Свободните българите не се изчерпват с избирателите на ПП-ДБ, написа

Свободните българите не се изчерпват с гласоподавателите на ПП-ДБ, написа някогашният министър председател и съпредседател на Политическа партия

Бившият министър председател, съосновател и някогашен съпредседател на " Продължаваме промяната " Кирил Петков съобщи, че разделянето на ПП-ДБ на две парламентарни групи не е безусловно неточност. 

Петков написа, че " схваща страстите ", които се разпалиха към предстоящото делене на двете парламентарни групи. Той разяснява, че въпреки всичко това е " риск от намаляване ", който не може да се пренебрегне. 

" Нека обаче за миг оставим страховете и историческите разочарования и да помислим дружно дали макар рисковете може да има и изгоди. Да, ясно е, че има някои номинални преимущества в Народното събрание – повече време за изявления, повече присъединяване в комисии, евентуално повече медийно наличие. Но тези изгоди сами по себе си не могат да оправдаят сходно решение. Тогава къде е смисълът ", пита Кирил Петков, представен от offnews.bg.

Следва разсъждение за това дали електоратът на ПП-ДБ се вписват в определенията " градска интелигенция ", " градска десница " или " хората от жълтите павета ". В обявата си Кирил Петков акцентира, че свободните българи, искащи смяна, не се изчерпват с гласоподавателите на ПП-ДБ. 

Ето какво написа той:

" Нека първо дефинираме задачата, а по-късно да се опитаме да я решим. Кои сме ние и кои са хората, които се стремим да притеглим? Според мен избрания като „ градска интелигенция “, „ градска десница “ или „ хората от жълтите павета “ са прекомерно ограничаващи (последното даже звучи обидно в жаргонния си вид и се употребява главно от нашите политически опоненти). Факт е, че тази група съставлява доста значими наши гласоподаватели и е ядрото на нашата поддръжка, само че тя не обгръща всички свободни българи, които желаят смяна. България ще тръгне напред тогава, когато болшинството от свободни хора – тези, които припознават европейския път на страната и почитат върховенството на правото бъдат стимулирани да гласоподават и имат действителен късмет да сформират ръководство.

Това значи да достигнем до всички, които през днешния ден не гласоподават за нашата коалиция, само че имат вяра в европейския път на България и върховенството на правото. Има ли такива хора? Убеден съм, че има и на последните избори част от тях бяха привлечени от Радев. Тук е значимо да се запитаме за какво. Дългосрочната ни задача е да достигнем до тези хора и да им дадем действителна политическа опция.

При такава необятна формулировка свободните българи би трябвало да имат избор – сред по-консервативни и по-либерални хрумвания, сред по-десни и по-центристки политики, сред обществен фокус и фискален консерватизъм, както и сред другите политики за поддръжка за младите фамилии, обучение, опазване на здравето и бизнес средата.

Свободата значи избор. Но също по този начин значи и религия, че този избор може да се трансформира в действителност, когато представителството на тези хора стане болшинство.

Тук е същинският въпрос: какъв е моделът, при който проевропейските сили на свободните хора не са малцинство, а болшинство? В този подтекст съществуващата коалиция сподели своите ограничавания на последните избори – към 12–14%. При сходен резултат тя и при бъдещи избори ще остане или в съпротива, или като дребен сътрудник в по-голяма коалиция. Не мисля, че който и да е от тези сюжети удовлетворява гласоподавателите ѝ.

Това значи, че търсенето на друг модел не е безусловно неточност. Ако се резервира добра съгласуваност сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “, без взаимни нападки към техните представители, и в случай че по едно и също време с това се даде по-голям избор на свободните българи, има действителен късмет за разширение на поддръжката. Ако нови харизматични лица се причислят към всяка от обединенията и стартират да притеглят по-широки групи от хора, тогава можем да се приближим към задачата – проевропейско болшинство, което има вяра във върховенството на правото.

Да, това е риск. Да, исторически постоянно е било неточност. Но повода е, че раздялите нормално са били водени от въпроса „ кой ще вземе по-голям дял от градската десница “, а не „ по какъв начин дружно да притеглим повече свободни българи “.

Време е да се мисли друго – не кой е по-добър, по-умен или по-успешен, а по какъв начин всяка групировка може да разшири кръга от хора, които притегля. Това няма да стане с вътрешни спорове или просто с разделяне. Ще стане с ясно дефинирани политики, многообразие от хрумвания, търсене на нови последователи, привличане на харизматични персони и по едно и също време с това съгласуваност по основни тематики, като да вземем за пример издигането на общ претендент за президент.

Нека не забравяме, че най-силното ни показване през последното десетилетие беше, когато „ Продължаваме промяната “ получи над 670 000 гласа, а „ Демократична България “ – над 160 000. Заедно това докара до държавно управление, подкрепено от над 830 000 гласоподаватели.

Нека опитаме да мислим по-позитивно. Да оставим страховете за миг настрани и да си позволим да си представим една България, която е същински европейска страна, в която многообразието е мощ, а върховенството на правото и европейският път са неотклонни правила. "