Големите нехристиянски празници по света
Свикнали сме с Коледа, тя е като част от нас. Когато завали първият сняг, няма нищо по- естествено от това да виждаме на всички места блещукащи лампички, гирлянди, елхички и да прехвърляме в мозъка си дългия лист с покупки – дарове и вкусотии за масата.
“Замислих се, че Коледа е като персоналната ни истина за живота – няма нищо по- явно и по- естествено от нея. ”
Но въпреки всичко има толкоз хора по Земята, които честват по друг метод, на разнообразни дати, даже разнообразни мотиви. Докато четях за празниците им, се почувствах обвързвана с всички тях и си помислих какъв брой е прелестно, че светът е толкоз пъстър.
Будистите да вземем за пример, тъкмо както и ние християните, означават рождество, само че на Буда. Празникът се назовава Весак и през 2014г. ще се празнува на 14ти май. Според легендата в този ден, само че в разнообразни години, Буда Шакямуни се родил, получил прояснение и се потопил в паранирвана – положение по- висше от нирвана. В манастирските храмове, които са окичени със запалени кандила, служението продължава цяла нощ. Извършва се ритуално обливане на свещените дървета бодхи, каквито има във всеки манастир. Четат се сутри (учения) за живота на Буда, а шествия със скулптури на Шакямуни обикалят храмовете. Ритуално се измива лицето на статуите на Буда – по този начин е било измито лицето му от индуисткия господ Индра. Вярващите също измиват лицата си като знак на изчистването. На този ден хората носят дарения в манастирите – храна, благовония, светилници.
Будистите ще посрещнат Нова година през март. Летоброенето е друго от нашето, а празненствата не престават цели 11 дни. След празничната вечеря, остатъците от храната се отнасят надалеч – ритуалът пресъздава изоставянето на всичко отрицателно. Добавят се и дребни монети – за изкупуване на злото. Хората се прибират без да се обръщат обратно - с цел да не тръгне злото след тях и да го отведат у дома. В последния, 11ти ден, монасите вършат хартиена пирамида – знак на кармата от миналата година, с изгарянето й действително настава Новата година.
За ислямския свят нещата стоят по друг метод. Празниците за вярващите са единствено три – Рамазан Байрам, Курбан Байрам и петъчният ден. Рождеството на пророка Мохамед не се чества, нито ислямската Нова година. Рамазан Байрам въпреки всичко е непосредствен до нашата Коледа. Празникът продължава три дни и настава в чест на приключването на поста през свещения месец Рамазан, през който от изгрев до залез не се яде и не се пие. В първия ден на празника мъжете участват на работа в джамията, по- младите целуват ръка на по- възрастните, след което се прибират у дома на празничната софра. Задължително дребните желаят амнистия от по- огромните. Поздравът е: „ Ейд мубарак! “, в превод: „ Щастлив празник! “. Сервират се капама, баница, саралия, сладки, кафе, курабии с ядки и пудра захар, от там идва и другото име на празника – Шекер Байрам. Ходи се при родственици, като правилото е по- младите да посещават по – възрастните. Децата обикалят къщите и получават мекици и бонбони.
Съществува и типичната за християните щедрост по Коледа, само че за мюсюлманите тя е наложителна, дефинира се от приходите им и по- скоро се приема като налог, в сравнение с като акт на благотворителност. Празникът се отбелязва от 624г и постоянно минава в доста забавление и звук.
Евреите пък честват Ханука – датата е още веднъж 25ти, само че не декември, а еврейският месец кислев, подобаващ на нашите ноември и декември. Празникът е обвързван с повторното освещаване на Храма в Йерусалим, след протеста на макавеите против властта на селевкидите над Юдея и отстраняването на езически олтар от храма. Ханука е фамилен празник за евреите. В продължение на осем дни се извършват специфични песни. Ястията са приготвени в растителна лой, напомняща ритуалното масло в храма, а най- известни са картофените палачинки и понички с заряд от сладко. Децата се радват най- доста, защото получават осем дни дарове и лакомства.
Евреите честват четири пъти в годината Нова година. Един от тези празници се назовава Ту Би Шеват и съответствува с настъпването на пролетта в Близкия Изток. На този ден се засаждат нови гори. Смята се, че със саденето на дърво хората подражават на Всевишния, който е сътворил райската градина. На празничната софра могат да се открият седемте типа „ плодове “ на израелската земя – пшеница, ръж, грозде, смокини, гранат, маслини и фурми. Шият се пъстри торбички, в които се поставят плодове, благословени от главата на фамилията и се раздават на децата. А на 25ти септември 2014г евреите ще посрещнат Рош Ашана (Нова година) - 5775 година, защото летоброенето е от основаването на света.
Йога и учението за чакрите са част от живота на доста от нас, по тази причина си заслужава да отделим място и на индуистките празници. С жизнеспособен и цветен празник, наименуван Дивали, се посреща Новата година. Името произлиза от санскрит и значи „ редица от светлини “. Празнува се пет дни в края на октомври доникъде на ноември, като варира всяка година. Традицията повелява всяко семейство да купи нещо ново за дома. Това е добър знак и носи шанс на къщата и жителите й.
Домовете се са с необятно отворени прозорци, украсени с доста свещи и кръгли лампи, които сочат пътя към жилището и „ канят “ вътре носещата благоденствие Лакшми, брачна половинка на Вишну. Дивали, именуван още „ фестивал на светлината “ е обилен празник, хората обличат най- хубавите си облекла, подаряват си дарове и си вървят на посетители.
Независимо от религията ни, празниците съществуват, с цел да ни припомнят нашето най- естествено положение – на наслада, любов, обилие и признателност. Благословията на храната или молитвата преди хранене, съществуващи във всяка религиозна процедура подсказват красноречиво, че не би трябвало да потъваме в мисли за изчезналото в живота ни, а да благодарим и да се любуваме на всяко едно нещо в всекидневието си.
