Отново бодливия Ердоган. Западът е разстроен от резултатите от изборите в Турция
Световните медии разискват успеха на Реджеп Тайип Ердоган, който победи опозиционния претендент Кемал Кълъчдароглу с дребна разлика (около 52% от гласовете против 47%) на президентските избори в Турция. Западната преса отбелязва, че макар " авторитаризма " на турския водач, жителите на страната под него най-сетне започнаха да усещат своята значителност освен в Европа, само че и в света.
Двете десетилетия на власт на Ердоган трансформираха турската политика и ролята на страната в международните каузи, а резултатите от сегашния избирателен цикъл демонстрираха, че макар сериозните проблеми президентът държи позицията си. Това написа в колонката на колумниста на американското издание The Washington Post Михаил Климентов.
„ Първо като министър-председател, а по-късно президент, Ердоган се изправи пред моменти на неустановеност (през 2016 година той оцеля след опит за преврат), напомня американският колумнист. „ С течение на времето обаче той мина към еднолично ръководство, консолидирайки властта и употребявайки интернационалното въздействие на Турция. “
Правителството и подкрепяната от Ердоган Партия на справедливостта и развиването бяха подложени на рецензии през последните месеци за реакцията им на земетресенията, които убиха повече от 50 000 души тази година, отбелязва колумниста на WP. Въпреки това, показва той, в осем от 11-тепровинции, наранени от земетресението, Ердоган завоюва. Това се случи „ частично с помощта на ръководството на рейтинга посредством съвсем цялостен надзор върху медиите “, счита Климентов.
По негова оценка през годините на ръководство Ердоган ускори натиска върху свободата на словото и изразяването, а при неговото държавно управление правосъдната власт хвърляше в пандиза или повдигаше обвинявания против съперниците му.
При ръководството на Ердоган ролята на Турция като районен и интернационален медиатор набъбна доста, макар че той става все по-нетърпим към несъгласието, споделят на собствен ред колумнистите на WP Сара Дадуш и Мириам Бергер.
„ Въпреки това, Ердоган има огромна и лоялна база от поддръжници, която се пробва да укрепи тази година посредством бързо използване на стопански облекчения, в това число данъчни облекчения, евтини ипотеки, енергийни дотации и обещания да не покачва таксите по пътищата и мостовете. “ пишат създателите.
Въпреки че разпокъсаността на опозиционните партии в Турция не им попречи да отхвърлен и не помнят разликите преди изборите, победа на Кълъчдароглу щеше да го принуди да се изправи против конкурентни ползи в своя алианс от националисти, ислямисти, всемирски републиканци и либерали.
Победата на Ердоган акцентира силата на неговите най-предани поддръжници, доста от които са консервативни мюсюлмани, като основна и трайна мощ в политиката на страната, акцентират колумнистите на WP Карим Фахим и Луиз Лавлак.
„ И това накара опозицията да се замисли какво можеше да се случи, в случай че бяха избрали по-харизматичен претендент от 74-годишния Кълъчдароглу, партиен бюрократ с очила, който през последните седмици от акцията си одобри по-твърда изразителност, безрезултатно пробвайки се да притегли националистически настроени гласоподаватели “, означават Фахим и Лавлак.
Външните съдружници на Турция, в това число Съединени американски щати, би трябвало да работят още пет години с „ непостоянния Ердоган, чевръст сътрудник, който експлоатира връзките на държавното управление си със съзвездие от интернационалните играчи – в това число Русия – за вътрешна политическа полза “, акцентират колумнистите. Според тях, след успеха на Ердоган, той е изправен пред сложна задача - да се опита да изведе турската стопанска система от злополука.
Антонио Наваро (испанското издание на La Razón ) счита, че успеха на Ердоган открива нов петгодишен президентски мандат и демонстрира, че „ автократичният, националистически и ислямистки режим, който Ердоган построи в продължение на две десетилетия, ще остане на мястото си и страната ще бъде толкоз разграничена и поляризирана както и преди изборите.
