Тепетата на Пловдив живи в подножието, по върховете им - пъл...
Свикнали сме да гледаме на тепетата на Пловдив като на благосъстояние, което би трябвало да се пази. Но това не всеки път е било по този начин. В началото на века те са голи, без дървета и алеи и от тях стърчат единствено скали. За тогавашното отношение към този неповторим феномен описа шефът на Историческия музей доктор Стефан Шивачев. „ Тогава управата на града гледа на хълмовете като на задължение - нещо, което го загрозява. И когато стартират да добиват сиенит за павета, един общински консултант даже споделя: тепетата на Пловдив са извънредно благосъстояние, от което можем да печелим, като вадим камъни, да павираме целия град и по-късно да изнасяме паветата в Турция. Слава богу, това не се приема”, споделя доктор Шивачев.
Сега обаче залитаме в другата прекаленост - толкоз пазим тепетата, че те са станали една изцяло неизползвана естествена атракция. Хората вървят в подножията им - детска железница, фестивали, основна алея на Бунарджика, само че на върховете им няма даже една химическа тоалетна, един бюфет за минерална вода.
А това са местата с най-красиви гледки
Горе терените от време на време се трансформират в сметища и места за събиране на неофициални групи. От Оперативна програма „ Градини и паркове “ описват, че постоянно пейки от върха на Бунарджика са намирани захвърлени стотици метри надолу по скатовете. На Сахат тепе е затишие, горе на Бунарджика има доста дялан камък и съвсем нищо, а на Младежкия има някакъв полуразбит басейн - и отново нищо.
„ Нашите хълмове в този момент са обживени единствено в подножието си. Защото е по-лесно. Сахат тепе и Младежкият рид от горната страна са като пустинни места. Но даже да тръгнем да ги обживяваме, би трябвало да се търси мярката “, счита арх. Димитър Балджиев. А тъкмо с мярката постоянно сме зле. „ Живеем в едно време, когато желаеме повече, в сравнение с можем, и вършим повече, в сравнение с ни би трябвало. На морето това го доказахме доста добре “, споделя малко Роберт Чакъров - различен пловдивски проектант. Има проект за ръководството на тепетата. Той не изключва на тях да има краткотрайни заведения и атракции. Всяко едно решение обаче би трябвало да бъде утвърдено от Регионална инспекция за опазване на околната среда и НИНКН.
През горещите месеци на тепетата ни трева никне, нито може да се почива
Работи се обаче на парче - търси се финансиране план по план
Кметът на регион „ Централен “ Георги Стаменов изиска за тази година от бюджета 1 милион за поддръжка на подпорни стени, алеи и слагане на камери за видеонаблюдение на хълмовете. Ще му провиснал 500 хиляди лв..
За да стане нещо на пловдивските тепета, то би трябвало да дава отговор на проектите за ръководството им. Първият беше в действие до 2014 година. Той бе обновен и има нов 10-годишен със период за ръководство до 2024-та.
Един от известните ландшафтни архитекти Станимир Шаламанов счита, че проектите просто не се извършват.
„ Те дават една рамка какво би трябвало да прави Общината в тази територия. И казусът е, че Общината нищо не прави. Плановете включват напояване, достъп и всичко друго. Напояването е една настояща работа на Оперативна програма „ Паркове и градини ". А хълмовете горе са изгорели “, споделя той.
Архитектът загатва и различен проблем - на Дановия рид и на Бунарджика има Подробен организационен проект (ПУП), само че за Младежкия рид подобен няма повече от 25 години. „ Това е огромен проблем, тъй като той дефинира ясно въз основа на кадастралната карта от 2009-а коя е границата на предпазената територия. А когато няма такава, може по него да стартира да пълзи застрояване “, предизвестява архитектът.
Планът за ръководство не не разрешава преместваеми търговски обекти
на тепетата.
„ Наистина няма ясно дефинирана граница сред предпазената зона и урбанизираната територия на Младежкия рид, само че това е единствено в едно каре - в региона на ул. „ Велбъжд “. На места там габаритът <210> доближава едвам 4 метра и този въпрос би трябвало да се реши. Това бе едно от условията, които дадохме към Общия организационен проект “, призна кметът Стаменов.
Има доста места по света, които може да бъдат взети за образец. Арх. Димитър Балджиев напомня за хълма Вишехрад, който е в чешката столица Прага. Той е сходен на нашите тепета - на него има зеленина, остарели здания и дребни заведения. „ Нормално е да има заведения на хълмовете. Хълмът Вишехрад кипи от живот и е част от парковата среда на столицата им. Грешно е да се разсъждава като нещо друго за нашите хълмове. Но би трябвало мярка “, предизвестява арх. Балджиев.
Анкета
Как виждате бъдещето на хълмовете?
