СЗО жертва ореола си в полза на Китай
Световната здравна организация – орган, ползващ се обичайно с престиж и почитание, е напът да изгуби огромна част от ореола си около рецесията с ковид. Все по-сериозни стават обвинявания против нея, че носи огромна част от отговорността за безконтролното разпространяване на епидемията.
Сигнал за офанзивата против Световната здравна организация (СЗО) бе даден от американския президент Доналд Тръмп. Критикуван от съперниците си, че го прави, с цел да оправдае неприятната реакция на администрацията си пред опасността, той упрекна организацията "в користолюбие към Китай " и спря американското финансиране за нея до осъществяване на обзор на активността й.
Получи се обаче по този начин, че разногласието за виновността на СЗО бе политизиран и трансфорат в следващата разграничителна линия сред симпатизантите и критиците на Тръмп. А това, от което светът има потребност, е нещо напълно друго - да бъдат открити и отстранени дефектите във действието на организацията - без значение от това кой ги показва.
СЗО и генералният й шеф Тедрос Аданом Гебрейесус са подложени на критика основателно за държанието си, с което
спомагаха на Китай да омаловажи епидемията
в най-ключовия миг – "прохождането " й в Ухан. Организацията се опита да отхвърли рецензиите, тъй като още при започване на януари специалистите й към този момент "подозирали, че заболяването се предава от човек на човек ", а към 10 януари са предизвестили страните членки да вземат защитни ограничения. Това, което организацията и поддръжниците й премълчават е, че въпреки в СЗО да са били наясно с надвисналата опасност, организацията е подвела света. Тиражирайки китайските дезинформации, вместо да направи и популяризира съответна оценка на обстановката, каквато се чака от организация, отговаряща за международното здраве.
От 31 декември 2019-а (когато Китай за първи път оповестява на СЗО за случаите на пневмония в Ухан) до 20 януари китайското държавно управление настойчиво твърди, че няма доказателства за преместване на заболяването от човек на човек, въпреки да има прекомерно доста индикации за противоположното.
Лекари от Ухан се пробват да предупредят за разпространяването на вируса още в края на декември.
На 11 януари няколко ухански медици са инфектирани.
На 13 януари е доказан първият случай в чужбина: китаец, пътуващ от Ухан за Тайланд, за който изрично е открито, че
не е посещавал уханския рибен пазар,
считан за източник на болестта.
А на 14 януари - съгласно Асошиейтед прес - китайската Национална здравна комисия (явно обезпокоена от тайландския случай) организира конфиденциална видеоконференция, на която е споделена паниката, че вирусът може да се популяризира по време на многото пътувания към Китайската нова година.
По това време Световната здравна организация към този момент е наясно, че заплахата за предаване на вируса от човек на човек е повече от действителна (не за друго, а тъй като е осведомена за първия случай в Тайван), само че освен не опровергава китайската дезинформация, само че продължава да служи за мегафон на Пекин. И по този начин... до 21 януари, когато - задържайки цяло денонощие информацията от Пекин - СЗО най-сетне популяризира "благата новина ":
коронавирусът се предава от човек на човек!
След което летаргията още веднъж превзема централата на организацията в Женева.
На 23 януари генералният шеф на СЗО - Тедрос Гебрейесус, още веднъж афишира, че коронавирусът не е световна опасност, въпреки болестта към този момент да е плъзнала в Тайван, Япония, Сингапур, Тайланд, Съединени американски щати и Виетнам.
Едва на 30 януари Световната здравна организация публично афишира COVID-19 за "международна незабавна обстановка ". И... четири дни по-късно (на 3 февруари) - по никому незнайни (засега) аргументи - Тедрос Гебрейесус още веднъж натиска спирачките, заявявайки, че
няма потребност от ограничения, които излишно ще пречат
на интернационалните пътувания и търговията.
Защитниците на СЗО акцентират, че организацията се нуждае от съдействието на държавните управления, както и че на учените им е нужно време, с цел да открият свойствата на даден вирус. Проблемът обаче е, че СЗО не демонстрира безпристрастност в отношението си към Китай.
