Макрон опитва да направи два евросъюза
Светослав Малинов е роден на 19 януари 1968 година в Дупница. Завършва Английски езикова гимназия в Бургас и политология в СУ ”Св. Климент Охридски” през 1993 година. Специализира в политическа доктрина в Осло и Ню Йорк, а през 1995 година получава магистърска степен по политическа философия от университета в Йорк, Англия. Доцент по история на политическите науки. Преводач. Един от създателите на ДСБ и зам.-председател на партията. Народен представител сред 2005-2009 година и народен представител в Европейския парламент от 2009 година. Спечелва втори евродепутатски мандат през 2014-а. Женен, има две дъщери и наследник.
- В годишната си тирада за положението на Европейски Съюз ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер няколко пъти загатна България. Поиска България и Румъния неотложно в Шенген, разгласи се за въвеждане на еврото във всички страни, настоя служащите да получават равни права и хонорари. Друго ли е към този момент отношението на Европа към България?
-По никакъв метод отношението към България не е фрапантно променено. Няма вест и в това, което сподели Юнкер във връзка с България в Шенген. Проблемът с недоверието към България постоянно се показва във взимане на решение на ниво държавните глави. Екологичен потенциал и Европейска комисия от дълго време са дали единодушието, само че ние биваме спирани заради липса на политическо доверие от огромните политици в Европа. А за какво това е по този начин, е дълъг диалог. Спорно е и това, което беше казано за равното заплащане, тъй като ще лиши част от българските предприятия от тяхната конкурентоспособност. Не съм доста сигурен, че това е преценявано в интерес на българските жители, въпреки да звучи добре.
- Т. е. - да не бързаме да се радваме.
-Не. Но за едно нещо можем да се радваме. В устрема си да укрепи Еврозоната новият френски президент Еманюел Макрон стигна до рискова концепция - искаше да има обособен парламент на страните от Еврозоната. Тук не става въпрос просто за Европа на две скорости, а за тежко институционално разделяне на страни, които употребяват еврото, и такива, които не го употребяват. И това щеше да е в наша щета. Юнкер отхвърли тази опция по задоволително безапелационен метод. Като цяло духът на тази тирада беше оптимистичен, съдбоносен, с концепция за нови общи политики, нови общи институции. Така че да не се изпуска огромната картина и да не се вторачваме в детайлности, които не са значими и положителни за нас.
- Юнкер подсигурява ли, че няма да има Европа на две скорости?
-Не. Юнкер не употребява тази терминология. Казвам, че една от най-големите рискове за нас е Еврозоната да има собствен парламент и официално да се почувства разделяне в Европа. Но това няма да се случи - най-малко до момента в който той е ръководител на Европейска комисия. Аз бях тук, в Страсбург, и предходната година, когато витаеше напрежение във въздуха. Поредицата от избори в Холандия, Австрия, Франция, в случай че щете и чувството за победа на проевропейските сили в Германия след две седмици основава друго въодушевление. В този смисъл Юнкер беше задоволително самоуверен, с цел да чертае визия за Европа, която преди година би изглеждала амбициозна. Например - непосредствено заприказва за обща европейска войска и отбранителна политика. Поиска европейско разследващо бюро или европейско ФБР и употребява фразата „ автоматизирано да се обменя информация”, когато става дума за обща сигурност, тероризъм и т. н. Говори и за европейска прокуратура.Това са доста смели хрумвания, имайки поради, че въпреки всичко е предпоследната година от мандата на Европейската комисия.
- Има ли доза двуличие в изявлението му, че „ Европа би трябвало да диша с двата си дроба - източния и западния”, а в това време назрява сериозен спор сред Западна и Централна Европа и към този момент мигрантските квоти ще се обвързват с финансирането от еврофондовете?