Спас Гърневски, ГЕРБ:
Да качиш Сахат тепе, бе като екскурзия
Участвали сме в диспути с управата на Пловдив и сме наясно, че тепетата имат потребност от възкръсване. Това е даденост, която не всеки град има. По света сходни пространства са обживени, само че с мярка. Нашите тепета са под закрилата на закона - всяка една интервенция там би трябвало да е с разрешението на съответните екологични институции. Като дете съм бил на сватбата на моя чичо на Сахат тепе. Родителите ми са ме водили там събота и неделя - беше като дребна екскурзия да отидем до Сахат тепе и да обядвате фамилно! Органите, които дават отговор за тепетата, би трябвало да предложат план какво тъкмо да има. Да се направи едно публично разискване и хълмовете да бъдат налични и да се населят с живот.
Иван Петков, Българска социалистическа партия:
Да се възвърне заведението на Бунарджика
Горе би трябвало да има тоалетни. На Бунарджика е имало и заведение и считам, че то може да се възвърне, само че в границите на оборудването, което е било. Не би трябвало да се получава нещо застроено върху по-голяма част. Това е доста значимо. И би трябвало да се питат за това експерти. За всяко решение, обвързвано с върховете на пловдивските тепета, да се желае мнението на архитекти и строителни инженери. Гилдията би трябвало да си дава мнението. По времето на Иван Тотев всичко се правеше по така наречен инженеринг и не се питаше никой.
Веселина Александрова, Демократична България:
Да станат места за пикник
Има проект за ръководството на хълмовете. Още преди години всеки един от тях си е имал така наречен „ кмет на тепето”. Той се е грижил за всичко обвързвано с него. Като част от историята това ми подхожда и считам, че и сега би трябвало да е по този начин. Сега всички са подчинени на регион „ Централен ". Да се направи публично разискване. Не мисля, че би трябвало да ги трансформираме в кебапчийници. Това е прелестно място за разходка и разпределяне от шума на града - би могло да е прелестно място за пикник, което още веднъж изключва заведенията. Градският пикник е нещо, което в Пловдив не е развито, а в доста други страни го има. Както англичаните го вършат в Хайд парк. За това обаче ще са нужни промени в локалните наредби, които не разрешават стъпването по тревата.
Борислав Инчев, Вътрешна македонска революционна организация:
Не би трябвало да има нощни заведения
Тепетата са със съответните проекти за ръководство, които споделят какво може да се прави там. Факт е, че на Сахат тепе е имало заведение, имало е такова и на Бунарджика. С хълмовете би трябвало да се работи извънредно деликатно, тъй като те като естествена забележителност би трябвало да бъдат опазени. Не съм срещу да има избран вид преместваеми заведения на Сахат тепе и на Бунарджика, само че би трябвало да се работи с мярка. И да има необятна социална полемика, а не заведенията да се появят и да тръгне неодобрение измежду хората. Няма неприятно да се даде една минерална вода или напитка - въпросът е това да не се изроди в питейно заведение от нощен вид.
Сега обаче залитаме в другата прекаленост - толкоз пазим тепетата, че те са станали една изцяло неизползвана естествена атракция. Хората вървят в подножията им - детска железница, фестивали, основна алея на Бунарджика, само че на върховете им няма даже една химическа тоалетна, един бюфет за минерална вода.
А това са местата с най-красиви гледки
Горе терените от време на време се трансформират в сметища и места за събиране на неофициални групи. От Оперативна програма „ Градини и паркове “ описват, че постоянно пейки от върха на Бунарджика са намирани захвърлени стотици метри надолу по скатовете. На Сахат тепе е затишие, горе на Бунарджика има доста дялан камък и съвсем нищо, а на Младежкия има някакъв полуразбит басейн - и отново нищо.
„ Нашите хълмове в този момент са обживени единствено в подножието си. Защото е по-лесно. Сахат тепе и Младежкият рид от горната страна са като пустинни места. Но даже да тръгнем да ги обживяваме, би трябвало да се търси мярката “, счита арх. Димитър Балджиев. А тъкмо с мярката постоянно сме зле. „ Живеем в едно време, когато желаеме повече, в сравнение с можем, и вършим повече, в сравнение с ни би трябвало. На морето това го доказахме доста добре “, споделя малко Роберт Чакъров - различен пловдивски проектант. Има проект за ръководството на тепетата. Той не изключва на тях да има краткотрайни заведения и атракции. Всяко едно решение обаче би трябвало да бъде утвърдено от Регионална инспекция за опазване на околната среда и НИНКН.
През горещите месеци на тепетата ни трева никне, нито може да се почива
Работи се обаче на парче - търси се финансиране план по план
Кметът на регион „ Централен “ Георги Стаменов изиска за тази година от бюджета 1 милион за поддръжка на подпорни стени, алеи и слагане на камери за видеонаблюдение на хълмовете. Ще му провиснал 500 хиляди лв..
За да стане нещо на пловдивските тепета, то би трябвало да дава отговор на проектите за ръководството им. Първият беше в действие до 2014 година. Той бе обновен и има нов 10-годишен със период за ръководство до 2024-та.