Гебрейсус неколкократно акцентира "прозрачността " на Китай и бързината на дейностите му за справяне с епидемията, като не загатва нищо за криенето на информация и наказването на медици, опитващи се да вдигнат паника за вируса. Организацията е подложена на критика и за това, че слага политиката пред опазването на здравето, като
пренебрегва напъните на Тайван,
който реализира забележителни триумфи в преодоляването на епидемията. Чак когато против генералния секретар на СЗО се надигна вълна от отвращение - поради загърбването на Тайван, Гебрейесус за първи път загатва името на непризнатата страна. И то поради "нещо странично " - да я упрекна в расистка акция против него, само че без да показа доказателства за изказванията си.
Поведението на Гебрейесус повдигна въпроса за въздействието на Китай над СЗО. То не е обвързвано с китайския финансов принос за организацията, защото той - спрямо 400-те милиона $ на Съединени американски щати - е нищожен. По-скоро става дума за политическите връзки на Пекин с централата, позволяващи на Китай да оказва доста въздействие върху решенията на СЗО, в това число и при избора на нейния водач.
Етиопецът Тедрос Гебрейесус бе определен за общоприет шеф на СЗО през 2017-а, ползвайки се с поддръжката на Африканския съюз, на болшинството от разрастващите се страни и на Китай.
И това
надалеч не е индивидуален случай,
тъй като и в редица други интернационалните организации Пекин упражнява въздействие по сходен метод.
Колкото до решението на Тръмп да спре финансирането на СЗО, то също среща основателни рецензии.
При всичките си дефекти, организацията обезпечава медицински консумативи в най-застрашените страни по света, което в този момент е сложено под въпрос.
От стратегическа позиция, прекъсването на US парите за СЗО също е погрешно. Геополитиката е като природата - не търпи празно място: колкото повече американското въздействие по света понижава, толкоз повече китайското ще пораства. Така че резултатът от упоритостта на Тръмп - да ограничи оптимално интернационалните задължения на страната му, ще бъде по-скоро негативен. Защото ще бъде освободено пространство за още по-драстично тъпчене на разпоредбите на интернационалните организации, пред което държанието на СЗО към появяването на епидемията от COVID-19 в Китай, напряко ще ни се стори... задоволително.
Сигнал за офанзивата против Световната здравна организация (СЗО) бе даден от американския президент Доналд Тръмп. Критикуван от съперниците си, че го прави, с цел да оправдае неприятната реакция на администрацията си пред опасността, той упрекна организацията "в користолюбие към Китай " и спря американското финансиране за нея до осъществяване на обзор на активността й.
Получи се обаче по този начин, че разногласието за виновността на СЗО бе политизиран и трансфорат в следващата разграничителна линия сред симпатизантите и критиците на Тръмп. А това, от което светът има потребност, е нещо напълно друго - да бъдат открити и отстранени дефектите във действието на организацията - без значение от това кой ги показва.
СЗО и генералният й шеф Тедрос Аданом Гебрейесус са подложени на критика основателно за държанието си, с което
спомагаха на Китай да омаловажи епидемията
в най-ключовия миг – "прохождането " й в Ухан. Организацията се опита да отхвърли рецензиите, тъй като още при започване на януари специалистите й към този момент "подозирали, че заболяването се предава от човек на човек ", а към 10 януари са предизвестили страните членки да вземат защитни ограничения. Това, което организацията и поддръжниците й премълчават е, че въпреки в СЗО да са били наясно с надвисналата опасност, организацията е подвела света. Тиражирайки китайските дезинформации, вместо да направи и популяризира съответна оценка на обстановката, каквато се чака от организация, отговаряща за международното здраве.
От 31 декември 2019-а (когато Китай за първи път оповестява на СЗО за случаите на пневмония в Ухан) до 20 януари китайското държавно управление настойчиво твърди, че няма доказателства за преместване на заболяването от човек на човек, въпреки да има прекомерно доста индикации за противоположното.
Лекари от Ухан се пробват да предупредят за разпространяването на вируса още в края на декември.
На 11 януари няколко ухански медици са инфектирани.