-Няма двуличие, тъй като напълно неправилно се слага въпросът с мигрантските квоти. Аз постоянно съм казвал, че въпросът не е - желаете ли да приемате мигранти, смятате ли, че е заслужено те да бъдат на ваша територия. Въпросът през цялото време е - желае ли вашата страна и вашето държавно управление малко да помогне на Италия и Гърция. Защото от самото начало се пропуща този обикновен факт- тези квоти се родиха от претрупването на потенциала и лагерите в Гърция и Италия. Двете страни се задъхват, вземат десетки пъти повече мигранти и бежанци на глава от популацията от всички останали. Това е механизъм, който би трябвало да работи за всяка страна, в която има неочакван напор на мигранти. Защото на следващия ден и България може да изпадне в сходна обстановка. В този смисъл няма никакво двуличие. Солидарността би трябвало да се споделя в такива моменти. Ако на следващия ден стане нещо с българската сухопътна граница с Турция, тогава тези квоти ще ни спасят.
- Докога можем да одобряваме бежанци?
-ЕС най-сетне е квалифициран за всеобщо връщане на тези, които нямат право на статут на бежанци. Оказва се, че те са повече от половината. И сега има хора, които подлежат на връщане, само че не е имало политически механизъм или воля да бъде направено това. Сега Европа стартира да подрежда от вътрешната страна всичко, което се случи през последните две-три години и е по-добре готова за бъдещето. А другояче Европа не може да не приема тези, които чукат на вратата и има действителна заплаха за техния живот и за живота на децата им. Но те са доста по-малко от тези, които влязоха през последните години.
- България по какъв начин би трябвало да работи?
-България би трябвало да одобри квотата си и да показа солидарността с останалите страни с ясното схващане, че на следващия ден ние можем да имаме този проблем. Ние не можем да избягаме от обстоятелството, че сме граница на Европейски Съюз. Ние извоювахме свободата си за по-строго охраняване на границата, само че сме наясно, че има обстановки, в които и това няма да помогне. Така че ние би трябвало да действаме и в личен интерес. Надявам се в никакъв случай да не се наложи този механизъм за квотите да бъде прилаган към несъразмерен брой бежанци и мигранти на българска територия.
- Каква Европа чертае Юнкер?
-По-сплотена и по-единна, изключително след формалното овакантяване на Англия през март 2019 година. Неговото предпочитание е Европа да бъде подготвена за още по-голяма интеграция.
- Как приемате концепцията един човек да управлява Екологичен потенциал и Европейска комисия?
-Не мисля, че е добра. Все отново е добре Европейски Съюз да има един ръководител, който да отделя задоволително време за срещи с държавните глави, както и да подрежда дневния ред на тези срещи, които назоваваме Среща на върха. Не считам, че е добре това да бъде ръководителят на Европейска комисия. Мисля, че е удачно да бъдат разграничени двата поста. Макар че тук е и уловката - тези два поста е добре да бъдат ръководени от съидейници, само че по тази причина Европейски Съюз може да се погрижи да ги вкара като механизъм при европейските избори.
- Само след няколко месеца България ще е ръководител на Европейски Съюз. Кои тематики би трябвало да бъдат приоритет за нас и ще се оправим ли?
-Едно председателство има няколко равнища на справяне. Ако става дума за чисто техническа организация - превоз, зали, осъществяване на избрани интензивности, ще се оправим. България към този момент натрупа опит. Ако приказваме за аршин за триумф, реализиране на цели, налагане на тематики в дневния ред, смяна на избрани начинания - по тази причина съм мощно обезпокоен. Тук не виждам потенциала и размаха, който е необходим. Още липсват съответни цели. Единственото, което се откроява, е за интеграцията на Западните Балкани, само че би трябвало повече конкретика. Опасявам се, че ни липсват опитът и потенциалът да формулираме съответни цели в границите на тези общи цели, да осведомяваме нашите европейски сътрудници и да наложим избрани тематики. Мисля, че Европейския енергиен съюз - нещо, което беше забравено заради рецесията с бежанците, би трябвало да получи собствен мощен акцент и възобновление от София. Ние сме най-заинтересовани в Европа да има многообразие на доставките, диверсификация и да се обвърже България с останалите страни от района с колектори и инфраструктура. Тази огромна тактика сега е изоставена и Европейски Съюз би трябвало да се върне към нея.
- Какъв сигнал е, че Симеон Сакскобургготски и Росен Плевнелиев влизат в така наречен Висш съвещателен политически съвет, основан от Бойко Борисов за председателството?
