Има ли светлина в тунела на строителния сектор?
Свикнали сме да считаме, че строителният бранш в България постоянно е добре, постоянно има задоволително работа, работна ръка и положителни облаги. Нещата обаче се трансформираха през последните няколко години и през днешния ден браншът е изправен пред редица проблеми. Някои от тях - обективно разследване на демографската рецесия, други - резултат от политически решения в стопанската система.
Днес, когато страната се пита ще съумеят ли политическите партии да понижат бюджетния недостиг от големия, заложен от служебното държавно управление, наподобява, че точно строителите ще са едни от губещите в процеса. Причината - нужното понижаване на финансовите разноски, през които страната точно финансира да вземем за пример - построяването и поддържаването на републиканската пътна мрежа.
Проблемите
Знаете ли, че: през 2014 година строителните компании в България са заплащали на служащите си към 5 лева на направен час. През 2021 година тази ставка скача на 10,07 лева за час. През 2022 година сумата към този момент е 11,23 лева Тоест разходът за труд на фирмите е повече от двоен, съпоставяне с преди 10-на година. В същото време общата стойност на създадената продукция у нас през последната година е в размер на към 17 милиарда лева, а нарастването по отношение на 2021 година е едвам 6,5%. Като имаме поради нарастването на цените на материалите - в някои случаи до над 50%, то излиза, че на процедура секторът не може да каже, че отбелязва растеж, даже в противен случай.
При това тези резултати идват в година, която се очакваше да бъде по-различна. Правителството " Петков " заложи големи финансови вложения - това са държавните вложения в инфраструктура да вземем за пример, които обаче не бяха усвоени даже на половина, поради политически кавги и неспособност на администрацията да се оправи с обработването им.
" Те не се случиха главно заради лекомисленост и непрофесионализъм ", разяснява някогашният министър на стопанската система Николай Василев пред Клуб Z.
Доказателство за това е фактът, че през предходната година строителният отрасъл е отбелязал растеж на градежа на жилищни здания с съвсем 8%, само че пък при административните се регистрира спад от цели 16,1%.
Изключително притеснителни са данните по перото " Придобиване на дълготрайни материални активи ". Тук новата техника понижава с цели 56% през 2022 година съпоставяне с 2021 година На процедура това значи стесняване на вложенията в бранша, който към този момент е високотехнологичен и вложенията са основен фактор за конкурентноспособността на фирмите.
Именно по тази причина въпросът е - може ли секторът да оцелее с понижени финансови разноски в бюджет 2023?
Вариантите
Днес съвсем всички политически играчи са уверени, че дефицитът би трябвало да се консолидира, т.е. - да се свива. Проблемът е, че никой от тях няма да посмее да свие разноските през перата, които бяха изкуствено надути - обществени заплащания, пенсии, заплати. Дори в противен случай - чака се следващото им нарастване. Затова пък парите ще се вземат от финансовите разноски и държавните компании.
" Основно бюджетът се занимава със обществени разноски и разноски за ток. През тази година не би трябвало те да са приоритет. Смятам, че би трябвало да има даже по-големи финансови разноски ", твърди Николай Василев.
Той обаче е склонен, че няма политическа воля за взимане на верните решения и по тази причина предлага собствен - нов вид за продължение на строителството. През него бюджетът няма да бъде ощетен:
" Нека всички инфраструктурни планове - автомагистрали, мостове, тунели, жп обекти, летища, пристанища, ВиК - да се финансират посредством концесии от частния бранш, а не от държавния бюджет. Ако това стане ще има неведнъж по-големи вложения, само че няма да заплаща страната ".
Предложението на Василев е добре известно на бранша и на страната от години, само че все още няма доста политици, които да одобряват концепцията. Още през 2017 година тогавашният министър на районното развиване от ГЕРБ Николай Нанков допусна, че възможният трети мост над река Дунав може да бъде построен на правилото на концесията. Напоследък в поддръжка на концесиите се разгласи и служебният министър Иван Шишков.
Че финансовите разноски ще би трябвало да се свиват е склонен и финансистът Кузман Илиев. Той е на мнение, че политически е невероятно да се провеждат съкращения на обществените разноски.
" Може да се направи оптимизация на финансовите разноски, тази година са заложени с 80% повече, има запаси ", твърди той.
По думите му, предлагането за прекосяване към концесионен режим е " рационално ", само че " за жалост от позиция на публичните настроения е противоречиво, защото има съмнение към сходни хрумвания ".
" Това е най-прозрачният вид, този контракт постоянно може да се приключи, в случай че има нещо неправилно. Така би трябвало и данъкоплатецът да е по-щастлив, тъй като няма да заплаща от хазната ", разяснява Илиев.
Дори да не се стигне до такава степен обаче, е значимо народните представители да имат поради, че към този момент започнатите планове треябва да се довършат преди да се амортизират, а пътищата по мрежата би трябвало да се поддържат.
