Защо българската обсесия е по Македония, а не по Одринска Тракия?
Светослав Стамов, voinaimir.info:
Гробницата на българската държавност. " А Одринско? Защо сме се фиксирали в Македония и сме загърбили Одринска Тракия? " – постоянно се задава този въпрос. Аз съм беломорски българин и семейството ми се мести в България чак през 1945 година, с последния трен или по-точно кабриолет, двуколка с два коня, с която баба ми, 20-годишна (жена?) пресича сама урвите и катърските пътеки на Родопите. Носи две дребни деца-годиначета в едната ръка, юзди и бич в другата (какво нещо е българката…), до момента в който дядо ми гони Михаля из Македония… без да знае къде са жена му и децата му.
Често съм си задавал този въпрос. Откъде е тази българска обсесия по Македония, за сметка на всичко останало и все пак останало? Отговорите са простички и в числа.
Директната македонска миграция сред освобождението и войните е от порядъка на 400 хиляди души. Голяма част от нея се заселва в основен за политиката на България град – София. Оттам нататък нищо в политиката на България не може да се случи без да се вземе поради тежката дума на македонската диаспора в София.
Македония дава на България 4-ма министър-председатели, безчет министри, депутати, публицисти, деятели на културата, интелектуалци и политици. Те са звезди на българския хоризонт. Те са и убийците на Стамболов и Стамболийски (на първия евентуално със сръбски пари и поради отношението му към Русия, в която македонската диаспора вижда вяра за избавление, на втория поради противоположното – предаване на българските ползи в ръцете на антантата и Кралство Югославия, македонци са основателите на Българска комунистическа партия (тесните социалисти на Димитър Благоев-Дядото), лъвовете от Лайпцигския развой (Георги Димитров – Гошо Тарабата, наследник на македонски мигранти и предстоящ притежател на пантеон посред София). Според балканиста Дънкан Пери, представен от акад. Григор Велев:
– от 1289 офицери в българската войска през 1900 година 430 (33%) са родом от Македония;
– от 35 000 държавни чиновници 15 000 (43%) са от Македония;
– от 3412 екзархийски свещеници 1262 (37%) са от Македония.
Това са данни отпреди илинденските миграции и тези от двете войни. От тези дни е поговорката " един габровец надлъгва двама шопи, а един македонец – двама габровци ". Македонските мигранти са оперени, отракани, интелигентни, с афинитет към обществените длъжности и политиката. Хенри Ноел Брейлсфърд във превъзходната " Македония, нейните нации и нейното бъдеща " от 1903-а, която предлагам с две ръце като най-брилянтния етюд за Македония, от който е взаимствал, междувпрочем, Димитър Талев за неговия " Железен светилник ", удостоверява съмненията ми – " Македонските българи в София се отличават с по-голяма живост на характера и са по-интелигентни от локалните, заради което елементарно се постановат ", което вероятно изяснява свръхпредставянето им в политиката и държавните служби. Но това е единствено върхът на айсберга.
Македонската миграция е доста по-стара от XIX и XX век. Малко знае се, че по този начин наречените тронки – регион в централна Странджа, приказват македонски акцент и предците им са от Македония. Хората са като реките – текат от високото към ниското. Мигранти от високите полета на Македония фромират един поток на изток, основал Брацигово, Перущица, Батак, Панагюрище, Клисура, Копривщица (махала Арнаут и махала Жупан, третата, махала Тороман, е може би от босненски преселници) и още стотици селища, чак до Малко Търново в Странджа и Девня и Провадия край Варна (последното открито от съветски лингвист, който открива стотици албанизми в езика на девненските и провадийските българи, които бягат в Бесарабия през 1830-те, дружно с съветските войски).