-Това е процедура, която се употребява на доста места. Въпросът е има ли в България антиевропейски сили, които би трябвало да бъдат обезвредени, тъй като проевропейската устременост на България и на хората, които са в този ръб, е добре известна. Както се споделя, няма неприятно. Но същинската динамичност, триумфът на българското председателство би трябвало да се зададе от българското държавно управление и администрация.
- В годишната си тирада за положението на Европейски Съюз ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер няколко пъти загатна България. Поиска България и Румъния неотложно в Шенген, разгласи се за въвеждане на еврото във всички страни, настоя служащите да получават равни права и хонорари. Друго ли е към този момент отношението на Европа към България?
-По никакъв метод отношението към България не е фрапантно променено. Няма вест и в това, което сподели Юнкер във връзка с България в Шенген. Проблемът с недоверието към България постоянно се показва във взимане на решение на ниво държавните глави. Екологичен потенциал и Европейска комисия от дълго време са дали единодушието, само че ние биваме спирани заради липса на политическо доверие от огромните политици в Европа. А за какво това е по този начин, е дълъг диалог. Спорно е и това, което беше казано за равното заплащане, тъй като ще лиши част от българските предприятия от тяхната конкурентоспособност. Не съм доста сигурен, че това е преценявано в интерес на българските жители, въпреки да звучи добре.
- Т. е. - да не бързаме да се радваме.
-Не. Но за едно нещо можем да се радваме. В устрема си да укрепи Еврозоната новият френски президент Еманюел Макрон стигна до рискова концепция - искаше да има обособен парламент на страните от Еврозоната. Тук не става въпрос просто за Европа на две скорости, а за тежко институционално разделяне на страни, които употребяват еврото, и такива, които не го употребяват. И това щеше да е в наша щета. Юнкер отхвърли тази опция по задоволително безапелационен метод. Като цяло духът на тази тирада беше оптимистичен, съдбоносен, с концепция за нови общи политики, нови общи институции. Така че да не се изпуска огромната картина и да не се вторачваме в детайлности, които не са значими и положителни за нас.
- Юнкер подсигурява ли, че няма да има Европа на две скорости?
-Не. Юнкер не употребява тази терминология. Казвам, че една от най-големите рискове за нас е Еврозоната да има собствен парламент и официално да се почувства разделяне в Европа. Но това няма да се случи - най-малко до момента в който той е ръководител на Европейска комисия. Аз бях тук, в Страсбург, и предходната година, когато витаеше напрежение във въздуха. Поредицата от избори в Холандия, Австрия, Франция, в случай че щете и чувството за победа на проевропейските сили в Германия след две седмици основава друго въодушевление. В този смисъл Юнкер беше задоволително самоуверен, с цел да чертае визия за Европа, която преди година би изглеждала амбициозна. Например - непосредствено заприказва за обща европейска войска и отбранителна политика. Поиска европейско разследващо бюро или европейско ФБР и употребява фразата „ автоматизирано да се обменя информация”, когато става дума за обща сигурност, тероризъм и т. н. Говори и за европейска прокуратура.Това са доста смели хрумвания, имайки поради, че въпреки всичко е предпоследната година от мандата на Европейската комисия.
- Има ли доза двуличие в изявлението му, че „ Европа би трябвало да диша с двата си дроба - източния и западния”, а в това време назрява сериозен спор сред Западна и Централна Европа и към този момент мигрантските квоти ще се обвързват с финансирането от еврофондовете?
-Няма двуличие, тъй като напълно неправилно се слага въпросът с мигрантските квоти. Аз постоянно съм казвал, че въпросът не е - желаете ли да приемате мигранти, смятате ли, че е заслужено те да бъдат на ваша територия. Въпросът през цялото време е - желае ли вашата страна и вашето държавно управление малко да помогне на Италия и Гърция. Защото от самото начало се пропуща този обикновен факт- тези квоти се родиха от претрупването на потенциала и лагерите в Гърция и Италия. Двете страни се задъхват, вземат десетки пъти повече мигранти и бежанци на глава от популацията от всички останали. Това е механизъм, който би трябвало да работи за всяка страна, в която има неочакван напор на мигранти. Защото на следващия ден и България може да изпадне в сходна обстановка. В този смисъл няма никакво двуличие. Солидарността би трябвало да се споделя в такива моменти. Ако на следващия ден стане нещо с българската сухопътна граница с Турция, тогава тези квоти ще ни спасят.
