Маестро Й. КАМДЖАЛОВ: Не ни трябват само букви или само думи, нужни са ни цели изречения
Световноизвестният наш диригент Йордан Камджалов е учил диригентство в НМА „ Проф. Панчо Владигеров “ в София при проф. Васил Казанджиев, в Музикалната академия „ Ханс Айслер “ в Берлин, както и в майсторските класове на доста международни имена като Пиер Булез, сър Саймън Ратъл, Зубин Мета, Сейджи Озава, Курт Мазур, Лорин Маазел, Давид Зинман и други. Той е първият чужденец, определен единомислещо едвам на 30-годишна възраст за общоприет музикален шеф и основен диригент в Хайделберг, Германия.Също по този начин дирижира водещи оркестри в Берлин, Лондон, Цюрих, Лос Анджелис, Токио, Бостън, Лисабон и други Обявен е от Лондонската филхармония за един от тримата най-добри диригенти на своето потомство. А през 2014 година NASA и Международният център по астрономия (IAU) кръщават метеорит на негово име. Този популярен българин даде изявление за "Новини.бг. " във връзка 24 май.
- Маестро Камджалов, като човек, който ни популяризира по света посредством най-висшето изкуство – музиката, смятате ли, че 24 май би трябвало да е нашият народен празник, заради своята уникалност – никой различен народ го няма?
- Да, аз уверено считам, че това е нашият народен празник, който ни характеризира като народ и нация, само че в същото време е и доста европейски и международен. Всяка година очаквам с голямо неспокойствие този ден, без значение дали съм тук или някъде на открито. „ Напред! Народността не пада там, гдето знаньето живей!” – какъв по-блестящ коментар от тези думи на Стоян Михайловски!
- Според вас в последните години има ли задоволително респект към науката, културата и изкуството у нас и по света? Или пък е повече имитацията на просвета и култура?
- За страдание в последните години освен у нас, а и на всички места другаде, имитирането е по-често срещано, преследвайки комерса. Реално обаче ние имаме задоволително достижения, с които можем да сме горди. Но както във всички останали области от живота, по този начин и в областта на културата се срещат фалшификации.
- С какво ви обогати и какво ви лиши пътят на вас, момчето от Търговище, до международните музикални подиуми?
- Отне ми всичко това, без което очевидно съм можел. Харесвам пътят, който съм извървял дотук и оценявам и вардя обувките си от него.
- Прави усещане, че вие, който имате интернационално самопризнание, не се главозамайвате и големеете. Идвате в родината си, направихте едноименна своя фондация, създадохте Музикална академия за Човека, състезанието „ България пее” и други. Защо го вършиме?
- Защото имам нужда да го върша. Смятам, че тъкмо в България има потребност от креативен организации, които да популяризират културата и изкуството. Не съм правил такива неща на никое място другаде по света, считам, че те могат да са потребни единствено в България. Примерно, Германия няма потребност от 359-ти добър музикален състав, само че в България няма нито един. Не ми е свястно някой да обгрижва и предизвиква немски и британски гении, в случай, че българските са бедстващи. Никъде другаде не съм срещал толкоз изобретателни хора, колкото в България. Когато човек се събира и работи с такива индивиди, той се усеща благополучен и логичен – като мен. Миналата година в зала България изпълнихме Оратория Коледа на незаслужено забравения интелектуалец от европейска големина Димитър Ненов. Залата пращеше по шевовете. Българската аудитория е ерудирана и жадна за достоверни артефакти.Обичам за изкуството, за музиката да се приказва диалогично, а не статично. В този смисъл е срещата ни през днешния ден, в навечерието на празника 23 май от 18 часа, с публиката и създателите в НАТФИЗ. На 25 май в Античния спектакъл в Пловдив, аудитория и Музикална лаборатория за Човека влизат дружно в кръга на песента. За мен са доста значими тези срещи и диалозите с хората, от които аз узнавам доста.
- Смятате ли, че ние, българите, знаем накъде вървим, с цел да изпълваме със смисъл израза „ Върви, народе възродени!”?
