Световната среща за климата на ООН е най-голямото събитие, което

Световната среща за климата на Организация на обединените нации е най-голямото събитие, което събира международните водачи, с цел да дадат поръчка за сериозните дейности на своите страни в битката с климатичните промени. От 6 до 20 ноември в Шарм ел Шейх в Египет се организира COP27 – 27-та конференция за климатичните промени. На нея участваха над 120 международни водачи, делегати от над 190 страни и десетки хиляди регистрирани участници от бизнеса и неправителствения бранш. Какво постигнахме и какво обаче не успяхме в тези две седмици, с цел да се оправяме по-успешно със задълбочаващите се климатични рецесии, суши, наводнения, стихии и урагани? Всички международни водачи затвърдиха позиция си, че светът би трябвало да работи, само че сякаш това беше най-важното достижение и до края. Най-силни бяха думите на генералния секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш, който сподели, че се движим по автомагистрала, по която сме натиснали педала на газта към „ климатичния пъкъл “. А в своята закриваща тирада Гутериш означи, че конференцията е взела значима стъпка в посока правдивост (визирайки фонд “Загуби и вреди ”), само че означи, че планетата към момента се намира “в незабавното поделение ”. Без по-големи упоритости и фонд за загуби и вреди Преговорите и незадоволителните резултати от тазгодишната конференция привлякоха рецензиите на голям брой водачи и деятели в това число на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, съгласно която решенията от COP27 са дребна крачка напред, само че към момента е нужно доста за опазването на планетата. Вероятно най-големият неуспех на COP27 се крие в неналичието на съответни стъпки за нарастване на националните избрани приноси на страните – не се реализираха сделки за съответни задължения за понижение на излъчванията, за ограничение на световното стопляне до 1,5°C. “Бюджетът ” за реализиране на задачите от 1,5°C е на привършване и светът има едвам 7 години, с цел да понижи своите излъчвания на въглероден диоксид с 50% по отношение на равнищата от 2019 година А съгласно ръководителя на IPCC, парниковите излъчвания би трябвало да стартират да се намаляват не по-късно от 2025 година, с цел да има реален късмет за ограничаване на стоплянето до 2°C. Но тази година договарянията се движиха в действителност постепенно. На фона на непрекъснато възходящите излъчвания и предварителните оценки, че и тази година ще бъде с рекордни нива на излъчвания,  задачата от 1,5°C към този момент наподобява като съвсем неосъществим героизъм. Освен в случай че по-късно този век не се доближи до извънредно необятно използване на технологии за отрицателни излъчвания. Неизвестната крива в уравнението- технологиите Неизвестната крива в уравнението е в действителност напредъка на технологиите, разяснява Юлиан Попов, някогашен министър на околната среда и водите и политически консултант за Централна и Източна Европа на Европейската климатична фондация. В развиващия се свят в Африка и Южна Азия технологиите за възобновими се развиват ужасно доста, тъй като са евтини. Но несъмнено тези страни имат потребност от помощ, освен от финансова поддръжка, само че също от законодателна поддръжка, от софтуерна експертиза. Като че ли развръзката беше предизвестена по най-ключовия за участниците в конференцията въпрос за обезщетенията за разрастващите се и небогати страни за загуби и вреди поради климатични бедствия. По този въпрос се заприказва през 2019 година, когато страните се споразумяха да стартират да се дават 100 милиарда $ годишно за бедните страни, напомни Попов. Тогава технологиите бяха доста скъпи, а в този момент възобновимата сила е в пъти по- евтина. Възниква въпросът за какво богатите страни би трябвало да дават на бедните страни пари, с цел да изберат по-евтината технология, която няма потребност от толкоз тласъци както преди. Нов фонд, неизвестно по кое време В същото време поражда и въпросът дали тези средства да не се пренасочат в огромна степен към ограничения за акомодация. Третият миг е мониторинга на тези процеси. Богатите страни постоянно се тормозят, че парите ще бъдат прахосани и няма да бъдат използвани както би трябвало. Европейската комисия направи стъпка напред и вицепрезидентът на Европейска комисия Франс Тиерманс разгласи дни преди края на конференцията, че Европейски Съюз въпреки всичко ще застане зад концепцията за основаването на фонд. Но потреблението му би трябвало да е обвързано с по-големи задължения от страните за понижаване на излъчванията. И напредъкът беше дотук - подобен фонд ще се сътвори, само че договарянията за неговото структуриране занапред предстоят. Битката сред развитите и разрастващите се страни е огромна и е малко евентуално те да се спогодят за