- Докога можем да одобряваме бежанци?
-ЕС най-сетне е квалифициран за всеобщо връщане на тези, които нямат право на статут на бежанци. Оказва се, че те са повече от половината. И сега има хора, които подлежат на връщане, само че не е имало политически механизъм или воля да бъде направено това. Сега Европа стартира да подрежда от вътрешната страна всичко, което се случи през последните две-три години и е по-добре готова за бъдещето. А другояче Европа не може да не приема тези, които чукат на вратата и има действителна заплаха за техния живот и за живота на децата им. Но те са доста по-малко от тези, които влязоха през последните години.
- България по какъв начин би трябвало да работи?
-България би трябвало да одобри квотата си и да показа солидарността с останалите страни с ясното схващане, че на следващия ден ние можем да имаме този проблем. Ние не можем да избягаме от обстоятелството, че сме граница на Европейски Съюз. Ние извоювахме свободата си за по-строго охраняване на границата, само че сме наясно, че има обстановки, в които и това няма да помогне. Така че ние би трябвало да действаме и в личен интерес. Надявам се в никакъв случай да не се наложи този механизъм за квотите да бъде прилаган към несъразмерен брой бежанци и мигранти на българска територия.
- Каква Европа чертае Юнкер?
-По-сплотена и по-единна, изключително след формалното овакантяване на Англия през март 2019 година. Неговото предпочитание е Европа да бъде подготвена за още по-голяма интеграция.
- Как приемате концепцията един човек да управлява Екологичен потенциал и Европейска комисия?
-Не мисля, че е добра. Все отново е добре Европейски Съюз да има един ръководител, който да отделя задоволително време за срещи с държавните глави, както и да подрежда дневния ред на тези срещи, които назоваваме Среща на върха. Не считам, че е добре това да бъде ръководителят на Европейска комисия. Мисля, че е удачно да бъдат разграничени двата поста. Макар че тук е и уловката - тези два поста е добре да бъдат ръководени от съидейници, само че по тази причина Европейски Съюз може да се погрижи да ги вкара като механизъм при европейските избори.
- Само след няколко месеца България ще е ръководител на Европейски Съюз. Кои тематики би трябвало да бъдат приоритет за нас и ще се оправим ли?
-Едно председателство има няколко равнища на справяне. Ако става дума за чисто техническа организация - превоз, зали, осъществяване на избрани интензивности, ще се оправим. България към този момент натрупа опит. Ако приказваме за аршин за триумф, реализиране на цели, налагане на тематики в дневния ред, смяна на избрани начинания - по тази причина съм мощно обезпокоен. Тук не виждам потенциала и размаха, който е необходим. Още липсват съответни цели. Единственото, което се откроява, е за интеграцията на Западните Балкани, само че би трябвало повече конкретика. Опасявам се, че ни липсват опитът и потенциалът да формулираме съответни цели в границите на тези общи цели, да осведомяваме нашите европейски сътрудници и да наложим избрани тематики. Мисля, че Европейския енергиен съюз - нещо, което беше забравено заради рецесията с бежанците, би трябвало да получи собствен мощен акцент и възобновление от София. Ние сме най-заинтересовани в Европа да има многообразие на доставките, диверсификация и да се обвърже България с останалите страни от района с колектори и инфраструктура. Тази огромна тактика сега е изоставена и Европейски Съюз би трябвало да се върне към нея.
- Какъв сигнал е, че Симеон Сакскобургготски и Росен Плевнелиев влизат в така наречен Висш съвещателен политически съвет, основан от Бойко Борисов за председателството?
-Това е процедура, която се употребява на доста места. Въпросът е има ли в България антиевропейски сили, които би трябвало да бъдат обезвредени, тъй като проевропейската устременост на България и на хората, които са в този ръб, е добре известна. Както се споделя, няма неприятно. Но същинската динамичност, триумфът на българското председателство би трябвало да се зададе от българското държавно управление и администрация.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