&format=webp)
Да свършиш всичко е непосилна задача – как се излиза от капана на свръхинтензивността
Свръхинтензивността на работното място е събитие, което учените изследват от доста години, само че напоследък стартира да се демонстрира измежду все по-голям брой чиновници по света, написа Fast Company.
Характеризира се със следните три признака, които постоянно се случват по едно и също време.
• Работното натоварване е голямо – изисква се справяне с прекалено много задания за прекомерно къс интервал от време.
Всяка служебна позиция има своя версия на това. Може да сте поканени на прекалено много срещи или да ви възложат да опаковате прекалено много палети в склада за един час.
• Работата е прекомерно взаимозависима - за осъществяването на дадена задача са нужни огромен брой хора.
Когато президентът на JP Morgan Джейми Даймън се оплака, че с цел да се вземе едно решение в банката има потребност от утвърждението на 14 комисии, казусът беше точно във взаимозависимостта.
• Работната атмосфера е прочувствено сложна.
Например след панемията деянията на жестоко отношение към чиновниците на първа линия са се усили и това се усеща ясно от подложения на този тип стрес личен състав.
За да разбере по-добре по какъв начин този проблем се отразява на работните места, през април 2025 година консултантската компания Anthrome Insight стартира партньорство с Патрик Хайланд, учредителен психолог, и дружно изследват 1000 чиновници по цялата корпоративна подчиненост в 5 разнообразни промишлености.
Резултатите са поразителни. Една четвърт от интервюираните постоянно или постоянно се усещат претрупани, а половината се най-малко през част от времето си на работа. Повече от една четвърт са били наранени от бюрокрацията и неналичието на цели. Почти една трета са се сблъсквали с гневни сътрудници, шефове и/или клиенти.
Щетите
Свръхинтензивността при чиновниците води до прегаряне и негативно влияние върху психологичното им здраве.
Възможно е даже да е причина за рекордните равнища на текучество на управителни фрагменти, които следим на длъжностите основен изпълнителен и финансов шеф.
Освен това може да повлияе и на продуктивността. На пръв взор това наподобява нелогично. Повече задания, повече свършена работа, по-голяма продуктивност, нали? В средата на изречението обаче нещата се объркват.
Изпълнението на повече задания не значи повече работа. В ера, в която прекарваме до 60% от времето си в „ работа за работа “ (комуникация и съгласуваност към това, което в действителност се опитваме да свършим), времето ни се губи от някои от дилемите, които подхващаме. Започваме да консумираме празни работни калории и не се ангажираме със здравословна работливост.
Срива на приоритизацията – и тук продуктивността също бързо понижава. Както се споделя, когато всичко е значимо, нищо не е значимо. Когато прекалено много задания се извършват прекомерно бързо, значимите сигурно ще се изгубят.
Хората се претрупват когнитивно. Например мъчно запомняме описи, по-дълги от седем позиции (затова американските телефонни номера са седемцифрени). Ако имате 14 целта, всички подчертани, мозъкът ви ще се изчерпи.
Решения
Има някои съответни тактики за справяне със свръхинтензивността.
На самостоятелно равнище това включва дейни диалози с управлението за работното ви натоварване, за може да се фокусирате върху това, което е от решаващо значение. Това значи учтиво да се откажете от прекомерно комплицирани процеси, когато е допустимо, или да намалите присъединяване си в тях.
Може да поставите защитни бариери сред себе си и мощно прочувствените обстановки или да управлявате вярно тези, които не можете да избегнете. Например, в случай че не се явите непринудено като медиатор в разногласията на работното място, даже и да сте в положение да го вършиме. Можете да помолите участниците в срещата, въвлечени в спор, да го пренесат отвън нея и да не вършат останалите в екипа фенове на прочувствени нападки.
Екипите също могат да се оправят с интензификацията на работата. Редовните и ясни диалози за функциите, отговорностите и това, което в действителност е на плещите на всеки, могат да оказват помощ за намаляване на претоварването с работа, сложността на процесите и даже прочувствено натоварените взаимоотношения.
Обсъждането на целите е добра „ работа за работа “ - а не губене на време. Ако екипите имат ясна визия какво не си коства да се прави и кой не би трябвало да взе участие, свръхинтензивността на работата може да бъде понижена.
И най-после, фирмите могат да стартират с нова тактика за вярна смяна на правилата, предполагаща взимане на разнообразни решения.
Корпоративният свят е под въздействието на отрицателни легенди – че преумората би трябвало да се цени, че съдействието значи всички да са в една стая от самото начало и че крайните страсти подхранват оптимални резултати.
Тези държания обаче не водят да триумф. Както демонстрира проучването, смисленото осъзнаване на трите съставния елемент (прекомерни задания, несъразмерна причинност и несъразмерни емоции) и битката с тях, може да увеличи чувството на всеки чиновник за високо ефикасен и по този метод компанията да реализира същински прогрес.