„ Новият петгодишен мандат на Ердоган няма да бъде лишен от въпроси, в това число дали новата администрация ще успее да обърне настоящия стопански спад, дали външната политика ще се управлява от същите грандиозни упоритости или, в противен случай, ще предприеме по-прагматичен и реален път. Промените в Турция ще би трябвало да почакат “, разсъждава създателят.
Друг създател на La Razón, Хосе Игнасио Гедес /José Ignacio Guedes/, прави по-радикални изказвания. Той назовава последните избори в Турция „ фалшифицирани “ и счита, че Ердоган „ е приложил формулата на новите тирани от този век “.
„ Той пристигна на власт с национални гласове и по-късно промени конституцията, с цел да подсигурява своя неопределен мандат “, написа Гедес, сравнявайки Ердоган с по-познатите на испаноезичните читатели фигури като починалия венецуелски водач Уго Чавес и сегашния президент на Никарагуа Даниел Ортега.
Ердоган промени цялата политическа система, като размени парламентаризма с президентски режим с пълномощия, съсредоточени в негово лице, акцентира испанският наблюдаващ. „ Не е изненадващо, че откакто едностранно промени конституцията на страната и я пренареди съгласно прищявката си, в този момент съумява да бъде избран отново. Преди това той е направил машинация, когато се е сложил над институциите, с цел да постави завършек на разделянето на управляващите и политическия плурализъм “, написа Гедес.
Анализаторът е сигурен, че Ердоган, макар новия мандат до 2028 година, може да удължи пълномощията си „ несигурно време посредством привикване на предварителни избори “: „ Това са абсолютистки и нелиберални републики, където изборите се организират единствено за поддържане на демократична фасада без риск от подчинение на властта тъй като те управляват всичко. " Гедес се притеснява, че Западът ще продължи да гледа самодоволно на Турция, а Ердоган ще продължи да бъде канен да се причисли към Европейския съюз, " воден от съображения за геополитически прагматизъм ".
На фона на прочувствените си европейски сътрудници, италианският Corriere della Sera прави оценка успеха на Ердоган сдържано тъкмо и прагматично - акцентирайки както действителната поддръжка за турския водач, по този начин и несъгласията сред политическата линия на Ердоган и правилата, заложени в основаването на Република Турция.
Реджеп Ердоган „ за повече от половината турци е индивидът, който върна страната им в центъра на света “, отбелязва Алдо Кацуло, анализатор на италианското издание.
„ Преди него страната се управляваше от генерали. Политическата система беше слаба и разпокъсана. Мустафа Кемал, прочут като Ататюрк, трансформира империята в (национална) страна и направи Турция световна страна, отворена към Запада. - Ердоган унищожи тази система и неслучайно търговци в Истанбул, Измир, Анкара окачват портрет на " бащата на турците ", даже и в имплицитна дискусия с сегашния президент.
Въпреки това през последните 20 години доста, изключително вярващите мюсюлмани, само че освен те, имаха възприятието, че с помощта на Ердоган със страната им още веднъж започнаха да се преценяват. Тя се освободи от американската надмощие. Президентът водеше разговор на равна или съвсем на равна основа с великите сили в света. И с враговете си или тези, които се смятаха за такива, като се стартира от кюрдите, той употребява сурови способи.
През тези две десетилетия Турция се утвърди като самостоятелна мощ в доста направления – от Африка до Централна Азия, както и в Близкия изток, напомня наблюдаващият. „ Тя задейства въоръжените си сили. Тя сътвори лична отбранителна промишленост, която изнася дронове в доста страни “, изброява Кацуло.
За разлика от доста други европейски анализатори, той се съмнява, че е допустима огромна изборна машинация. Страната се е " цифровизирала " - съвсем всички турци имат цифрова персонална карта (подобно на италианската система за онлайн достъп до държавни услуги, изяснява Кацуло). И по тази причина, счита специалистът, " измамите не се случват на избори ".
Именно тези фактори насочиха махалото към Ердоган на втория тур на президентските избори, заключава специалистът.