Един от известните ландшафтни архитекти Станимир Шаламанов счита, че проектите просто не се извършват.
„ Те дават една рамка какво би трябвало да прави Общината в тази територия. И казусът е, че Общината нищо не прави. Плановете включват напояване, достъп и всичко друго. Напояването е една настояща работа на Оперативна програма „ Паркове и градини ". А хълмовете горе са изгорели “, споделя той.
Архитектът загатва и различен проблем - на Дановия рид и на Бунарджика има Подробен организационен проект (ПУП), само че за Младежкия рид подобен няма повече от 25 години. „ Това е огромен проблем, тъй като той дефинира ясно въз основа на кадастралната карта от 2009-а коя е границата на предпазената територия. А когато няма такава, може по него да стартира да пълзи застрояване “, предизвестява архитектът.
Планът за ръководство не не разрешава преместваеми търговски обекти
на тепетата.
„ Наистина няма ясно дефинирана граница сред предпазената зона и урбанизираната територия на Младежкия рид, само че това е единствено в едно каре - в региона на ул. „ Велбъжд “. На места там габаритът <210> доближава едвам 4 метра и този въпрос би трябвало да се реши. Това бе едно от условията, които дадохме към Общия организационен проект “, призна кметът Стаменов.
Има доста места по света, които може да бъдат взети за образец. Арх. Димитър Балджиев напомня за хълма Вишехрад, който е в чешката столица Прага. Той е сходен на нашите тепета - на него има зеленина, остарели здания и дребни заведения. „ Нормално е да има заведения на хълмовете. Хълмът Вишехрад кипи от живот и е част от парковата среда на столицата им. Грешно е да се разсъждава като нещо друго за нашите хълмове. Но би трябвало мярка “, предизвестява арх. Балджиев.
Анкета
Как виждате бъдещето на хълмовете?
Спас Гърневски, ГЕРБ:
Да качиш Сахат тепе, бе като екскурзия
Участвали сме в диспути с управата на Пловдив и сме наясно, че тепетата имат потребност от възкръсване. Това е даденост, която не всеки град има. По света сходни пространства са обживени, само че с мярка. Нашите тепета са под закрилата на закона - всяка една интервенция там би трябвало да е с разрешението на съответните екологични институции. Като дете съм бил на сватбата на моя чичо на Сахат тепе. Родителите ми са ме водили там събота и неделя - беше като дребна екскурзия да отидем до Сахат тепе и да обядвате фамилно! Органите, които дават отговор за тепетата, би трябвало да предложат план какво тъкмо да има. Да се направи едно публично разискване и хълмовете да бъдат налични и да се населят с живот.
Иван Петков, Българска социалистическа партия:
Да се възвърне заведението на Бунарджика
Горе би трябвало да има тоалетни. На Бунарджика е имало и заведение и считам, че то може да се възвърне, само че в границите на оборудването, което е било. Не би трябвало да се получава нещо застроено върху по-голяма част. Това е доста значимо. И би трябвало да се питат за това експерти. За всяко решение, обвързвано с върховете на пловдивските тепета, да се желае мнението на архитекти и строителни инженери. Гилдията би трябвало да си дава мнението. По времето на Иван Тотев всичко се правеше по така наречен инженеринг и не се питаше никой.
Веселина Александрова, Демократична България:
Да станат места за пикник
Има проект за ръководството на хълмовете. Още преди години всеки един от тях си е имал така наречен „ кмет на тепето”. Той се е грижил за всичко обвързвано с него. Като част от историята това ми подхожда и считам, че и сега би трябвало да е по този начин. Сега всички са подчинени на регион „ Централен ". Да се направи публично разискване. Не мисля, че би трябвало да ги трансформираме в кебапчийници. Това е прелестно място за разходка и разпределяне от шума на града - би могло да е прелестно място за пикник, което още веднъж изключва заведенията. Градският пикник е нещо, което в Пловдив не е развито, а в доста други страни го има. Както англичаните го вършат в Хайд парк. За това обаче ще са нужни промени в локалните наредби, които не разрешават стъпването по тревата.
Борислав Инчев, Вътрешна македонска революционна организация:
Не би трябвало да има нощни заведения
Тепетата са със съответните проекти за ръководство, които споделят какво може да се прави там. Факт е, че на Сахат тепе е имало заведение, имало е такова и на Бунарджика. С хълмовете би трябвало да се работи извънредно деликатно, тъй като те като естествена забележителност би трябвало да бъдат опазени. Не съм срещу да има избран вид преместваеми заведения на Сахат тепе и на Бунарджика, само че би трябвало да се работи с мярка. И да има необятна социална полемика, а не заведенията да се появят и да тръгне неодобрение измежду хората. Няма неприятно да се даде една минерална вода или напитка - въпросът е това да не се изроди в питейно заведение от нощен вид.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