Пастрокът на Златков от „Петрохан“: Никой от тях не би наранил друго същество!
Свилен Свиленов е пастрокът на 22-годишнияНиколай Златков - един от шестимата починали от случая " Петрохан-Околчица ". Свиленов е живял с Ники и майка му в Тенерифе, а след това и в Мексико. Той решил да направи изказване по случая пред " 24 часа ", предлагаме ви го без никакво изменение на текста:
Тъй като името ми беше забъркано по отношение на убийствата край Петрохан, а думите ми, оповестени в някои медии, са манипулирани и извадени отвън подтекст взех решение да направя това обществено изказване.
Първо, желая да поднеса моите дълбоки съболезнования към роднините и околните на убитите.
Срещал съм се с всички, като се изключи Дечо. Те бяха интелигентни, възпитани хора, с идеали и цели. Сашко бе едно жизнерадостно и доста благо момче. Разбира се, най-добре познавах Ники.
Ники бе едвам на шест години, когато го срещнах. Обикнах го от от първата ни среща като мое лично дете. Беше най-необикновеното дете, което съм срещал. Мъничък, само че умен, обичаше всички и притежаваше мощна емпатия. Срещайки възрастни хора в София, Ники се спираш и ги питаше дали имат потребност от нещо, с цел да им помогне. В учебно заведение поучаваше децата за какво не би трябвало да убиват мравки и други животинки, защитаваше по-слабичките деца от класа. Това му навличаше проблеми, само че не се отхвърляше. Само хората, които познаваха добре Ники, знаеха какъв брой невероятен бе той. Беше още дребен, когато един път ни попита дали виждаме цветовете на хората. С майка му, Ралица Асенова, се спогледахме. Оказа се, че вижда аурите на хора. Каза ни, че тези със наследник цвят са доста положителни хора, тези - с зелен са положителни, в бял цвят са неутрални, а в алено са малко неприятни, само че може и да се оправят. В България средата ставаше все по токсична за развъждане на деца и това бе повода с Ралица да решим да изведем децата от страната. Бяхме се насочили към Канарските острови.
Тук желая да подчертая, че Иво Калушев не е имал нищо общо с направения от нас избор, както бе изнесено в пресата. Не съм чувал той да е живял в миналото в Тенерифе. По това време Ралица поддържаше незадълбочен контакт с Калушев. Срещнахме се за малко, когато те бяха пуснали котва край крайбрежията на Тенерифе в изчакване на подобаващи метеорологични условия за пресичане на океана. Бяха се запътили за Нова Зеландия.
Година по-късно в бизнеса ми настъпиха промени, постановяваше се да пътувам по-често до офиса ми в Съединени американски щати. Поради тези аргументи още веднъж обмисляхме да се преместим. От Ралица разбрах,че Калушев и групата му са се открили покрай Плая Дел Кармен в Мексико.
Бяха очаровани от региона. Бяха я посъветвали да го проучим. Организирахме си екскурзия. Оказа се, че в този регион живеят доста чужденци от целия свят и бе умерено.
Имаше огромен избор от частни учебни заведения, всевъзможни улеснения, услуги и магазини. Срещнахме се с Иво, Деян, Невена и Валери, поканиха ни и да ги посетим. Къщата им бе хубава и функционална, само че никога не и първокласна, както се спекулира в медиите, басейните не са разкош в този регион. Посетихме дружно няколко сенотета да се гмуркаме, тогава се запознахме и с Пламен, той не живееше с тях, а Ивей се появи години по-късно.
Ники незабавно се възпламени по гмуркането, отдаваше му се и бе доста благополучен, а Иво несъмнено бе доста впечатлен от качествата му. Всички бяха доста доброжелателни. След завръщането ни в Тенерифе, Ники говореше единствено за Мексико и всеки ден питаше по кое време ще се преместим. След преместването ни в Мексико, Ники засия от благополучие, като че ли най-сетне бе попаднал на своето място.
Лично аз не бях склонен Ники да живее непрекъснато с тях, както и с методите на Калушев, а точно отделянето от фамилията, пък въпреки и за интервал от време. Наложи ми се да се възпитавам и схвана логиката на източните вярвания и обичаи, все пак и до през днешния ден не одобрявам напълно тези способи. Ние сме хора, израснали в западното полукълбо и би трябвало да има баланс, не един път съм имал спорове с Калушев по този въпрос.
