Глобалният внос на храни ще достигне рекордните 1.98 трлн. долара тази година
Световният размер на вноса на храни се чака да доближи нов връх тази година, макар че се предвижда да пораства с доста по-бавни темпове спрямо предходната година, заради възходящите международни цени, водени от по-високите котировки за плодове, зеленчуци, захар и млечни артикули и пониженото търсене, изключително в стопански най-уязвимите страни, съгласно нов отчет, оповестен от Организацията по издръжка и земеделие на Обединените народи (ФАО).
Прогнозата за храните на ФАО пресмята, че международната сметка за храна ще се вдигне до 1,98 трилиона $ през 2023 година, което е с 1,5 % повече от 2022 година Тя е повишена с 11 % през 2022 година и с 18 % през 2021 г.
Докато вносът на храни от развитите стопански системи продължава да се усилва, сметката за импорт за групата на най-слабо развитите страни се чака да намалее с 1,5 % тази година, а тази за разрастващите се страни чисти вносителки на храни да спадне с 4,9 %, съгласно ФАО.
„ Спадът в размерите на вноса на храни е обезпокоително развиване и в двете групи, което допуска спад в покупателната дарба. Тези опасения се ускоряват от обстоятелството, че по-ниските интернационалните цени за редица съществени хранителни артикули не са (или най-малко не напълно) се трансформирали в по-ниски цени на локално равнище на дребно, което допуска, че натискът върху разноските за живот може да продължи през 2023 година “, предизвестява двугодишният отчет на Отдела за пазари и търговия на ФАО.
Новото издание на Прогнозата за храните има специфична глава, в която се преглеждат последните промени в хранителния съставен елемент на показателя на потребителските цени за разрастващите се страни чисти вносителки на храни и по какъв начин валутните придвижвания, изключително във връзка с щатския $, в който се фактурира по-голямата част от търговията със селскостопански храни, въздействат върху инфлацията на цените на храните в тези страни.
Докато обезценяването на щатския $ по време на световната продоволствена рецесия от 2007-08 година оказа помощ на вносителите на храни да компенсират нарастването на цените на храните, противоположният резултат беляза последните години. Например международните цени на царевицата са намалели с 10,2 % сред април 2022 година и септември 2022 година, само че приблизително единствено с 4,8 %, когато са изчислени в действителни локални валути на за разрастващите се страни чисти вносителки на храни.
Това акцентира смисъла на добре съобразените интервенции за битка с инфлацията, сподели един от създателите на отчета и старши икономист на ФАО Ел Мамун Амрук. В противоположен случай, предизвести той, „ възходящите цени на храните могат да доведат до обществени безредици и увеличени финансови провокации, подкопавайки напъните за битка с бедността и продоволствената неустановеност и заличавайки всеки прогрес, реализиран до момента “.
Последната версия на Прогнозата за храните на ФАО, съдържаща прогнози за производството, търговията, потреблението и равнищата на запасите на главните хранителни артикули в света, сочи евентуални нараствания на производството в множеството категории, в това число ориз, едрозърнести и маслодайни култури, мляко, захар, месо, риба и рибни артикули. Световното произвеждане на пшеница обаче може да падне от най-високото си равнище за предишния сезон.
Независимо от тази като цяло позитивна вероятност, световните системи за произвеждане на селскостопански храни остават уязвими на разтърсвания, произлизащи от рискови метеорологични феномени, геополитическо напрежение, промени в политиката и развития на други пазари на първични материали, с капацитета да нарушат деликатния баланс сред търсене и предложение и да повлияят на цените и международната хранителна сигурност.
Глобалното произвеждане на едрозърнести култури се чака да нарасне с 3 % до 1513 милиона тона, нов връх, подсилен от предстоящото доста нарастване на производството на царевица в Съединени американски щати и рекордна годишна продукция в Бразилия, което ще докара до по-високи общи доставки и по-ниски цени.
Прогнозите са международното произвеждане на ориз да нарасне с 1,3 % през 2023/24 година до 523,5 милиона тона, до момента в който интернационалната търговия се чака да спадне с 4,3 % по размер до 53,6 милиона тона. Очакваното нарастване на производството отразява най-много позитивни тласъци, обезпечени от като цяло по-високи цени на производител, облекчение на разноските за торове и продължение на ограниченията за държавна помощ.
За разлика от това, международното произвеждане на пшеница през 2023 година се чака да намалее с 3 % от най-високото си равнище за всички времена от 777 милиона тона през 2022 година, което се дължи основно на предстоящите понижения в Руската федерация и Австралия, като и двете записаха рекордни количества предходната година. Спадовете отразяват най-много евентуалните въздействия на рискови метеорологични феномени, като по-малко засадени площи.
Очаква се световното произвеждане на маслодайни култури, мляко и захар да нарасне, както и това на месо, макар че размерите на свинското и говеждото месо може леко да спаднат през 2023 г.
