Ето как се конструираха български автомобили – от прототипа „Хеброс“ 1100 до днешните съвременни разработки
Световно известните компании в региона на автомобилостроенето се надпреварват да създават нови и нови модели, подобрявайки непрекъснато техните ескплоатационни и характерности и дизайн. Така е било и в близкото и по-далечно минало. По една или друга причина обаче, България не съумява да заеме полагащото й се място в тази просперираща промишленост, макар съществуващите за това предпоставки. Малцина знаят, че още през прекомерно отдалечената във времето 1969 година, на ХХVІІ-я Пловдивски механически панаир е показан първообраз на конструирания от инж. Димитър Свирачев и направен в завода Булгаррено в Пловдив, лек автомобил „ Хеброс 1100 “, в който са намерили приложение множеството от утвърдилите се по това време новости в автомобилостроенето. Двигателят с мощ 52 к.с. и работен размер от 1100 литра е развивал 5400 об/мин, което, при „ предно задвижване “на колелата, е обезпечавал оптималната скорост от 140 км за час. Отделен електромотор се е задействал при потребност, с цел да обезпечи включването на вентилатор към охладителната система.
Рамата е била направена от профилирана стоманена ламарина, а обшивката – от стъклопласти – стъклени нишки и свързваща ги смола, освен това напълно българско произвеждане! За разлика от ламаринените калници, тези от стъклопласти, поемат по-леките удари без забележими деформации, с помощта на тяхната еластичност. Освен това, при възможни пробиви в обвивката – просто се залепя „ кръпка “, чието място не може след боядисване да се отличи от останалата част! Четирите дискови спирачни са гаранция за надеждно прекъсване на автомобила. Удобният багажник, разположението на седалките, първокласната тапицировка и елегантната линия на колата са отразили несъмнения конструкторски гений на българските инженери и дизайнери от това време. Значимият интерес към показания на панаира модел се оказва причина да се вземе решение за неговото серийно произвеждане още през същата година. За страдание, ликвидацията на завода Булгаррено осуетява това амбициозно желание – били са създадени единствено три екземпляра! Жалко за пропуснатата опция страната да се включи още тогава в международното автомобилостроене! Едва през т.нар „ преход към народна власт “ се следи „ възобновление “ на българското автомобилостроене. То е обвързвано основно с името на инж. Велизар Андреев, който основава първообраз на лек “джип ” със стъклопластова каросерия и стартира неговото серийно произвеждане в личната си компания „ Вилкар “. До 2001 година в страната са създадени 12 броя коли модел „ София – Б “ и 60 броя – модел „ София – С “. На инж. Андреев принадлежи и концепцията за конструиране и серийно разработване на български състезателен автомобил! Друг малко прочут, само че дълбокосмислен факт е, че, понастоящем, в България се основават и създават съставни елементи за такива автомобилостроителни „ колоси “ като BMW, Audi, VW, Ford, Mercedes-Benz, Opel, Skoda, Renault…. Очертава се проспериращо бъдеще за автомобилостроенето у нас!