нещо, беше споделила Жулиета Никова, управител Методологии в Глобален въглероден съвет, която също взе участие онлайн на конференцията. Равносметката от климатичната конференция в Египет: без нови цели и фонд за вреди с пожелателен темперамент, разяснява и екологът Николай Петков, специалист и координатор в екологично съдружие „ За Земята “. Страните подписаха документ, който “приветства ” основаването на фонд “Загуби и вреди ”, към този момент обаче има главно пожелателен темперамент. В същото време някои страни като Съединени американски щати и Бразилия оповестиха нови ограничения и цели. Важна е позицията на Съединени американски щати и Китай като най-големите замърсители. Американският президент Джо Байдън съобщи поддръжка към разрастващите се страни, само че не загатна за заплащания посредством разисквания механизъм “Загуби и вреди ”. На този стадий президентът е заречен 11 милиарда $ на година в поддръжка на разрастващите се страни до 2024 година, което би представлявало петкратно нарастване по отношение на досегашното финансиране. Но даже и тази сума е извънредно незадоволителна съгласно отчет на Организация на обединените нации. В речта си американският президент разкри някои нови ограничения – проект за понижение на излъчванията на метан в Съединени американски щати, поддръжка за системи за ранно предизвестие за рискови метеорологични феномени в Африка и договорка за поддръжка на ВЕИ планове в Египет в подмяна на извеждане от употреба на ТЕЦ-ове и понижение на общите излъчвания на страната. Китай не беше може би толкоз явен в посланията, само че страната по този начин или другояче е оповестила, че ще реализира въглеродна индиферентност до 2060 година. Според нейните водачи разрастващите се страни имат потребност на първо място от поддръжка за развиване на технологии, от образование, от внедряване на познания и експертиза. Какви ще не се случи на COP27? Липсва и апел за понижение или прекратяване на всички изкопаеми горива, а освен въглищата, както бе контрактувано на предходната конференция в Глазгоу. Други проблеми, по които също не беше реализиран прогрес, е цялостното прецизиране на механизмите към търговията с излъчвания – по-специално за отбягване на двойно отчитане на въглеродни заеми. Беше подложена на критика и неналичието на сложени цели за внедряване на ВЕИ и за енергийна успеваемост. Критика притегля и апела за “преход към ниско-въглеродни източници на сила ”, като опасенията са, че това може да бъде малка врата за несъразмерни вложения към изкопаеми горива и изключително газ, несъвместими с задачите за намаляване на парниковите излъчвания. Последният факт е изключително настоящ на фона на енергийната рецесия, като вниманието на страните бе привлечено към залежите на газ в Африка като опция за облекчение на дефицита на горивото и цените на силата в и отвън континента. Всъщност  това не е ново съглашение, договорка или пакт, тъй като има пожелателен темперамент, настояват анализаторите. Макар че даже самото споменаване и публично различаване на проблемите, може да се преглежда като прогрес, като цяло упованията за действителни решения и задължения, които да надградят решенията от Глазгоу, не бяха оправдани. Как срещата на G20 краткотрайно засенчи конференцията в Египет Срещата на страните от G20 краткотрайно засенчи конференцията в Египет. Паралелно с конференцията, на 15 и 16 ноември в Индонезия се организира годишната среща на върха на страните от групата G20. На фона на застоя в Египет, на срещата в Индонезия най-богатите страни в света дадоха обещание да удържат задачата от 1,5°C и приканиха за дейности от страна на делегатите по “Загуби и вреди ”. Нова застрахователна система " Глобален щит " засенчи отчасти  диалога за фонд " Загуби и вреди ". Именно в Бали по време на срещата беше сложено началото на нова застрахователна система, наречена “Глобален щит ”, която има за цел да поддържа уязвимите разрастващи се страни, наранени от рискови феномени. На този стадий програмата е получила финансиране в размер на 200 милиона $, а първите реципиенти на помощ ще бъдат Бангладеш, Пакистан и Гана. Макар и да е подкрепена от 58 уязвими страни, програмата е подложена на критика като неразбираема, незадоволителна и отвличаща вниманието от приемането на по-мащабния механизъм като “Загуби и вреди ”. Сред споразуменията в Бали бе подписването на Партньорството за обективен преход с Индонезия. Европейскияt съюз, Съединени американски щати, Канада и други страни се ангажираха да обезпечат 20 милиарда $ в поддръжка на прехода на страната към възобновима сила. Аналогично партньорство бе подписано с Южна Африка предходната година по време на COP26 в Глазгоу. Какво въпреки всичко реализира конференцията през тези две седмици? За първи път в документ, признат по време на COP, се