Свободата на словото, изразяването и информирането е фундаментално човешко право,

Свободата на словото, изразяването и информирането е фундаментално човешко право, залегнало в развиването на демократичните общества и аршин за степента на отдалечаване на едно общество от тоталитарните или властнически режими.

Детелин Димитров, външнополитически наблюдаващ

Европейската спогодба за правата на индивида планува в член 10 правото на независимост на изложение и информация. „ Всеки има право на независимост на изложение. Това право включва свободата да се отстояват отзиви и да се получават и популяризират информация и хрумвания без интервенция на обществената власт и без значение от границите ”.

Въпреки това, правото на независимост на изложение носи със себе си отговорности и отговорности и може да бъде предмет на ограничавания и наказания, предписани от закона и нужни за действието на демократичното общество, когато са в полза на националната сигурност, териториалната целокупност или публичната сигурност, за попречване на вълнения или закононарушения, за отбрана на здравето или морала, за отбрана на репутацията или правата на другите, за попречване на разкриването на информация, получена поверително, или за поддържане на престижа и безпристрастността насъдебната система.

През годините Съветът на Европа и Европейският съюз работят поредно и упорито за отбраната правото на свободно изложение, само че и опълчване на речта на омразата.

Речта на омразата към момента не е дефинирана тъкмо в интернационалните права на индивида и макар, че има по-широко пояснение, избрана е като опасност за обществения мир. Според Комитета на министрите речта на омразата се схваща като всички типове изложение, които подбуждат, предизвикват, популяризират или оправдават принуждение, ненавист или дискриминация против лице или група лица, или които ги очернят, заради техните действителни или приписвани персонални характерности или статус като „ раса “, цвят на кожата, език, вяра, народност, народен или етнически генезис, възраст, увреждане, пол, полова еднаквост и полова ориентировка. С бурното развиване на интернет и обществените медии, особено внимание стартира да се обръща върху речта на омразата в онлайн пространството, което продължава да бъде оценено и осмисляно, с цел да бъдат подхванати съответни дейности във връзка с регулациите и нови способи за битка с нея.

Над 100 хиляди излязоха по улиците на Белград, с цел да стачкуват против режима на Вучич

На 20 май 2022 година Комитетът на министрите одобри рекомендации, които дават насоки за страните членки за използване на правни и неправни ограничения въз основа на интернационалните стандарти за правата на индивида и съответната правосъдна процедура на Европейския съд по правата на индивида, като обръща особено внимание на онлайн средата, където може да се открие множеството от днешната тирада на омразата. Препоръката се отнася и до други основни участници, в това число държавни чиновници, определени обществени органи и политически партии, медии, интернет снабдители и организации на гражданското общество.

Въпреки упованията към жителите да демонстрират приемливост, доста мъчно е да се реализира саморегулация, заради което поражда нуждата да се даде на страните независимост на преценка, заради другите култури, публични и политически връзки във всяка обособена страна.