Характеризира се със следните три признака, които постоянно се случват по едно и също време.
• Работното натоварване е голямо – изисква се справяне с прекалено много задания за прекомерно къс интервал от време.
Всяка служебна позиция има своя версия на това. Може да сте поканени на прекалено много срещи или да ви възложат да опаковате прекалено много палети в склада за един час.
• Работата е прекомерно взаимозависима - за осъществяването на дадена задача са нужни огромен брой хора.
Когато президентът на JP Morgan Джейми Даймън се оплака, че с цел да се вземе едно решение в банката има потребност от утвърждението на 14 комисии, казусът беше точно във взаимозависимостта.
• Работната атмосфера е прочувствено сложна.
Например след панемията деянията на жестоко отношение към чиновниците на първа линия са се усили и това се усеща ясно от подложения на този тип стрес личен състав.
За да разбере по-добре по какъв начин този проблем се отразява на работните места, през април 2025 година консултантската компания Anthrome Insight стартира партньорство с Патрик Хайланд, учредителен психолог, и дружно изследват 1000 чиновници по цялата корпоративна подчиненост в 5 разнообразни промишлености.
Резултатите са поразителни. Една четвърт от интервюираните постоянно или постоянно се усещат претрупани, а половината се най-малко през част от времето си на работа. Повече от една четвърт са били наранени от бюрокрацията и неналичието на цели. Почти една трета са се сблъсквали с гневни сътрудници, шефове и/или клиенти.
Щетите
Свръхинтензивността при чиновниците води до прегаряне и негативно влияние върху психологичното им здраве.
Възможно е даже да е причина за рекордните равнища на текучество на управителни фрагменти, които следим на длъжностите основен изпълнителен и финансов шеф.
Освен това може да повлияе и на продуктивността. На пръв взор това наподобява нелогично. Повече задания, повече свършена работа, по-голяма продуктивност, нали? В средата на изречението обаче нещата се объркват.
Изпълнението на повече задания не значи повече работа. В ера, в която прекарваме до 60% от времето си в „ работа за работа “ (комуникация и съгласуваност към това, което в действителност се опитваме да свършим), времето ни се губи от някои от дилемите, които подхващаме. Започваме да консумираме празни работни калории и не се ангажираме със здравословна работливост.
Срива на приоритизацията – и тук продуктивността също бързо понижава. Както се споделя, когато всичко е значимо, нищо не е значимо. Когато прекалено много задания се извършват прекомерно бързо, значимите сигурно ще се изгубят.
Хората се претрупват когнитивно. Например мъчно запомняме описи, по-дълги от седем позиции (затова американските телефонни номера са седемцифрени). Ако имате 14 целта, всички подчертани, мозъкът ви ще се изчерпи.
Решения
Има някои съответни тактики за справяне със свръхинтензивността.
На самостоятелно равнище това включва дейни диалози с управлението за работното ви натоварване, за може да се фокусирате върху това, което е от решаващо значение. Това значи учтиво да се откажете от прекомерно комплицирани процеси, когато е допустимо, или да намалите присъединяване си в тях.
Може да поставите защитни бариери сред себе си и мощно прочувствените обстановки или да управлявате вярно тези, които не можете да избегнете. Например, в случай че не се явите непринудено като медиатор в разногласията на работното място, даже и да сте в положение да го вършиме. Можете да помолите участниците в срещата, въвлечени в спор, да го пренесат отвън нея и да не вършат останалите в екипа фенове на прочувствени нападки.
Екипите също могат да се оправят с интензификацията на работата. Редовните и ясни диалози за функциите, отговорностите и това, което в действителност е на плещите на всеки, могат да оказват помощ за намаляване на претоварването с работа, сложността на процесите и даже прочувствено натоварените взаимоотношения.
Обсъждането на целите е добра „ работа за работа “ - а не губене на време. Ако екипите имат ясна визия какво не си коства да се прави и кой не би трябвало да взе участие, свръхинтензивността на работата може да бъде понижена.
И най-после, фирмите могат да стартират с нова тактика за вярна смяна на правилата, предполагаща взимане на разнообразни решения.
Корпоративният свят е под въздействието на отрицателни легенди – че преумората би трябвало да се цени, че съдействието значи всички да са в една стая от самото начало и че крайните страсти подхранват оптимални резултати.
Тези държания обаче не водят да триумф. Както демонстрира проучването, смисленото осъзнаване на трите съставния елемент (прекомерни задания, несъразмерна причинност и несъразмерни емоции) и битката с тях, може да увеличи чувството на всеки чиновник за високо ефикасен и по този метод компанията да реализира същински прогрес.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