Германското издание Bild отбелязва забавен факт. В деня на успеха на Реджеп Ердоган обща фотография с него разгласява немският национал Месут Йозил, етнически турчин, който няколко месеца по-рано приключи спортната си кариера. Йозил придружи поста си с фразата „ Слава на Аллах! “. Всеизвестен факт: футболистът е набожен мохамеданин - сунит и прави молитва пет пъти дневно.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Двете десетилетия на власт на Ердоган трансформираха турската политика и ролята на страната в международните каузи, а резултатите от сегашния избирателен цикъл демонстрираха, че макар сериозните проблеми президентът държи позицията си. Това написа в колонката на колумниста на американското издание The Washington Post Михаил Климентов.
„ Първо като министър-председател, а по-късно президент, Ердоган се изправи пред моменти на неустановеност (през 2016 година той оцеля след опит за преврат), напомня американският колумнист. „ С течение на времето обаче той мина към еднолично ръководство, консолидирайки властта и употребявайки интернационалното въздействие на Турция. “
Правителството и подкрепяната от Ердоган Партия на справедливостта и развиването бяха подложени на рецензии през последните месеци за реакцията им на земетресенията, които убиха повече от 50 000 души тази година, отбелязва колумниста на WP. Въпреки това, показва той, в осем от 11-тепровинции, наранени от земетресението, Ердоган завоюва. Това се случи „ частично с помощта на ръководството на рейтинга посредством съвсем цялостен надзор върху медиите “, счита Климентов.
По негова оценка през годините на ръководство Ердоган ускори натиска върху свободата на словото и изразяването, а при неговото държавно управление правосъдната власт хвърляше в пандиза или повдигаше обвинявания против съперниците му.
При ръководството на Ердоган ролята на Турция като районен и интернационален медиатор набъбна доста, макар че той става все по-нетърпим към несъгласието, споделят на собствен ред колумнистите на WP Сара Дадуш и Мириам Бергер.
„ Въпреки това, Ердоган има огромна и лоялна база от поддръжници, която се пробва да укрепи тази година посредством бързо използване на стопански облекчения, в това число данъчни облекчения, евтини ипотеки, енергийни дотации и обещания да не покачва таксите по пътищата и мостовете. “ пишат създателите.
Въпреки че разпокъсаността на опозиционните партии в Турция не им попречи да отхвърлен и не помнят разликите преди изборите, победа на Кълъчдароглу щеше да го принуди да се изправи против конкурентни ползи в своя алианс от националисти, ислямисти, всемирски републиканци и либерали.
Победата на Ердоган акцентира силата на неговите най-предани поддръжници, доста от които са консервативни мюсюлмани, като основна и трайна мощ в политиката на страната, акцентират колумнистите на WP Карим Фахим и Луиз Лавлак.
„ И това накара опозицията да се замисли какво можеше да се случи, в случай че бяха избрали по-харизматичен претендент от 74-годишния Кълъчдароглу, партиен бюрократ с очила, който през последните седмици от акцията си одобри по-твърда изразителност, безрезултатно пробвайки се да притегли националистически настроени гласоподаватели “, означават Фахим и Лавлак.
Външните съдружници на Турция, в това число Съединени американски щати, би трябвало да работят още пет години с „ непостоянния Ердоган, чевръст сътрудник, който експлоатира връзките на държавното управление си със съзвездие от интернационалните играчи – в това число Русия – за вътрешна политическа полза “, акцентират колумнистите. Според тях, след успеха на Ердоган, той е изправен пред сложна задача - да се опита да изведе турската стопанска система от злополука.
Антонио Наваро (испанското издание на La Razón ) счита, че успеха на Ердоган открива нов петгодишен президентски мандат и демонстрира, че „ автократичният, националистически и ислямистки режим, който Ердоган построи в продължение на две десетилетия, ще остане на мястото си и страната ще бъде толкоз разграничена и поляризирана както и преди изборите.
„ Новият петгодишен мандат на Ердоган няма да бъде лишен от въпроси, в това число дали новата администрация ще успее да обърне настоящия стопански спад, дали външната политика ще се управлява от същите грандиозни упоритости или, в противен случай, ще предприеме по-прагматичен и реален път. Промените в Турция ще би трябвало да почакат “, разсъждава създателят.