Но това не прави Иво нарушител, нито палач. Ники бе доста благополучен. Майка му наблюдаваше обстановката от близко и поддържаше непосредствен контакт с всички и не сме имали мотиви за терзания. Ники се развиваше освен в спорта, учеше британски и доста други предмети, персонално съм разглеждал учебниците и други просветителни материали, които Иво му бе подсигурил. Също желая да подчертая, че Иво Калушев в никакъв случай не е изискал никакви пари от нас. Когато Ники порасна, Иво разглеждаше опцията с общи старания Ники да замине и учи в университет в щата Колорадо.
Няколко години не се бях прибирал в България. Завърнах се през Септември 2024-та година.
Разбрах, че са ме търсили службите по сигнал на Валери. Срещнах се с Валери и гo изслушах. Историята му бе трогателна, само че имаше и разминавания, а доста от нещата, в случай че са истина, се бяха случили преди да имам контакт с Иво Калушев. В Мексико с Валери се бяхме срещали нееднократно, даже е идвал у дома, само че не е изглеждал обезпокоен, нито пък бе загатнал нещо. Реших, че в случай че Иво Калушев е направил нещо неправилно, то органите на реда се тези които би трябвало да го открият, по тази причина одобрих среща за неофициален диалог.
Много скърбя, че бях задоволително доверчив да си помисля, че в България има някаква правда. Явно правилото, че никой не е отговорен до доказване на противното, не важи в България.
В умозаключение желая да кажа следното: дръзвам да настоявам, че нито един от тях не е палач или самоубиец. Никой от жертвите не би наранил друго създание или протегнал ръка на личния си живот, най-малкото, това е в несъгласие с техните вярвания. А убийството на кучетата е най-силното доказателство, че версиите за самоубийство са съшити с бели конци.
Целенасоченото оклеветяване на всички жертви от първия ден след убийството на Ивей, Пламен и Дечо, демонстрира до какво дъно е стигнала Българската държавност, медиите и най-много обществото което продължава да разрешава всичко това.
Твърдо заставам зад настояванията на Ралица за без значение интернационално следствие до
изясняване на истината.
Свилен Свиленов
Март 6, 2026
Тъй като името ми беше забъркано по отношение на убийствата край Петрохан, а думите ми, оповестени в някои медии, са манипулирани и извадени отвън подтекст взех решение да направя това обществено изказване.
Първо, желая да поднеса моите дълбоки съболезнования към роднините и околните на убитите.
Срещал съм се с всички, като се изключи Дечо. Те бяха интелигентни, възпитани хора, с идеали и цели. Сашко бе едно жизнерадостно и доста благо момче. Разбира се, най-добре познавах Ники.
Ники бе едвам на шест години, когато го срещнах. Обикнах го от от първата ни среща като мое лично дете. Беше най-необикновеното дете, което съм срещал. Мъничък, само че умен, обичаше всички и притежаваше мощна емпатия. Срещайки възрастни хора в София, Ники се спираш и ги питаше дали имат потребност от нещо, с цел да им помогне. В учебно заведение поучаваше децата за какво не би трябвало да убиват мравки и други животинки, защитаваше по-слабичките деца от класа. Това му навличаше проблеми, само че не се отхвърляше. Само хората, които познаваха добре Ники, знаеха какъв брой невероятен бе той. Беше още дребен, когато един път ни попита дали виждаме цветовете на хората. С майка му, Ралица Асенова, се спогледахме. Оказа се, че вижда аурите на хора. Каза ни, че тези със наследник цвят са доста положителни хора, тези - с зелен са положителни, в бял цвят са неутрални, а в алено са малко неприятни, само че може и да се оправят. В България средата ставаше все по токсична за развъждане на деца и това бе повода с Ралица да решим да изведем децата от страната. Бяхме се насочили към Канарските острови.
Тук желая да подчертая, че Иво Калушев не е имал нищо общо с направения от нас избор, както бе изнесено в пресата. Не съм чувал той да е живял в миналото в Тенерифе. По това време Ралица поддържаше незадълбочен контакт с Калушев. Срещнахме се за малко, когато те бяха пуснали котва край крайбрежията на Тенерифе в изчакване на подобаващи метеорологични условия за пресичане на океана. Бяха се запътили за Нова Зеландия.
