Свикала Смъртта своите най-верни слуги и им заявила: - Решила

Свикала Смъртта своите най-верни прислужници и им декларирала:

- Решила съм да слага царската си корона върху главата на оня от вас, който най-вече ми е служил.

Изправил се Гладът, поклонил се и споделил:

- Короната се пада на мен. Аз трепя малко и огромно. Не очаквам да му пристигна времето. И върша това откогато свят светува.

- Твоето е нищо, - възразила Войната. – Толкова постоянно в един ден аз събарям хиляди и хиляди... Царице, короната следва да е за мен.

- Вие сте чудни! – нетърпеливо извикала Чумата. – Аз изтребвам всички хора, като мухи, откъдето и да мина. Села и градове пустеят поради мен. Зачерням цели страни. Царице, аз заслужавам короната.

Рекла тогава Смъртта:

- Вие сте положителни и правилни чиновници. Вярно е, че вие морите, само че вашият гибел плаши хората и те бягат от вас. Но има един, при който хората идват непринудено. Той ги забавлява. Той ги радостни. И през това време, когато си мислят, че се любуват от живота, той ги опропастява и излага на риск. Когато се самозабравят им поставя ножове в ръцете и те се убиват един различен. След това трови кръвта им и коси живота им. И това прави по цялата земя.

Всички погледнали към една дрипава и мръсна фигура.

- Короната е твоя! – отсъдила Смъртта и прегърнала Пиянството.