Поглеждайки към двете големи нещастия от началото на май в Сърбия, можем да установяваме какъв брой заразителни могат да бъдат омразата и насилието. В първата малолетният Коста простреля невъзмутимо девет свои съученици и охранителя в едно от най-елитните учебни заведения в Белград, а по-малко от 48 часа след нея последва втората, в която млад мъж методично стреля с автоматизирано оръжие в покрайнините на Младеновац и погуби девет свои съграждани. Макар аргументите към момента да се обясняват, на напред във времето изпъкват две предпоставки: в личностен проект стои недоволството и протеста против накърненото его, в резултат на обиди, насмешки, психическо малтретиране, а в публичен проект изпъква търпимостта към езика на омразата и притъпената сензитивност на обществото към насилието, изключително над дами и деца. Продължителното гледане и присъединяване в интернет игри наситени с принуждение също са дали отражение върху образуването на душeвност, неспособна да разграничи виртуалния от действителния свят. Националистическите настроения, изключително измежду младежите свързани с футболни агитки и възвеличаването от тях на спорни персони от войните в някогашната Югославия, някои от които бяха наказани за военни закононарушения от Международния арбитражен съд в Хага, също способства за ширенето на езика на омразата над други етноси, малцинства и религии. Лесният достъп до оръжие или противозаконното му владеене е друга болна тематика, излишък от войните на териториите на Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово и Метохия, като повече от две десетилетия след тяхното преустановяване, към момента приказваме за потребността от помиряване, само че в плевните продължава да се пази оръжие, за всеки случай. На 8 май сръбското държавно управление стартира провеждането на извънредно огромна и навременна едномесечна акция за непринудено разоръжаване, в която досега са предадени 9401 единици леко стрелково оръжие (пистолети, пушки и автомати), 400 000 броя муниции, 884 гранати, 711 мини и ръчни гранатохвъргачки. Това е петата и най-внушителна акция след тези от 2015, 2016, 2017 и 2020 година, когато бяха предадени надалеч по-малко оръжия. Европейският комисар по вътрешните работи Илва Йохансон изнесе данни, че в осъществяване на пътната карта за разоръжаване, като част от самодейността за надзор на дребните оръжия и лекото въоръжение (SALW), през последните четири години в страните от Западните Балкани са конфискувани 22 000 огнестрелни оръжия, както и над 750 000 муниции и 2400 експлозива, до момента в който хората непринудено са предали близо 140 000единици леко въоръжение и 60 000 амуниции. Въпреки това, по някои неофициални оценки, в персонално владеене остават още най-малко 300 000 единици нелегално притежавано оръжие.

сърбите са най-въоръжената нация в Европа

Драматичните събития, като неотдавнашните трагични произшествия в Сърбия, са блестящо увещание за значимостта на взаимната работа в битката с трафика на дребни оръжия и трафикантите, съобщи заместник-председателят на Европейската комисия Жозеп Борел при откриването на 16 май на четвъртата среща на високо ниво по Регионалната пътна карта за изчерпателен надзор на дребните оръжия и леките въоръжения (SALW) в Западните Балкани. Той акцентира значимостта на акцията за предаване на оръжия, стартирана от сръбското държавно управление с поддръжката на Европейския съюз, защото противозаконният трафик на оръжия е „ многостранна опасност, която оказва въздействие върху стабилността на района, страните и обществата и усилва риска от терористични офанзиви “.

Вследствие на трагичните условия, в Сърбия се надигна вълна от митинги против насилието, в които опозицията изведе на напред във времето обвиняванията към управляващите в ширенето на ненавист и непоносимост в обществото, употребявайки инструментите на властта, националния ефир и следените проправителствени медии. Правителството на собствен ред упрекна опозицията, че се възползва от националната покруса за реализиране на користни цели за събаряне на властта принудително, посредством диктата на улицата. Не е изключено мощното гражданско неодобрение ще бъде туширано с нови предварителни избори, евентуално през септември, както загатна президентът Александър Вучич.

Разбира се, трагичните събития в Сърбия не могат да се преглеждат като изолиран случай и нито едно общество не е ваксинирано против такива, по тази причина би трябвало ясно да си дадем сметка дали с държанието и изказванията си не способстваме за ширене на речта на омразата, дали с притъпена сензитивност не демонстрираме толерантност към деянията на принуждение, било то домашно, на улицата, в публичните, пък даже и в интернационалните връзки. Особено огромна отговорност носят хората, намерили се по силата на събитията на високи държавни позиции, чийто непремерен изказ или държание може елементарно да подведе хора с нестабилна ценностна система, които да подхващат дейности на принуждение, на каквито случаи се нагледахме през последните месеци в България и Република Северна Македония.

Лабилни персони и недоволни от себе си или обществената неправда постоянно ще има, само че нашите общества би трябвало в точния момент да разпознават и реагират на избуяването и разпространяването на омразата, която рано или късно прераства в принуждение.

Защото всички ние, които приказваме, пишем или разясняваме в общественото пространство, медиите и интернет, без значение дали сме държавни ръководители и политици, посланици и дипломати, общественици и публицисти или единствено анонимни жители, имаме отговорност да разграничаваме свободата на словото от речта на омразата и да се стараем да не прекрачваме невидимия предел сред двете. /БГНЕС

---------

Детелин Димитров, външнополитически наблюдаващ.