Година по-късно в бизнеса ми настъпиха промени, постановяваше се да пътувам по-често до офиса ми в Съединени американски щати. Поради тези аргументи още веднъж обмисляхме да се преместим. От Ралица разбрах,че Калушев и групата му са се открили покрай Плая Дел Кармен в Мексико.
Бяха очаровани от региона. Бяха я посъветвали да го проучим. Организирахме си екскурзия. Оказа се, че в този регион живеят доста чужденци от целия свят и бе умерено.
Имаше огромен избор от частни учебни заведения, всевъзможни улеснения, услуги и магазини. Срещнахме се с Иво, Деян, Невена и Валери, поканиха ни и да ги посетим. Къщата им бе хубава и функционална, само че никога не и първокласна, както се спекулира в медиите, басейните не са разкош в този регион. Посетихме дружно няколко сенотета да се гмуркаме, тогава се запознахме и с Пламен, той не живееше с тях, а Ивей се появи години по-късно.
Ники незабавно се възпламени по гмуркането, отдаваше му се и бе доста благополучен, а Иво несъмнено бе доста впечатлен от качествата му. Всички бяха доста доброжелателни. След завръщането ни в Тенерифе, Ники говореше единствено за Мексико и всеки ден питаше по кое време ще се преместим. След преместването ни в Мексико, Ники засия от благополучие, като че ли най-сетне бе попаднал на своето място.
Лично аз не бях склонен Ники да живее непрекъснато с тях, както и с методите на Калушев, а точно отделянето от фамилията, пък въпреки и за интервал от време. Наложи ми се да се възпитавам и схвана логиката на източните вярвания и обичаи, все пак и до през днешния ден не одобрявам напълно тези способи. Ние сме хора, израснали в западното полукълбо и би трябвало да има баланс, не един път съм имал спорове с Калушев по този въпрос.
Но това не прави Иво нарушител, нито палач. Ники бе доста благополучен. Майка му наблюдаваше обстановката от близко и поддържаше непосредствен контакт с всички и не сме имали мотиви за терзания. Ники се развиваше освен в спорта, учеше британски и доста други предмети, персонално съм разглеждал учебниците и други просветителни материали, които Иво му бе подсигурил. Също желая да подчертая, че Иво Калушев в никакъв случай не е изискал никакви пари от нас. Когато Ники порасна, Иво разглеждаше опцията с общи старания Ники да замине и учи в университет в щата Колорадо.
Няколко години не се бях прибирал в България. Завърнах се през Септември 2024-та година.
Разбрах, че са ме търсили службите по сигнал на Валери. Срещнах се с Валери и гo изслушах. Историята му бе трогателна, само че имаше и разминавания, а доста от нещата, в случай че са истина, се бяха случили преди да имам контакт с Иво Калушев. В Мексико с Валери се бяхме срещали нееднократно, даже е идвал у дома, само че не е изглеждал обезпокоен, нито пък бе загатнал нещо. Реших, че в случай че Иво Калушев е направил нещо неправилно, то органите на реда се тези които би трябвало да го открият, по тази причина одобрих среща за неофициален диалог.
Много скърбя, че бях задоволително доверчив да си помисля, че в България има някаква правда. Явно правилото, че никой не е отговорен до доказване на противното, не важи в България.
В умозаключение желая да кажа следното: дръзвам да настоявам, че нито един от тях не е палач или самоубиец. Никой от жертвите не би наранил друго създание или протегнал ръка на личния си живот, най-малкото, това е в несъгласие с техните вярвания. А убийството на кучетата е най-силното доказателство, че версиите за самоубийство са съшити с бели конци.
Целенасоченото оклеветяване на всички жертви от първия ден след убийството на Ивей, Пламен и Дечо, демонстрира до какво дъно е стигнала Българската държавност, медиите и най-много обществото което продължава да разрешава всичко това.
Твърдо заставам зад настояванията на Ралица за без значение интернационално следствие до
изясняване на истината.
Свилен Свиленов
Март 6, 2026
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