България е полупразна през XV век, това е повода. Празна земя, заселвана (принудително откъм Краището и Македония, един безконечен кортеж от хора. Знаете ли какво е имало сред Карнобат и Истанбул през XV-XVI век? Нищо, в цялата тази златна низина. Нито едно населено място, край Карнобат е свършвало ловното бранище на турските султани, извънредна зона за лов, почвала директно след Истанбул. Празна земя, постепенно заселвана с " македонци ". Това е и повода разликите сред двата диалекта да са толкоз дребни – разделили са се доста късно на диалекти, през XVI-XVII век са почнали диференциация.
Защо са толкоз отракани македонските българи в София? Този въпрос задава Брейсфълд в книгата си. И си дава отговор – несъмнено тъй като, въпреки и идващи от селца, те имат присъщата отраканост и активност на градското население, Македония е гъсто обитаема и селцата са в дефакто градски мрежи, за разлика от рядко обитаемата, селска България, типична с наивността и простодушието си. Сигурно приказката " един габровец надхитря двама шопи, а един македонец двама габровци " е от тези времена.
В същото време, Брейсфълд обаче споделя и нещо изцяло друго – в Македония, македонските българи са най-бедното, битово изостанало, живеещо в мизерия, селско население – градовете са заети от албанци и турци, които държат административни позиции, власи, които държат кръчмите и дребните магазинчета и гърци, които държат търговията. Англичанинът е поканен на българска женитба, в малко македонско селце. Настаняват го в къща с една-единствена стая, без никакви мебели, която споделя с още 15 души. Тази е най-богатата, изясняват му. Другите са още по-зле ". На сватбата Брейлсфърд с учудване научава, че албанският бей ще се употребява от правото на първата нощ, т.е. ще преспи с невестата преди младоженеца. Забележете, годината е към този момент 1903-а.
Ако изказванието на Брейлсфърд нарушава гордостта ви, успокойте се – всички нации са основани по този начин, от последните 10 хиляди години, в цяла Евразия – всички бъдещи господари са някогашни плебеи, обогатени с нападателните гени на някогашните си господари, които са отхвърлили (не без помощта на принудително добитите от тях нападателни гени). Та, различно, македонският българин носи в себе си отракаността, гордостта, жизнеността, силата и агресивността на трите други македонски народа, с които е във древен контакт – албанци, власи и гърци, което му е сила, деятелност и изразителност, с която фертилизира целият национален български дух, от Паисий и Вазов, потомъкът на бегълци от албанския гнет в Янинско, през възраждането, въстанието, освобождението и енергичния строеж на своя страна, както и с агресивното държание на България през войните.
И тука идваме до отговора на входния въпрос – за какво България е захласната по Македония, а не по " Одринска Тракия "? Заради цифрите. Докато македонската миграция в България е от порядъка на 400 хиляди души, събраните в Дедеагач западнотракийски българи след разорението на селата им през 1913-та, по сведения на Милетич, са 18 хиляди общо. Толкова. Това е същинският размер на българската популация в Беломорска Тракия. 18 хиляди.
" Тракийците” са популация от високата планина, а не от беломорската низина. Трите най-големи селища на тракийските българи – Манастир, Сачанли и Доган Хисар, в действителност са високо в планината. В равнината на беломорието, български селища на процедура няма. Живейте с това. 3. Най-голямото от трите е Сачанли, с 400 къщи. И 150 хиляди глави добитък, което звучи неуместно през днешния ден. Първото учебно заведение в Сачанли е намерено чак през 1903-а година от Вътрешна македонска революционна организация. Дотогава, в селото учебно заведение няма. Тази ученолюбивост, обич към образованието, толкоз присъща за македонските българи и изобщо за България, в беломорска Тракия отсъства изцяло.