“Замислих се, че Коледа е като персоналната ни истина за живота – няма нищо по- явно и по- естествено от нея. ”
Но въпреки всичко има толкоз хора по Земята, които честват по друг метод, на разнообразни дати, даже разнообразни мотиви. Докато четях за празниците им, се почувствах обвързвана с всички тях и си помислих какъв брой е прелестно, че светът е толкоз пъстър.
Будистите да вземем за пример, тъкмо както и ние християните, означават рождество, само че на Буда. Празникът се назовава Весак и през 2014г. ще се празнува на 14ти май. Според легендата в този ден, само че в разнообразни години, Буда Шакямуни се родил, получил прояснение и се потопил в паранирвана – положение по- висше от нирвана. В манастирските храмове, които са окичени със запалени кандила, служението продължава цяла нощ. Извършва се ритуално обливане на свещените дървета бодхи, каквито има във всеки манастир. Четат се сутри (учения) за живота на Буда, а шествия със скулптури на Шакямуни обикалят храмовете. Ритуално се измива лицето на статуите на Буда – по този начин е било измито лицето му от индуисткия господ Индра. Вярващите също измиват лицата си като знак на изчистването. На този ден хората носят дарения в манастирите – храна, благовония, светилници.
Будистите ще посрещнат Нова година през март. Летоброенето е друго от нашето, а празненствата не престават цели 11 дни. След празничната вечеря, остатъците от храната се отнасят надалеч – ритуалът пресъздава изоставянето на всичко отрицателно. Добавят се и дребни монети – за изкупуване на злото. Хората се прибират без да се обръщат обратно - с цел да не тръгне злото след тях и да го отведат у дома. В последния, 11ти ден, монасите вършат хартиена пирамида – знак на кармата от миналата година, с изгарянето й действително настава Новата година.
За ислямския свят нещата стоят по друг метод. Празниците за вярващите са единствено три – Рамазан Байрам, Курбан Байрам и петъчният ден. Рождеството на пророка Мохамед не се чества, нито ислямската Нова година. Рамазан Байрам въпреки всичко е непосредствен до нашата Коледа. Празникът продължава три дни и настава в чест на приключването на поста през свещения месец Рамазан, през който от изгрев до залез не се яде и не се пие. В първия ден на празника мъжете участват на работа в джамията, по- младите целуват ръка на по- възрастните, след което се прибират у дома на празничната софра. Задължително дребните желаят амнистия от по- огромните. Поздравът е: „ Ейд мубарак! “, в превод: „ Щастлив празник! “. Сервират се капама, баница, саралия, сладки, кафе, курабии с ядки и пудра захар, от там идва и другото име на празника – Шекер Байрам. Ходи се при родственици, като правилото е по- младите да посещават по – възрастните. Децата обикалят къщите и получават мекици и бонбони.
Съществува и типичната за християните щедрост по Коледа, само че за мюсюлманите тя е наложителна, дефинира се от приходите им и по- скоро се приема като налог, в сравнение с като акт на благотворителност. Празникът се отбелязва от 624г и постоянно минава в доста забавление и звук.
Евреите пък честват Ханука – датата е още веднъж 25ти, само че не декември, а еврейският месец кислев, подобаващ на нашите ноември и декември. Празникът е обвързван с повторното освещаване на Храма в Йерусалим, след протеста на макавеите против властта на селевкидите над Юдея и отстраняването на езически олтар от храма. Ханука е фамилен празник за евреите. В продължение на осем дни се извършват специфични песни. Ястията са приготвени в растителна лой, напомняща ритуалното масло в храма, а най- известни са картофените палачинки и понички с заряд от сладко. Децата се радват най- доста, защото получават осем дни дарове и лакомства.
Евреите честват четири пъти в годината Нова година. Един от тези празници се назовава Ту Би Шеват и съответствува с настъпването на пролетта в Близкия Изток. На този ден се засаждат нови гори. Смята се, че със саденето на дърво хората подражават на Всевишния, който е сътворил райската градина. На празничната софра могат да се открият седемте типа „ плодове “ на израелската земя – пшеница, ръж, грозде, смокини, гранат, маслини и фурми. Шият се пъстри торбички, в които се поставят плодове, благословени от главата на фамилията и се раздават на децата. А на 25ти септември 2014г евреите ще посрещнат Рош Ашана (Нова година) - 5775 година, защото летоброенето е от основаването на света.
Йога и учението за чакрите са част от живота на доста от нас, по тази причина си заслужава да отделим място и на индуистките празници. С жизнеспособен и цветен празник, наименуван Дивали, се посреща Новата година. Името произлиза от санскрит и значи „ редица от светлини “. Празнува се пет дни в края на октомври доникъде на ноември, като варира всяка година. Традицията повелява всяко семейство да купи нещо ново за дома. Това е добър знак и носи шанс на къщата и жителите й.
Домовете се са с необятно отворени прозорци, украсени с доста свещи и кръгли лампи, които сочат пътя към жилището и „ канят “ вътре носещата благоденствие Лакшми, брачна половинка на Вишну. Дивали, именуван още „ фестивал на светлината “ е обилен празник, хората обличат най- хубавите си облекла, подаряват си дарове и си вървят на посетители.
Независимо от религията ни, празниците съществуват, с цел да ни припомнят нашето най- естествено положение – на наслада, любов, обилие и признателност. Благословията на храната или молитвата преди хранене, съществуващи във всяка религиозна процедура подсказват красноречиво, че не би трябвало да потъваме в мисли за изчезналото в живота ни, а да благодарим и да се любуваме на всяко едно нещо в всекидневието си.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