъртък от Центровете за надзор и предварителна защита на болесттите в Съединени американски щати, демонстрират, че американците над 1-годишна възраст получават 55% от дневните си калории от ултрапреработени храни. Този % скача до 62% за деца на възраст сред 1 и 18 години.
Това е обезпокоително, се споделя в отчета на AHA, защото проучванията са открили дозо-отговорна връзка сред ултрапреработените храни и сърдечните пристъпи, инсултите, диабет вид 2, затлъстяването и общата смъртност. Само една спомагателна порция дневно от ултрапреработена храна води до към 50% по-висок риск от гибел, обвързвана със сърдечно-съдови болести , съгласно обзор от февруари 2024 година на 45 мета-анализа на съвсем 10 милиона души. Консумацията на повече ултрапреработени храни може също да усили риска от затлъстяване с 55%, нарушавания на съня с 41%, развиване на диабет вид 2 с 40% и риск от меланхолия с 20%, съгласно прегледа.
За да се противодейства на тези евентуални здравословни вреди, AHA приканва хората да спрат да употребяват колкото е допустимо повече от най-вредните ултрапреработени храни – изключително тези с високо наличие на нездравословни мазнини, добавени захари и сол – като в същото време разрешават „ дребен брой определени, налични ултрапреработени храни с по-добро качество на диетата “ да бъдат част от здравословното хранене.
Марион Нестле , почетен професор по хранене, хранителни проучвания и публично здраве в Нюйоркския университет „ Полет Годард “, изрази отчаяние от насоките. „ Акцентът върху „ здравословните “ ултрапреработени храни не е потребен по две аргументи “, сподели Нестле в имейл. „ Малкият брой храни в тази категория (на здравословните ултрапреработени храни) и скорошните проучвания, които демонстрират, че даже „ здравословните “ ултрапреработени храни карат хората да употребяват повече калории, в сравнение с биха създали, в случай че ядат минимално модифицирани храни. “
Нестле, която не е взела участие в правенето на отчета, се базира на изследване от 4 август, в което хората във Англия са изгубили два пъти повече тегло, когато са яли ястия, нормално приготвени вкъщи, спрямо потреблението на закупени от магазина ултрапреработени храни, считани за здравословни. Изследването, което е едно от най-големите и най-дългите рандомизирани следени клинични изпитвания на ултрапреработени храни досега, се опита да сътвори здравословна ултрапреработена диета. Ултрапреработените храни в изследването включваха целесъобразно количество плодове, зеленчуци и фибри, както и по-ниски равнища на сол, захар и наситени мазнини. Въпреки това проучването откри, че пълноценните храни, приготвени вкъщи, въпреки всичко надвиват, когато става въпрос за намаляване.
Категории от здравословни до нездравословни храни
Докато науката се пробва да разбере какво тъкмо в добавките или обработката на ултрапреработените храни способства за сходни резултати, AHA дава съществени препоръки, като разделя ултрапреработените храни на три категории: минимум здравословни, умерено здравословни и здравословни.
По-здравословните избори включват пресни и замразени плодове и зеленчуци без добавена захар или сол; пълнозърнести храни като овес и кафяв ориз; несолени семена и ядки; сушен фасул и бобови култури; растителни масла; нискомаслено нормално мляко или кисело мляко; непреработено месо; млечни артикули, неподсладени питиета и вода. Растителните месо и млечни артикули с ниско наличие на добавена захар, сол и мазнини също се смятат за здравословни.
Умерено здравословните храни включват бял ориз и паста; пълномаслени млечни продукти; прясно подготвен самун от рафинирано зърно; осолени ядки; консервирани плодове в лек сироп; консервиран фасул със сол; твърди сирена; заместители на яйца; супи с ниско наличие на натрий и мазнини. Приготвените в магазина ястия, направени с избори от здравословната група нагоре, също попадат в тази категория.
Нездравословната група съдържа нормалните заподозрени– алено месо с високо наличие на мазнини, свинско, модифицирани меса (пилешки хапки, хотдогове, наденици), масло, свинска мехлем и тропически масла като кокосово. Заквасената метана и 100% плодов сок също попадат в листата, както и захарта, медът, кленовият сироп, крекерите, подсладените сушени и консервирани плодове, чипсовете на основата на тортила или картофи и пържените картофи. Рафинираните зърнени хлябове, кифлички и тортили също са включени като нездравословни, както и подсладените питиета (включително енергийните напитки), течните сирена, бисквитите, крекерите, бонбоните, плодовите дъвки, сладоледът, пакетираните макарони, инстантните юфка, пицата, някои консервирани или инстантни супи и консервираните плодове в сироп.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