Първият преподавател, млад македонски запалянко, пратен от Вътрешна македонска революционна организация, издържал 3 месеца и избягал. Вътрешна македонска революционна организация не се отказало и изпратило втори преподавател за учебното заведение си. Той издържал 4 месеца (данните са на И. Славков). Третият преподавател е бил прародител ми. Той издържал цели три години, преди да избяга, тъй като " доста ги обичал, все пак ". След това преподавател повече не се появил, до идването на Ангел Попилиев, който идва преподавател в Съчанли. Поп Илия Ангелов и Терзията са наказани на 101 години затвор през 1903 година поради присъединяване си във въстанието. Амнистирани са през 1908 година
През какво тъкмо са минавали учителите там, с цел да бягат по този начин, какви са били локалните възпитаници и какво е било отношението на тракийските българи можем единствено да гадаем, само че тези скоропостижни бягства са казващи за характера и привичките на популацията, където Възраждането, наподобява, в никакъв случай не идва.
Разбира се, по данни на Никола Инджов, братовчед на татко ми, манастирските българи също са потомци на мигранти от Краище и Македония. Такива са и сачанлийци, по данни на Евлия Челеби, който при визитата си в Сачанли записва сбито:
" Дебелоглави гяури са. Целите в бяло. Носиите им като албанските. Избяга ми тога в селото им и отхвърлиха да го предадат, макар настояването на управляващите ".
Третата причина, за какво Македония, а не Тракия е, с изключение на в малобройността им, с изключение на неприязънта им към образованието до степен на отвод, е в параноидния, горделив, затворен темперамент на тези твърдоглави планинци, които не биха се оплакали на никого и за нищо, въпреки да изпитват същите страсти към родните си места като македонските българи – " Пред реките на Вавилон окачих арфата си, там седнах и заплаках " – както свидетелстват орисите на Мара Михайлова, моя кръстница (тракийците знаят коя беше Мара).
Мъжът ѝ Илко Димитров (тракийците добре знаят и той кой беше, останалите –не съвсем), първи братовчед на дядо ми Стоян и финален началник на военизираното крило на тракийската организация, заточен от комунистите до живот в Момчилград, дружно с брата на дядо ми, Георги Стамов, на подписка до края на живота им, в самотност и изолираност, по искане на гръцкото държавно управление, наказване за въоръжени наказателни акции на територията на Гърция, траяли и след 9-ти септември 1944-а година Мир на праха им.
Гробницата на българската държавност. " А Одринско? Защо сме се фиксирали в Македония и сме загърбили Одринска Тракия? " – постоянно се задава този въпрос. Аз съм беломорски българин и семейството ми се мести в България чак през 1945 година, с последния трен или по-точно кабриолет, двуколка с два коня, с която баба ми, 20-годишна (жена?) пресича сама урвите и катърските пътеки на Родопите. Носи две дребни деца-годиначета в едната ръка, юзди и бич в другата (какво нещо е българката…), до момента в който дядо ми гони Михаля из Македония… без да знае къде са жена му и децата му.
Често съм си задавал този въпрос. Откъде е тази българска обсесия по Македония, за сметка на всичко останало и все пак останало? Отговорите са простички и в числа.
Директната македонска миграция сред освобождението и войните е от порядъка на 400 хиляди души. Голяма част от нея се заселва в основен за политиката на България град – София. Оттам нататък нищо в политиката на България не може да се случи без да се вземе поради тежката дума на македонската диаспора в София.
Македония дава на България 4-ма министър-председатели, безчет министри, депутати, публицисти, деятели на културата, интелектуалци и политици. Те са звезди на българския хоризонт. Те са и убийците на Стамболов и Стамболийски (на първия евентуално със сръбски пари и поради отношението му към Русия, в която македонската диаспора вижда вяра за избавление, на втория поради противоположното – предаване на българските ползи в ръцете на антантата и Кралство Югославия, македонци са основателите на Българска комунистическа партия (тесните социалисти на Димитър Благоев-Дядото), лъвовете от Лайпцигския развой (Георги Димитров – Гошо Тарабата, наследник на македонски мигранти и предстоящ притежател на пантеон посред София). Според балканиста Дънкан Пери, представен от акад. Григор Велев:
– от 1289 офицери в българската войска през 1900 година 430 (33%) са родом от Македония;
– от 35 000 държавни чиновници 15 000 (43%) са от Македония;
– от 3412 екзархийски свещеници 1262 (37%) са от Македония.
