Свободата е усещане, въобразено и натоварено с очаквания само от

Свободата е чувство, въобразено и натоварено с упования единствено от Хомо Сапиенс. Никой различен биологичен тип няма това отношение към въпросите, свързани с полезности, морал, живот в общественост. И преди да пандизите този текст поради встъплението му, извадено от ученическо есе, единствено си представете какво би станало в случай че не споделяхме съществуването: безпорядък, съсипия, препратки към Антихриста и видения от „ Откровението на Йоан ” не биха били задоволителни.

Днес за свободата, скрепена от публичния контракт, се мисли като за даденост. Ако попитате обаче някой шестващ по улиците на Париж санкюлот от времето на Френската гражданска война или сливенски абаджия, тръгнал с спонтанна чета, за какво се бори за независимост, може и да чуете правдоподобни причини.

Няма такива обаче, когато става дума за зачитането на свободата да бъдеш какъвто си в връзките ни със Северна Македония.

Последният случай с е следващ непоносим акт на ненавист. Омраза таман към свободата на другия. Столетия на битки, човешки ориси и правов ред рухват тук, на Балканите. Християнска Европа, която има самочувствието да е страж на обичайни полезности, съчетани с условията на общностите ѝ към днешния ден, гледа над очилата комшийските разправии сред два народа, с съвсем идентични проблеми в самочувствието.

София, наподобява, не желае доста – ценене на българите отвъд границата. Скопие, наподобява, не дава нищо. Или единствено опаковани в дипломатически найлонки разсъждения. Да се стремиш към клишето за огромното европейско семейство, значи да изпълниш първо друго факсимиле, изказано от Волтер – „ моите права свършват там, където стартират правата на другите ”.

Да се стремиш към кохезионни фондове, автомагистрали и съгласуваност, би трябвало и тези, които видимо не са от „ твоите “, да живеят умерено в въпреки рехавото положение на публичния контракт. Да се стремиш към утвърждение, значи да забравиш, че си самодостатъчен.

Ако Република Северна Македония желае бъдеще, учредено на дадености, в които всички останали сме се съгласили за положително или неприятно да живеем, ще би трябвало първо да се разбере със себе си. Защото на следващия ден не се реализира с воюване за парчета непознато минало.

Не се реализира и с немощни викове, родени в беззъбо зложелателство. Когато отнемането на свободата на другия да бъде различен се изостави като цел, бъдеще в действителност се реализира мъчно.

Опитай по този начин, Македонийо! Цивилизовано.