Глобалното произвеждане на водни животни също се чака да нарасне през 2023 година, макар че това се дължи на предстоящото нарастване на производството на аквакултури, защото риболовът се свива.
Прогнозата за храните на ФАО пресмята, че международната сметка за храна ще се вдигне до 1,98 трилиона $ през 2023 година, което е с 1,5 % повече от 2022 година Тя е повишена с 11 % през 2022 година и с 18 % през 2021 г.
Докато вносът на храни от развитите стопански системи продължава да се усилва, сметката за импорт за групата на най-слабо развитите страни се чака да намалее с 1,5 % тази година, а тази за разрастващите се страни чисти вносителки на храни да спадне с 4,9 %, съгласно ФАО.
„ Спадът в размерите на вноса на храни е обезпокоително развиване и в двете групи, което допуска спад в покупателната дарба. Тези опасения се ускоряват от обстоятелството, че по-ниските интернационалните цени за редица съществени хранителни артикули не са (или най-малко не напълно) се трансформирали в по-ниски цени на локално равнище на дребно, което допуска, че натискът върху разноските за живот може да продължи през 2023 година “, предизвестява двугодишният отчет на Отдела за пазари и търговия на ФАО.
Новото издание на Прогнозата за храните има специфична глава, в която се преглеждат последните промени в хранителния съставен елемент на показателя на потребителските цени за разрастващите се страни чисти вносителки на храни и по какъв начин валутните придвижвания, изключително във връзка с щатския $, в който се фактурира по-голямата част от търговията със селскостопански храни, въздействат върху инфлацията на цените на храните в тези страни.
Докато обезценяването на щатския $ по време на световната продоволствена рецесия от 2007-08 година оказа помощ на вносителите на храни да компенсират нарастването на цените на храните, противоположният резултат беляза последните години. Например международните цени на царевицата са намалели с 10,2 % сред април 2022 година и септември 2022 година, само че приблизително единствено с 4,8 %, когато са изчислени в действителни локални валути на за разрастващите се страни чисти вносителки на храни.
Това акцентира смисъла на добре съобразените интервенции за битка с инфлацията, сподели един от създателите на отчета и старши икономист на ФАО Ел Мамун Амрук. В противоположен случай, предизвести той, „ възходящите цени на храните могат да доведат до обществени безредици и увеличени финансови провокации, подкопавайки напъните за битка с бедността и продоволствената неустановеност и заличавайки всеки прогрес, реализиран до момента “.
Последната версия на Прогнозата за храните на ФАО, съдържаща прогнози за производството, търговията, потреблението и равнищата на запасите на главните хранителни артикули в света, сочи евентуални нараствания на производството в множеството категории, в това число ориз, едрозърнести и маслодайни култури, мляко, захар, месо, риба и рибни артикули. Световното произвеждане на пшеница обаче може да падне от най-високото си равнище за предишния сезон.
Независимо от тази като цяло позитивна вероятност, световните системи за произвеждане на селскостопански храни остават уязвими на разтърсвания, произлизащи от рискови метеорологични феномени, геополитическо напрежение, промени в политиката и развития на други пазари на първични материали, с капацитета да нарушат деликатния баланс сред търсене и предложение и да повлияят на цените и международната хранителна сигурност.
Глобалното произвеждане на едрозърнести култури се чака да нарасне с 3 % до 1513 милиона тона, нов връх, подсилен от предстоящото доста нарастване на производството на царевица в Съединени американски щати и рекордна годишна продукция в Бразилия, което ще докара до по-високи общи доставки и по-ниски цени.
Прогнозите са международното произвеждане на ориз да нарасне с 1,3 % през 2023/24 година до 523,5 милиона тона, до момента в който интернационалната търговия се чака да спадне с 4,3 % по размер до 53,6 милиона тона. Очакваното нарастване на производството отразява най-много позитивни тласъци, обезпечени от като цяло по-високи цени на производител, облекчение на разноските за торове и продължение на ограниченията за държавна помощ.
За разлика от това, международното произвеждане на пшеница през 2023 година се чака да намалее с 3 % от най-високото си равнище за всички времена от 777 милиона тона през 2022 година, което се дължи основно на предстоящите понижения в Руската федерация и Австралия, като и двете записаха рекордни количества предходната година. Спадовете отразяват най-много евентуалните въздействия на рискови метеорологични феномени, като по-малко засадени площи.
Очаква се световното произвеждане на маслодайни култури, мляко и захар да нарасне, както и това на месо, макар че размерите на свинското и говеждото месо може леко да спаднат през 2023 г.
Глобалното произвеждане на водни животни също се чака да нарасне през 2023 година, макар че това се дължи на предстоящото нарастване на производството на аквакултури, защото риболовът се свива.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