Това са данни отпреди илинденските миграции и тези от двете войни. От тези дни е поговорката " един габровец надлъгва двама шопи, а един македонец – двама габровци ". Македонските мигранти са оперени, отракани, интелигентни, с афинитет към обществените длъжности и политиката. Хенри Ноел Брейлсфърд във превъзходната " Македония, нейните нации и нейното бъдеща " от 1903-а, която предлагам с две ръце като най-брилянтния етюд за Македония, от който е взаимствал, междувпрочем, Димитър Талев за неговия " Железен светилник ", удостоверява съмненията ми – " Македонските българи в София се отличават с по-голяма живост на характера и са по-интелигентни от локалните, заради което елементарно се постановат ", което вероятно изяснява свръхпредставянето им в политиката и държавните служби. Но това е единствено върхът на айсберга.
Македонската миграция е доста по-стара от XIX и XX век. Малко знае се, че по този начин наречените тронки – регион в централна Странджа, приказват македонски акцент и предците им са от Македония. Хората са като реките – текат от високото към ниското. Мигранти от високите полета на Македония фромират един поток на изток, основал Брацигово, Перущица, Батак, Панагюрище, Клисура, Копривщица (махала Арнаут и махала Жупан, третата, махала Тороман, е може би от босненски преселници) и още стотици селища, чак до Малко Търново в Странджа и Девня и Провадия край Варна (последното открито от съветски лингвист, който открива стотици албанизми в езика на девненските и провадийските българи, които бягат в Бесарабия през 1830-те, дружно с съветските войски).
България е полупразна през XV век, това е повода. Празна земя, заселвана (принудително откъм Краището и Македония, един безконечен кортеж от хора. Знаете ли какво е имало сред Карнобат и Истанбул през XV-XVI век? Нищо, в цялата тази златна низина. Нито едно населено място, край Карнобат е свършвало ловното бранище на турските султани, извънредна зона за лов, почвала директно след Истанбул. Празна земя, постепенно заселвана с " македонци ". Това е и повода разликите сред двата диалекта да са толкоз дребни – разделили са се доста късно на диалекти, през XVI-XVII век са почнали диференциация.
Защо са толкоз отракани македонските българи в София? Този въпрос задава Брейсфълд в книгата си. И си дава отговор – несъмнено тъй като, въпреки и идващи от селца, те имат присъщата отраканост и активност на градското население, Македония е гъсто обитаема и селцата са в дефакто градски мрежи, за разлика от рядко обитаемата, селска България, типична с наивността и простодушието си. Сигурно приказката " един габровец надхитря двама шопи, а един македонец двама габровци " е от тези времена.
В същото време, Брейсфълд обаче споделя и нещо изцяло друго – в Македония, македонските българи са най-бедното, битово изостанало, живеещо в мизерия, селско население – градовете са заети от албанци и турци, които държат административни позиции, власи, които държат кръчмите и дребните магазинчета и гърци, които държат търговията. Англичанинът е поканен на българска женитба, в малко македонско селце. Настаняват го в къща с една-единствена стая, без никакви мебели, която споделя с още 15 души. Тази е най-богатата, изясняват му. Другите са още по-зле ". На сватбата Брейлсфърд с учудване научава, че албанският бей ще се употребява от правото на първата нощ, т.е. ще преспи с невестата преди младоженеца. Забележете, годината е към този момент 1903-а.
Ако изказванието на Брейлсфърд нарушава гордостта ви, успокойте се – всички нации са основани по този начин, от последните 10 хиляди години, в цяла Евразия – всички бъдещи господари са някогашни плебеи, обогатени с нападателните гени на някогашните си господари, които са отхвърлили (не без помощта на принудително добитите от тях нападателни гени). Та, различно, македонският българин носи в себе си отракаността, гордостта, жизнеността, силата и агресивността на трите други македонски народа, с които е във древен контакт – албанци, власи и гърци, което му е сила, деятелност и изразителност, с която фертилизира целият национален български дух, от Паисий и Вазов, потомъкът на бегълци от албанския гнет в Янинско, през възраждането, въстанието, освобождението и енергичния строеж на своя страна, както и с агресивното държание на България през войните.