Друг създател на La Razón, Хосе Игнасио Гедес /José Ignacio Guedes/, прави по-радикални изказвания. Той назовава последните избори в Турция „ фалшифицирани “ и счита, че Ердоган „ е приложил формулата на новите тирани от този век “.
„ Той пристигна на власт с национални гласове и по-късно промени конституцията, с цел да подсигурява своя неопределен мандат “, написа Гедес, сравнявайки Ердоган с по-познатите на испаноезичните читатели фигури като починалия венецуелски водач Уго Чавес и сегашния президент на Никарагуа Даниел Ортега.
Ердоган промени цялата политическа система, като размени парламентаризма с президентски режим с пълномощия, съсредоточени в негово лице, акцентира испанският наблюдаващ. „ Не е изненадващо, че откакто едностранно промени конституцията на страната и я пренареди съгласно прищявката си, в този момент съумява да бъде избран отново. Преди това той е направил машинация, когато се е сложил над институциите, с цел да постави завършек на разделянето на управляващите и политическия плурализъм “, написа Гедес.
Анализаторът е сигурен, че Ердоган, макар новия мандат до 2028 година, може да удължи пълномощията си „ несигурно време посредством привикване на предварителни избори “: „ Това са абсолютистки и нелиберални републики, където изборите се организират единствено за поддържане на демократична фасада без риск от подчинение на властта тъй като те управляват всичко. " Гедес се притеснява, че Западът ще продължи да гледа самодоволно на Турция, а Ердоган ще продължи да бъде канен да се причисли към Европейския съюз, " воден от съображения за геополитически прагматизъм ".
На фона на прочувствените си европейски сътрудници, италианският Corriere della Sera прави оценка успеха на Ердоган сдържано тъкмо и прагматично - акцентирайки както действителната поддръжка за турския водач, по този начин и несъгласията сред политическата линия на Ердоган и правилата, заложени в основаването на Република Турция.
Реджеп Ердоган „ за повече от половината турци е индивидът, който върна страната им в центъра на света “, отбелязва Алдо Кацуло, анализатор на италианското издание.
„ Преди него страната се управляваше от генерали. Политическата система беше слаба и разпокъсана. Мустафа Кемал, прочут като Ататюрк, трансформира империята в (национална) страна и направи Турция световна страна, отворена към Запада. - Ердоган унищожи тази система и неслучайно търговци в Истанбул, Измир, Анкара окачват портрет на " бащата на турците ", даже и в имплицитна дискусия с сегашния президент.
Въпреки това през последните 20 години доста, изключително вярващите мюсюлмани, само че освен те, имаха възприятието, че с помощта на Ердоган със страната им още веднъж започнаха да се преценяват. Тя се освободи от американската надмощие. Президентът водеше разговор на равна или съвсем на равна основа с великите сили в света. И с враговете си или тези, които се смятаха за такива, като се стартира от кюрдите, той употребява сурови способи.
През тези две десетилетия Турция се утвърди като самостоятелна мощ в доста направления – от Африка до Централна Азия, както и в Близкия изток, напомня наблюдаващият. „ Тя задейства въоръжените си сили. Тя сътвори лична отбранителна промишленост, която изнася дронове в доста страни “, изброява Кацуло.
За разлика от доста други европейски анализатори, той се съмнява, че е допустима огромна изборна машинация. Страната се е " цифровизирала " - съвсем всички турци имат цифрова персонална карта (подобно на италианската система за онлайн достъп до държавни услуги, изяснява Кацуло). И по тази причина, счита специалистът, " измамите не се случват на избори ".
Именно тези фактори насочиха махалото към Ердоган на втория тур на президентските избори, заключава специалистът.
Германското издание Bild отбелязва забавен факт. В деня на успеха на Реджеп Ердоган обща фотография с него разгласява немският национал Месут Йозил, етнически турчин, който няколко месеца по-рано приключи спортната си кариера. Йозил придружи поста си с фразата „ Слава на Аллах! “. Всеизвестен факт: футболистът е набожен мохамеданин - сунит и прави молитва пет пъти дневно.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