- Имам подозрения, че множеството българи не са наясно накъде вървят. Малцината, които знаят обаче би трябвало да са ярък образец за всички. Паисий Хилендарски, Петър Берон, Васил Левски, Алеко Константинов и мн.др. и в исторически проект са били като пътеводни звезди за нас. Ако умеем да залагаме на верните хора с хрумвания и визия за развиване, България ще пребъде. Понякога обаче разчитаме на неправилни хора, тъй като ни липсва нюх за вероятност и може би, тъй като животът ни е прекомерно комфортен, удобен. И нямаме визия какъв брой доста сме се отдалечили от действителното благополучие.
- А какво е щастието за вас?
- Да бъдеш в естетика с красивото, с природата, с великото, да си в работа на нещо скъпо, да усещаш, че си потребен. Да знаеш, че всички сме единно, цяло тяло и че вкрая накраищата сме деца.
- Обществото и страната длъжници ли са на дейците на културата, за които постоянно се заделят минимум пари от бюджета, даже по-малко, в сравнение с в дребна Македония?
- Може и би трябвало да се прави доста повече, тъй като качество не се реализира по този метод. България би трябвало да заложи навръх хората, които се грижат за духа на нацията, за възпитанието на поколенията. Тези инвестиции биха се върнали неведнъж на страната и обществото. Нужни са незабавни и радикални промени в региона на културата и на всички останали сфери у нас. Радетел съм за симетрични и радикални промени във всички области. Защото не е задоволително единствено културата да е добре.
- Разни изследвания внушават, че множеството ни сънародници не се харесват. Изкуството, музиката, могат ли да оказват помощ по тази причина хората да стартират повече да се харесват?
- Не имам вяра доста в сходни статистики. Но несъмнено считам, че изкуството и културата вършат хората по-добри и чувствителни. Вярвам, че когато българите се обединят към една идея, могат да създадат чудеса. Вижте Шипка, Дойран и други такива образци за единство на нацията. Можем да потвърждаваме всеки ден, че едпо плюс едно, е повече от две. Когато възпитаваме индивиди и общество, то би трябвало всичко да е симетрично. Ако изкуството е в рацвет, а науката не е, то това ще наподобява на един човек, който куца с единият крайник. България има голям културен капацитет, който единствено би трябвало да се поддържа, не да се унищожава. Европа се нуждае от нов Ренесанс, България – от ново Възраждане, от нов Паисий Хилендарски. Можем да излезем от ценностната и икономическа рецесия единствено посредством напълно нова и коренно друга всеобхватна тактика, която да има визия най-малко две поколения напред и да обгръща всички области на живота ни. Не да се вършат кръпки на парче. Не ни трябват единствено букви или единствено думи, нужни са ни цели фрази.
- Маестро Камджалов, като човек, който ни популяризира по света посредством най-висшето изкуство – музиката, смятате ли, че 24 май би трябвало да е нашият народен празник, заради своята уникалност – никой различен народ го няма?
- Да, аз уверено считам, че това е нашият народен празник, който ни характеризира като народ и нация, само че в същото време е и доста европейски и международен. Всяка година очаквам с голямо неспокойствие този ден, без значение дали съм тук или някъде на открито. „ Напред! Народността не пада там, гдето знаньето живей!” – какъв по-блестящ коментар от тези думи на Стоян Михайловски!
- Според вас в последните години има ли задоволително респект към науката, културата и изкуството у нас и по света? Или пък е повече имитацията на просвета и култура?
- За страдание в последните години освен у нас, а и на всички места другаде, имитирането е по-често срещано, преследвайки комерса. Реално обаче ние имаме задоволително достижения, с които можем да сме горди. Но както във всички останали области от живота, по този начин и в областта на културата се срещат фалшификации.
- С какво ви обогати и какво ви лиши пътят на вас, момчето от Търговище, до международните музикални подиуми?
- Отне ми всичко това, без което очевидно съм можел. Харесвам пътят, който съм извървял дотук и оценявам и вардя обувките си от него.
- Прави усещане, че вие, който имате интернационално самопризнание, не се главозамайвате и големеете. Идвате в родината си, направихте едноименна своя фондация, създадохте Музикална академия за Човека, състезанието „ България пее” и други. Защо го вършиме?