На 13 януари е доказан първият случай в чужбина: китаец, пътуващ от Ухан за Тайланд, за който изрично е открито, че
не е посещавал уханския рибен пазар,
считан за източник на болестта.
А на 14 януари - съгласно Асошиейтед прес - китайската Национална здравна комисия (явно обезпокоена от тайландския случай) организира конфиденциална видеоконференция, на която е споделена паниката, че вирусът може да се популяризира по време на многото пътувания към Китайската нова година.
По това време Световната здравна организация към този момент е наясно, че заплахата за предаване на вируса от човек на човек е повече от действителна (не за друго, а тъй като е осведомена за първия случай в Тайван), само че освен не опровергава китайската дезинформация, само че продължава да служи за мегафон на Пекин. И по този начин... до 21 януари, когато - задържайки цяло денонощие информацията от Пекин - СЗО най-сетне популяризира "благата новина ":
коронавирусът се предава от човек на човек!
След което летаргията още веднъж превзема централата на организацията в Женева.
На 23 януари генералният шеф на СЗО - Тедрос Гебрейесус, още веднъж афишира, че коронавирусът не е световна опасност, въпреки болестта към този момент да е плъзнала в Тайван, Япония, Сингапур, Тайланд, Съединени американски щати и Виетнам.
Едва на 30 януари Световната здравна организация публично афишира COVID-19 за "международна незабавна обстановка ". И... четири дни по-късно (на 3 февруари) - по никому незнайни (засега) аргументи - Тедрос Гебрейесус още веднъж натиска спирачките, заявявайки, че
няма потребност от ограничения, които излишно ще пречат
на интернационалните пътувания и търговията.
Защитниците на СЗО акцентират, че организацията се нуждае от съдействието на държавните управления, както и че на учените им е нужно време, с цел да открият свойствата на даден вирус. Проблемът обаче е, че СЗО не демонстрира безпристрастност в отношението си към Китай.
Гебрейсус неколкократно акцентира "прозрачността " на Китай и бързината на дейностите му за справяне с епидемията, като не загатва нищо за криенето на информация и наказването на медици, опитващи се да вдигнат паника за вируса. Организацията е подложена на критика и за това, че слага политиката пред опазването на здравето, като
пренебрегва напъните на Тайван,
който реализира забележителни триумфи в преодоляването на епидемията. Чак когато против генералния секретар на СЗО се надигна вълна от отвращение - поради загърбването на Тайван, Гебрейесус за първи път загатва името на непризнатата страна. И то поради "нещо странично " - да я упрекна в расистка акция против него, само че без да показа доказателства за изказванията си.
Поведението на Гебрейесус повдигна въпроса за въздействието на Китай над СЗО. То не е обвързвано с китайския финансов принос за организацията, защото той - спрямо 400-те милиона $ на Съединени американски щати - е нищожен. По-скоро става дума за политическите връзки на Пекин с централата, позволяващи на Китай да оказва доста въздействие върху решенията на СЗО, в това число и при избора на нейния водач.
Етиопецът Тедрос Гебрейесус бе определен за общоприет шеф на СЗО през 2017-а, ползвайки се с поддръжката на Африканския съюз, на болшинството от разрастващите се страни и на Китай.
И това
надалеч не е индивидуален случай,
тъй като и в редица други интернационалните организации Пекин упражнява въздействие по сходен метод.
Колкото до решението на Тръмп да спре финансирането на СЗО, то също среща основателни рецензии.
При всичките си дефекти, организацията обезпечава медицински консумативи в най-застрашените страни по света, което в този момент е сложено под въпрос.
От стратегическа позиция, прекъсването на US парите за СЗО също е погрешно. Геополитиката е като природата - не търпи празно място: колкото повече американското въздействие по света понижава, толкоз повече китайското ще пораства. Така че резултатът от упоритостта на Тръмп - да ограничи оптимално интернационалните задължения на страната му, ще бъде по-скоро негативен. Защото ще бъде освободено пространство за още по-драстично тъпчене на разпоредбите на интернационалните организации, пред което държанието на СЗО към появяването на епидемията от COVID-19 в Китай, напряко ще ни се стори... задоволително.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