Свободата на медиите в Гърция е в системна криза“ от

Свободата на медиите в Гърция е в „ систематична рецесия “ от 2021 година насам, демонстрира отчетът на " Репортери без граници " (RSF) за 2026 година Страната заема 86-о място от 180 страни – леко усъвършенстване по отношение на 89-ото място година по-рано, само че остава на последна позиция в Европейския съюз за пета поредна година.

Според организацията рецесията се задълбочава от няколко паралелни процеса: абсурда с подслушването на публицисти от Националната разследваща работа (EYP), който към момента не е обяснен изцяло, неразкритото ликвидиране на престъпния кореспондент Йоргос Караиваз през 2021 година, както и необятното потребление на така наречен SLAPP каузи (или каузи шамари) против медии.

Оценката на RSF идва на фона на по-широка световна наклонност – за първи път от основаването на показателя над половината страни в света попадат в категориите „ мъчно “ или „ доста съществено “ състояние за публицистиката, което е най-ниската междинна оценка за последните 25 години.

Анализът на Репортери без граници обрисува съществени структурни проблеми в медийната среда в Гърция. Доверието в медиите остава едно от най-ниските в Европа. Пазарът е по едно и също време фрагментиран и съсредоточен – наред със стотици новинарски уеб сайтове, няколко огромни частни групи като Alter Ego Media преобладават бранша.

В същото време дребен брой притежатели управляват забележителна част от медиите, като постоянно имат ползи и в други бизнеси и близки връзки с политическия хайлайф. Това води до мощна поляризация и покачва риска от автоцензура и взаимозависимост в публицистичната политика.

Политическият подтекст също слага под въпрос независимостта на медиите. Говорителят на държавното управление дава отговор за надзора върху публичните медии, което съгласно " Репортери без граници " заплашва публицистичната им самостоятелност. Медийният регулатор – Националният съвет за радио и телевизия (NCRTV) – е подложен на критика като муден и неефикасен и не е значително реформиран нито от настоящето, нито от предходното ръководство. В същото време Националната разследваща работа (EYP), която е под контрола на премиера, е била забъркана в подслушването на публицисти, част от които са били следени със софтуера Predator.

На 26 февруари 2026 година съд в Атина призна за отговорни четирима души по делото за шпионския програмен продукт Predator – това е абсурдът, прочут като „ гръцкия Уотъргейт “.

Те са наказани за нелегално подслушване и непозволен достъп до персонални данни. Сред тях са двама гръцки жители и двама израелци, свързани с компанията Intellexa, създала софтуера. Присъдите доближават до 126 години затвор, само че действително могат да бъдат излежани до осем години поради законовите ограничавания.

Случаят обгръща потреблението на Predator през 2022 година за следене на минимум 87 души – измежду тях са политици, министри и публицисти, в това число проверяващият кореспондент Танасис Кукакис и водача на ПАСОК Никос Андрулакис.