Освен това: даже да се орежат финансови разноски за избрани обекти, би трябвало да се плануват пари за индексиране на старите контракти с обществено възлагане от държавата и общините по закона за публичните поръчки. Не са единствено пътищата, само че и ЖП обекти и ВиК.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Днес, когато страната се пита ще съумеят ли политическите партии да понижат бюджетния недостиг от големия, заложен от служебното държавно управление, наподобява, че точно строителите ще са едни от губещите в процеса. Причината - нужното понижаване на финансовите разноски, през които страната точно финансира да вземем за пример - построяването и поддържаването на републиканската пътна мрежа.
Проблемите
Знаете ли, че: през 2014 година строителните компании в България са заплащали на служащите си към 5 лева на направен час. През 2021 година тази ставка скача на 10,07 лева за час. През 2022 година сумата към този момент е 11,23 лева Тоест разходът за труд на фирмите е повече от двоен, съпоставяне с преди 10-на година. В същото време общата стойност на създадената продукция у нас през последната година е в размер на към 17 милиарда лева, а нарастването по отношение на 2021 година е едвам 6,5%. Като имаме поради нарастването на цените на материалите - в някои случаи до над 50%, то излиза, че на процедура секторът не може да каже, че отбелязва растеж, даже в противен случай.
При това тези резултати идват в година, която се очакваше да бъде по-различна. Правителството " Петков " заложи големи финансови вложения - това са държавните вложения в инфраструктура да вземем за пример, които обаче не бяха усвоени даже на половина, поради политически кавги и неспособност на администрацията да се оправи с обработването им.
" Те не се случиха главно заради лекомисленост и непрофесионализъм ", разяснява някогашният министър на стопанската система Николай Василев пред Клуб Z.
Доказателство за това е фактът, че през предходната година строителният отрасъл е отбелязал растеж на градежа на жилищни здания с съвсем 8%, само че пък при административните се регистрира спад от цели 16,1%.
Изключително притеснителни са данните по перото " Придобиване на дълготрайни материални активи ". Тук новата техника понижава с цели 56% през 2022 година съпоставяне с 2021 година На процедура това значи стесняване на вложенията в бранша, който към този момент е високотехнологичен и вложенията са основен фактор за конкурентноспособността на фирмите.
Именно по тази причина въпросът е - може ли секторът да оцелее с понижени финансови разноски в бюджет 2023?
Вариантите
Днес съвсем всички политически играчи са уверени, че дефицитът би трябвало да се консолидира, т.е. - да се свива. Проблемът е, че никой от тях няма да посмее да свие разноските през перата, които бяха изкуствено надути - обществени заплащания, пенсии, заплати. Дори в противен случай - чака се следващото им нарастване. Затова пък парите ще се вземат от финансовите разноски и държавните компании.
" Основно бюджетът се занимава със обществени разноски и разноски за ток. През тази година не би трябвало те да са приоритет. Смятам, че би трябвало да има даже по-големи финансови разноски ", твърди Николай Василев.
Той обаче е склонен, че няма политическа воля за взимане на верните решения и по тази причина предлага собствен - нов вид за продължение на строителството. През него бюджетът няма да бъде ощетен:
" Нека всички инфраструктурни планове - автомагистрали, мостове, тунели, жп обекти, летища, пристанища, ВиК - да се финансират посредством концесии от частния бранш, а не от държавния бюджет. Ако това стане ще има неведнъж по-големи вложения, само че няма да заплаща страната ".
Предложението на Василев е добре известно на бранша и на страната от години, само че все още няма доста политици, които да одобряват концепцията. Още през 2017 година тогавашният министър на районното развиване от ГЕРБ Николай Нанков допусна, че възможният трети мост над река Дунав може да бъде построен на правилото на концесията. Напоследък в поддръжка на концесиите се разгласи и служебният министър Иван Шишков.
Че финансовите разноски ще би трябвало да се свиват е склонен и финансистът Кузман Илиев. Той е на мнение, че политически е невероятно да се провеждат съкращения на обществените разноски.
" Може да се направи оптимизация на финансовите разноски, тази година са заложени с 80% повече, има запаси ", твърди той.
По думите му, предлагането за прекосяване към концесионен режим е " рационално ", само че " за жалост от позиция на публичните настроения е противоречиво, защото има съмнение към сходни хрумвания ".
" Това е най-прозрачният вид, този контракт постоянно може да се приключи, в случай че има нещо неправилно. Така би трябвало и данъкоплатецът да е по-щастлив, тъй като няма да заплаща от хазната ", разяснява Илиев.
Дори да не се стигне до такава степен обаче, е значимо народните представители да имат поради, че към този момент започнатите планове треябва да се довършат преди да се амортизират, а пътищата по мрежата би трябвало да се поддържат.
Освен това: даже да се орежат финансови разноски за избрани обекти, би трябвало да се плануват пари за индексиране на старите контракти с обществено възлагане от държавата и общините по закона за публичните поръчки. Не са единствено пътищата, само че и ЖП обекти и ВиК.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