И тука идваме до отговора на входния въпрос – за какво България е захласната по Македония, а не по " Одринска Тракия "? Заради цифрите. Докато македонската миграция в България е от порядъка на 400 хиляди души, събраните в Дедеагач западнотракийски българи след разорението на селата им през 1913-та, по сведения на Милетич, са 18 хиляди общо. Толкова. Това е същинският размер на българската популация в Беломорска Тракия. 18 хиляди.
" Тракийците” са популация от високата планина, а не от беломорската низина. Трите най-големи селища на тракийските българи – Манастир, Сачанли и Доган Хисар, в действителност са високо в планината. В равнината на беломорието, български селища на процедура няма. Живейте с това. 3. Най-голямото от трите е Сачанли, с 400 къщи. И 150 хиляди глави добитък, което звучи неуместно през днешния ден. Първото учебно заведение в Сачанли е намерено чак през 1903-а година от Вътрешна македонска революционна организация. Дотогава, в селото учебно заведение няма. Тази ученолюбивост, обич към образованието, толкоз присъща за македонските българи и изобщо за България, в беломорска Тракия отсъства изцяло.
Първият преподавател, млад македонски запалянко, пратен от Вътрешна македонска революционна организация, издържал 3 месеца и избягал. Вътрешна македонска революционна организация не се отказало и изпратило втори преподавател за учебното заведение си. Той издържал 4 месеца (данните са на И. Славков). Третият преподавател е бил прародител ми. Той издържал цели три години, преди да избяга, тъй като " доста ги обичал, все пак ". След това преподавател повече не се появил, до идването на Ангел Попилиев, който идва преподавател в Съчанли. Поп Илия Ангелов и Терзията са наказани на 101 години затвор през 1903 година поради присъединяване си във въстанието. Амнистирани са през 1908 година
През какво тъкмо са минавали учителите там, с цел да бягат по този начин, какви са били локалните възпитаници и какво е било отношението на тракийските българи можем единствено да гадаем, само че тези скоропостижни бягства са казващи за характера и привичките на популацията, където Възраждането, наподобява, в никакъв случай не идва.
Разбира се, по данни на Никола Инджов, братовчед на татко ми, манастирските българи също са потомци на мигранти от Краище и Македония. Такива са и сачанлийци, по данни на Евлия Челеби, който при визитата си в Сачанли записва сбито:
" Дебелоглави гяури са. Целите в бяло. Носиите им като албанските. Избяга ми тога в селото им и отхвърлиха да го предадат, макар настояването на управляващите ".
Третата причина, за какво Македония, а не Тракия е, с изключение на в малобройността им, с изключение на неприязънта им към образованието до степен на отвод, е в параноидния, горделив, затворен темперамент на тези твърдоглави планинци, които не биха се оплакали на никого и за нищо, въпреки да изпитват същите страсти към родните си места като македонските българи – " Пред реките на Вавилон окачих арфата си, там седнах и заплаках " – както свидетелстват орисите на Мара Михайлова, моя кръстница (тракийците знаят коя беше Мара).
Мъжът ѝ Илко Димитров (тракийците добре знаят и той кой беше, останалите –не съвсем), първи братовчед на дядо ми Стоян и финален началник на военизираното крило на тракийската организация, заточен от комунистите до живот в Момчилград, дружно с брата на дядо ми, Георги Стамов, на подписка до края на живота им, в самотност и изолираност, по искане на гръцкото държавно управление, наказване за въоръжени наказателни акции на територията на Гърция, траяли и след 9-ти септември 1944-а година Мир на праха им.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