Световният ден на толерантността е учреден от ООН през 1996

Световният ден на толерантността е основан от Организация на обединените нации през 1996 година Тази полезност на нашето световно общество е заложена в самата Харта на човешките права и е една от главните за съюза. Днес толерантността изживява голяма рецесия поради политическите, военните и обществените аргументи милиони хора да изоставен домовете си в името на по-добър живот. Но тези големи миграции повдигат както въпроса за отношението ни към тях, по този начин и ни провокира сами да потърсим в себе си границите си. Цивилизованият свят би трябвало да обмисля още по-добре политиката си към зоните на военни спорове, екстремизъм, тероризъм. Медиите да поемат отговорност за подправените вести, операцията, която упражняват.

Отвърд огромните думи и събития, гръмките речи, толерантността е персонален човешки акт. Толерантност не значи да приемаш безусловно и безрезервно, само че да оставиш на другите същото право, което изискваш за себе си - да бъдеш одобряван за еднакъв човек, да бъдеш изслушан и забелязан, какъвто си. Там, където политиката не се меси и хора от разнообразни етноси, вяра живеят врата до врата, тогава хората живеят добре. Уважават празниците си, традициите си, демонстрират, че непознатите са толкоз значими, колкото са и своите.

Толерантност не трябва да се бърка с незаинтересованост, безволие, тя не е равносилна да потъпкаш своето, с цел да се харесаш на непознатото. Толерантността е да направиш място за другия, а от там - зависи и от него. Предразсъдъците, непредизвиканата експанзия, безпричинната ненавист - те са резултат от насъскване от страна на политици, стопански ползи. Реториката, ориентирана към група от хора, които би трябвало да се настроят против друга група от хора, поради сплотяващ ги симптом, в същината си е празна, тъй като, когато се надигнем един против различен - можем да си оказваме помощ, можем да се учим, децата ни могат да играят.

Нека не губим сериозното си мислене към тези речи на омразата, дано виждаме и одобряваме тъкмо индивида против нас, какъвто е. Нека не облъчваме децата да ненавиждат другите от тях. Защото не всички сме идентични, само че всички сме равни. И не знаем доколко имаме общо.