загатват термини като „ повратни точки “ и „ природнобазирани решения “. Също по този начин за първи път са планувана секция за горите и също по този начин се загатва, че климатичните проблеми са способни да основават проблеми с храните. Признава се и правото за чиста, здравословна и устойчива среда. От оповестените ограничения най-съществена е проектът за понижение на метановите излъчвания, което е стъпка в посока на осъществяване на обещаното в Глазгоу 30% понижение на излъчванията на газа до 2030 година Мерките, които се оферират, ще се съсредоточат главно върху по-строги регулации, които имат за цел да понижат умишлените изгаряния, както и течовете на метан при рандеман и превоз на газ и нефт. Като цяло обаче, дейностите на Съединени американски щати към момента се правят оценка като незадоволителни,  поради че общите парникови излъчвания на страната се чака да набъбнат с 1,5% тази година. Сред положителните вести на конференцията е и подписаното от Бразилия, Индонезия и Демократична република Конго взаимно изказване, което има за цел да координира опазването на горите в тези страни (в които се намират над 50% от тропическите гори в света). След избора на Лула да Силва, който завоюва президентската конкуренция в Бразилия предишния месец, се чака поврат в зелените политики – при някогашния президент Болсонаро имаше двойно нарастване на сечта в Амазонската джунгла, в резултат на разхлабване на защитните политики. За разлика от него, Силва към този момент съобщи, че ще се стреми към възобновяване на Амазония и също по този начин предложи Бразилия да бъде хазаин на COP30 през 2025 година. Макар и да бяха осъществени стъпки в вярната посока, COP27 не реализира нужното. Очакванията за конференцията, изключително от деятелите от гражданските общества, не бяха положителни, поради обстановката с човешките права в Египет, а за следващата година не се чака, че ще бъдат доста по-различни. Тогава COP28 ще се организира в Дубай, част от Обединените арабски емирства – петролна страна, в която има нарушавания на човешките права, изключително на задграничните служащи. Изводът е, че страните би трябвало да поставят дейни старания от самото начало, а освен по време на конференциите за климатичните промени, поради мощно лимитираното време за реализиране на задачите от Парижкото съглашение. Участието на България се запомни със поръчката ни да бъдем хазаин през 2024 година Най-голямата вест от България по време на COP27 беше обвързвана с оповестяването на българската поръчка да бъде хазаин на COP28 през 2024 година от президента на България Румен Радев. Това ще бъде най-мащабното събитие правено в миналото в България, което ще притегли погледите на целия свят и ще бъде извънредно политическо и икономическо достижение. Но тук към този момент идват провокациите. Според Юлиан Попов би трябвало доста добре да преценим какво можем и какво не можем да направи сами, тъй като това не са съумели да преценяват уредниците в Египет. Екипът на Организация на обединените нации оказва помощ извънредно доста на страните домакини, само че ние би трябвало да свършим своята работа по най-хубавия метод. Шансовете ни към този момент да бъдем хазаин са доста огромни. Австралия искаше, само че тя има късмет единствено в случай че Източноевропейската група в Организация на обединените нации няма претендент. Но в случай, че България се декларира, техните шансове са минимални. Източноевропейската група се състои от над 30 страни. Те би трябвало да излъчат България като претендент. „ Доколкото разбирам няма друга декларирана кандидатура. Има поддръжка за българското домакинство, тъй че в случай че не се изпокараме вътре у дома ще може да спечелим това събитие “, разяснява Юлиан Попов. Тази концепция показа за първи път някогашният министър на околната среда и водите и вицепремиер по климатичните политики Борислав Сандов. След оповестяването публично от президента Радев по тази подготовка би трябвало да се работи извънредно съществено и да се впрегне целия държавен и бизнес капацитет в тази сфера. От конгресната промишленост показаха подозрение до каква степен България е подготвена да посрещне над 30 000 души, да не приказваме по какъв начин би се отразило на град като София, който има към 18 000 леглова база в сегмента над 3 звезди. Отделно един конгресен център не би съумял да побере толкоз доста хора на едно място.  Това ще е извънреден тест за България, тъй като не е значимо единствено да имаме грандиозни хрумвания, само че да можем да ги осъществим качествено дружно, а зад това стои доста работа и обединени старания. Така както се оправим с сходна организация, би трябвало да се оправяме с всички преходи, пред които сме изправени. Зеленият преход и цифровата промяна също няма да се случат в случай че не работим дружно.