Египетска книга на мъртвите
Световната просвета има своите мостри от всички краища на Земята и от всички времена. Едно от най-древните и в това време най-значителните творби - създание на античната мъдрост, е египетската книга на мъртвите.
Изключителна дълбочина на мисълта, богато въображение, митология и метафизичен визии, поетическа фикция - това са единствено част от достолепията на това прастаро съчинение, наследило хилядолетни обичаи още от времето на строителството на пирамидите. Наричат книгата енциклопедия на духовния живот в Древен Египет и това е тъкмо определение на този забележителен монумент на остарялата просвета край Нил.
Египетската книга е открита от френския египтолог Жан Франсоа Шамполион през ХІХ век. Откритието се отнася за западната цивилизация, тъй като античният текст е добре прочут и необятно употребен в по-стари времена в Египет. Възприеман е като справочник за пътуването в света на мъртвите и наложителен предмет в погребалните ритуали, осигуряващ безсмъртието на индивида, заровен с текста.
По своята същина книгата на мъртвите е алманах от заклинателни текстове, заупокойни молебствия, хвалебствени песнопения и устни предания, както и разнородни погребални церемонии от времето на трите царства в древността. Това са погребалните практики, от които на първо време са се употребили единствено фараоните, само че в книгата те са модифицирани и готови за приложимост от всеки, който поема пътя към вечността.
Като създание на писменото изкуство, книгата на мъртвите не се отличава с целокупност. Разделянето на обособените текстове на глави и предоставяне на заглавия на тези фрагменти е условно, текстовете постоянно се повтарят. При четене мъчно се привиква както със стила, по този начин и със структурата на мисловния поток на създателя. Това се дължи освен на отдалечеността във времето от нашето мислене, само че и от сборния темперамент на творбата. Какво по-добро доказателство, че става въпрос за групово словесно създание за всеобща приложимост.
Книгата на мъртвите е издържана в метрично и в по-голяма степен в тонично стихосложение, което не е особено за египетското изкуство чак до идването на елините. Тя е изпълнена с писмени знаци, само че защото те са знаци, тяхното пояснение е мъчно за западното мислене.
Ценността на творбата е в поредицата от древноегипетски легенди, герои, случки, събития, сътворени от въображението на доста генерации, живеещи край Нил и те дават визия за мирогледа и вярванията на хората за един дълъг исторически интервал. Някои са от средата на ІІІ хилядолетие преди новата епоха, само че най-много текстовете са от Средното царство. В епохата на Новото царство към този момент са част от погребалния инвентар.
Проучванията, изявленията, преводите и тълкуването към момента не могат да дадат ясна и цялостна визия за точното предопределение на книгата. Именно поради нейната многостранност, египетската книга на мъртвите се приема като правоприемник на доста антични обичаи и оттова като емблематично произведение на изкуството на Древен Египет.