- Защото имам нужда да го върша. Смятам, че тъкмо в България има потребност от креативен организации, които да популяризират културата и изкуството. Не съм правил такива неща на никое място другаде по света, считам, че те могат да са потребни единствено в България. Примерно, Германия няма потребност от 359-ти добър музикален състав, само че в България няма нито един. Не ми е свястно някой да обгрижва и предизвиква немски и британски гении, в случай, че българските са бедстващи. Никъде другаде не съм срещал толкоз изобретателни хора, колкото в България. Когато човек се събира и работи с такива индивиди, той се усеща благополучен и логичен – като мен. Миналата година в зала България изпълнихме Оратория Коледа на незаслужено забравения интелектуалец от европейска големина Димитър Ненов. Залата пращеше по шевовете. Българската аудитория е ерудирана и жадна за достоверни артефакти.Обичам за изкуството, за музиката да се приказва диалогично, а не статично. В този смисъл е срещата ни през днешния ден, в навечерието на празника 23 май от 18 часа, с публиката и създателите в НАТФИЗ. На 25 май в Античния спектакъл в Пловдив, аудитория и Музикална лаборатория за Човека влизат дружно в кръга на песента. За мен са доста значими тези срещи и диалозите с хората, от които аз узнавам доста.
- Смятате ли, че ние, българите, знаем накъде вървим, с цел да изпълваме със смисъл израза „ Върви, народе възродени!”?
- Имам подозрения, че множеството българи не са наясно накъде вървят. Малцината, които знаят обаче би трябвало да са ярък образец за всички. Паисий Хилендарски, Петър Берон, Васил Левски, Алеко Константинов и мн.др. и в исторически проект са били като пътеводни звезди за нас. Ако умеем да залагаме на верните хора с хрумвания и визия за развиване, България ще пребъде. Понякога обаче разчитаме на неправилни хора, тъй като ни липсва нюх за вероятност и може би, тъй като животът ни е прекомерно комфортен, удобен. И нямаме визия какъв брой доста сме се отдалечили от действителното благополучие.
- А какво е щастието за вас?
- Да бъдеш в естетика с красивото, с природата, с великото, да си в работа на нещо скъпо, да усещаш, че си потребен. Да знаеш, че всички сме единно, цяло тяло и че вкрая накраищата сме деца.
- Обществото и страната длъжници ли са на дейците на културата, за които постоянно се заделят минимум пари от бюджета, даже по-малко, в сравнение с в дребна Македония?
- Може и би трябвало да се прави доста повече, тъй като качество не се реализира по този метод. България би трябвало да заложи навръх хората, които се грижат за духа на нацията, за възпитанието на поколенията. Тези инвестиции биха се върнали неведнъж на страната и обществото. Нужни са незабавни и радикални промени в региона на културата и на всички останали сфери у нас. Радетел съм за симетрични и радикални промени във всички области. Защото не е задоволително единствено културата да е добре.
- Разни изследвания внушават, че множеството ни сънародници не се харесват. Изкуството, музиката, могат ли да оказват помощ по тази причина хората да стартират повече да се харесват?
- Не имам вяра доста в сходни статистики. Но несъмнено считам, че изкуството и културата вършат хората по-добри и чувствителни. Вярвам, че когато българите се обединят към една идея, могат да създадат чудеса. Вижте Шипка, Дойран и други такива образци за единство на нацията. Можем да потвърждаваме всеки ден, че едпо плюс едно, е повече от две. Когато възпитаваме индивиди и общество, то би трябвало всичко да е симетрично. Ако изкуството е в рацвет, а науката не е, то това ще наподобява на един човек, който куца с единият крайник. България има голям културен капацитет, който единствено би трябвало да се поддържа, не да се унищожава. Европа се нуждае от нов Ренесанс, България – от ново Възраждане, от нов Паисий Хилендарски. Можем да излезем от ценностната и икономическа рецесия единствено посредством напълно нова и коренно друга всеобхватна тактика, която да има визия най-малко две поколения напред и да обгръща всички области на живота ни. Не да се вършат кръпки на парче. Не ни трябват единствено букви или единствено думи, нужни са ни цели фрази.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