Белите мечки променят ДНК заради климата
Изследователи са разкрили промени в ДНК на белите мечки, които биха могли да оказват помощ на животните да се приспособяват към по-топлия климат. Това е първото изследване, в което се открива статистически значима връзка сред повишението на температурите и измененията в ДНК на диви бозайници.
Климатичните промени заплашват оцеляването на белите мечки. Очаква се две трети от тях да изчезнат до 2050 година, защото ледената им среда се топи и времето става по-топло.
Учени от Университета на Източна Англия са разкрили, че някои гени, свързани с топлинния стрес, стареенето и метаболизма, се държат по друг метод при белите мечки, живеещи в Югоизточна Гренландия, което допуска, че те може би се приспособяват към по-топлите условия, заяви в. „ Гардиън “.
Изследователите анализирали кръвни проби, взети от бели мечки в два района на Гренландия, и сравнили „ скачащите гени “ – дребни, преносими елементи от генома, които могат да повлияят на метода, по който работят други гени. Учените разгледали гените по отношение на температурите в двата района и обвързваните с тях промени в генната експресия.
„ ДНК е инструкцията във всяка клетка, която дефинира по какъв начин организмът пораства и се развива. Сравнявайки дейните гени на тези мечки с данните за локалния климат, открихме, че повишението на температурите наподобява води до фрапантно нарастване на интензивността на скачащите гени в ДНК на мечките в Югоизточна Гренландия “, съобщи водещият откривател доктор Алис Годън.
Тъй като локалният климат и питателните привички се трансформират вследствие на измененията в местообитанията и плячката, провокирани от световното стопляне, генетиката на мечките наподобява се приспособява. Групата мечки в най-топлата част на страната демонстрира повече промени от популациите по-на север. Авторите на изследването считат, че тези промени могат да ни оказват помощ да разберем по какъв начин белите мечки могат да оцелеят в един затоплящ се свят, да ни дадат информация за това кои популации са най-застрашени и да насочат бъдещите старания за запазване.
Това е по този начин, тъй като резултатите, оповестени в списание Mobile DNA, демонстрират, че изменящите се гени играят решаваща роля в еволюцията на другите популации на бели мечки.
„ Това изобретение е значимо, тъй като за първи път демонстрира, че неповторима група бели мечки в най-топлата част на Гренландия употребяват „ скачащи гени “, с цел да пренапишат бързо личната си ДНК, което може да е обезверен механизъм за оцеляване против топящия се морски лед “, сподели Годън.
Температурите в Североизточна Гренландия са по-ниски и по-малко променливи, до момента в който в югоизточната част има доста по-топла и по-малко ледена среда с внезапни температурни съмнения.
ДНК последователностите при животните се трансформират с времето, само че този развой може да бъде интензивен от напрежението на околната среда, като да вземем за пример бързото стопляне на климата.
Наблюдавани са някои забавни промени в ДНК, като да вземем за пример в области, свързани с преработката на мазнини, които биха могли да оказват помощ на белите мечки да оцелеят, когато храната е нищожна. Мечките в по-топлите райони са имали по-груба, растителна диета спрямо мазната, учредена на тюлени диета на северните мечки, и ДНК на югоизточните мечки наподобява се е приспособила към това.
„ Идентифицирахме няколко генетични горещи точки, където тези скачащи гени бяха доста дейни, като някои от тях се намираха в протеинокодиращите райони на генома, което допуска, че мечките претърпяват бързи, фундаментални генетични промени, до момента в който се приспособяват към изчезващата си среда на морския лед “, изясни водещият откривател.
Следващата стъпка ще бъде да се прегледат други популации на бели мечки, от които има 20 по целия свят, с цел да се види дали сходни промени се случват и с тяхното ДНК.
Това проучване може да помогне за отбраната на мечките от изгубване. Но учените упорстват, че е от решаващо значение да се спре ускоряването на повишението на температурите посредством понижаване на изгарянето на изкопаеми горива.
„ Не можем да бъдем самодоволни, това дава известна вяра, само че не значи, че белите мечки са изложени на по-малък риск от изгубване. Все още би трябвало да вършим всичко допустимо, с цел да понижим световните въглеродни излъчвания и да забавим повишението на температурите “, акцентира Годън. | БГНЕС
