Светослав Иванов: Свободата не е тераса. Стълба е
Светослав Иванов " 120 минути Бтв
Днес се прекланяме пред подвига на Ботев и тези малко над 200 сантиментални безумци, които с боязън слизат на козлодуйския бряг, с цел да загинат за свободата на България.
Днес се прекланяме пред подвига на Ботев и тези малко над 200 сантиментални безумци, които с боязън слизат на козлодуйския бряг, с цел да загинат за свободата на България. Ботев е бил на 28 години. Надеждата му е била посредством саможертвата да разпали искрата на всеобщи събития, които да подбуден тези стотици хиляди търпящи, спящи, мълчащи, да излязат от кръчмата и да тръгнат към Балкана. Със сигурност тези момчета са били наясно, че вървят към своята сигурна гибел. Никой не се е заблуждавал, че 200 души могат да бутнат цяла империя. Но сигурно те са знаели, че в този миг влизат в историята и ни завещават нещо, което ще живее през идващите епохи.
Завещаха ни духа на бунтаря и нетърпимостта към примирението. Ботев не е понасял оплакващите се. Онези, които търпели всичко и благодарности към " всевишния таван ", че имат най-малко покрив над главата. Някога разсъждавали ли сте върху въпроса – за кого тези герои са създали този героизъм?
Да, за България, е първият отговор. Но като се замислим малко, ще осъзнаем, че сходен героизъм се прави и поради себе си. Движещата мощ е оня вътрешен огън, който кара Бенковски да изкрещи " Ставайте, робове, Аз не ща хомот ". Toва е мислене, в което няма място за толерантност, робска душeвност и безучастие. Дори когато цената е животът ти. Днес, толкоз години по-късно сме свободни. Времето е несравнимо и доста далечно от тези години, в които за свободата се е умирало. Днес сами дефинираме границите на нашата независимост и надлежно - несвобода. Някои са подготвени на всичко, с цел да бъдат в естетика със себе си, не одобряват рестриктивните мерки на средата и вършат своите дребни житейски революции в търсене на щастието. Други следват разпоредбите на работното си място, обществото, законите и се пробват да живеят като положителни жители. Има и трета група хора - апатичните, разочарованите, самосъжаляващите и оплакващите се, в които огънят последователно е загаснал. Свободните хора са толерантни и солидарни. Свободните хора са дейни и сериозни. Свободните хора желаят да бъдат ръководени от себеподобни и имат вяра, че могат да въздействат с дейностите си на всяко решение. Въпросът е по какъв начин си представяме свободата? Защото груповата визия за едно нещо, дава неговия истински израз. Ако сме кисели, ще циклим и ще следим като фенове на остарялата скамейка, пред остарелия блок, какво се случва по горните етажи. Да, ще сме недоволни, само че търпящи. Да, свободни в смисъла на тези далечни събития на освободителните битки, само че все по този начин пасивни и затворили се за света през днешния ден.
Всяка генерация носи личния си кръст, вцепенен от епохата, в която живее. Но въпреки всичко си мисля, че през днешния ден свободата не може да е материалното замогване. Символът на свободата не може да бъде апартамент или обзавеждане сред четири стени. Символът не може да бъде стиснатия пестник под якето или статуса във " Фейса ". Символът постоянно е бил позицията, устрема към премахването на несправедливостите и мисълта за другия. Свободата не е тераса. Стълба е. През годините е имало персони, които с образеца си, са подтиквали цялото общество да се изкачи с едно ходило по-нагоре. Имало е и такива, които са го сваляли по-надолу. Въпросът постоянно е кого следваме? Изразяваме ли на глас това, което усещаме. И какъв брой взаимни отстъпки вършим с вътрешния си глас. Ако си отговорим почтено на тези въпроси, можем да разберем какъв брой свободни сме през днешния ден. И дали се изкачваме нагоре или слизаме надолу.
Днес се прекланяме пред подвига на Ботев и тези малко над 200 сантиментални безумци, които с боязън слизат на козлодуйския бряг, с цел да загинат за свободата на България.
Днес се прекланяме пред подвига на Ботев и тези малко над 200 сантиментални безумци, които с боязън слизат на козлодуйския бряг, с цел да загинат за свободата на България. Ботев е бил на 28 години. Надеждата му е била посредством саможертвата да разпали искрата на всеобщи събития, които да подбуден тези стотици хиляди търпящи, спящи, мълчащи, да излязат от кръчмата и да тръгнат към Балкана. Със сигурност тези момчета са били наясно, че вървят към своята сигурна гибел. Никой не се е заблуждавал, че 200 души могат да бутнат цяла империя. Но сигурно те са знаели, че в този миг влизат в историята и ни завещават нещо, което ще живее през идващите епохи.
Завещаха ни духа на бунтаря и нетърпимостта към примирението. Ботев не е понасял оплакващите се. Онези, които търпели всичко и благодарности към " всевишния таван ", че имат най-малко покрив над главата. Някога разсъждавали ли сте върху въпроса – за кого тези герои са създали този героизъм?
Да, за България, е първият отговор. Но като се замислим малко, ще осъзнаем, че сходен героизъм се прави и поради себе си. Движещата мощ е оня вътрешен огън, който кара Бенковски да изкрещи " Ставайте, робове, Аз не ща хомот ". Toва е мислене, в което няма място за толерантност, робска душeвност и безучастие. Дори когато цената е животът ти. Днес, толкоз години по-късно сме свободни. Времето е несравнимо и доста далечно от тези години, в които за свободата се е умирало. Днес сами дефинираме границите на нашата независимост и надлежно - несвобода. Някои са подготвени на всичко, с цел да бъдат в естетика със себе си, не одобряват рестриктивните мерки на средата и вършат своите дребни житейски революции в търсене на щастието. Други следват разпоредбите на работното си място, обществото, законите и се пробват да живеят като положителни жители. Има и трета група хора - апатичните, разочарованите, самосъжаляващите и оплакващите се, в които огънят последователно е загаснал. Свободните хора са толерантни и солидарни. Свободните хора са дейни и сериозни. Свободните хора желаят да бъдат ръководени от себеподобни и имат вяра, че могат да въздействат с дейностите си на всяко решение. Въпросът е по какъв начин си представяме свободата? Защото груповата визия за едно нещо, дава неговия истински израз. Ако сме кисели, ще циклим и ще следим като фенове на остарялата скамейка, пред остарелия блок, какво се случва по горните етажи. Да, ще сме недоволни, само че търпящи. Да, свободни в смисъла на тези далечни събития на освободителните битки, само че все по този начин пасивни и затворили се за света през днешния ден.
Всяка генерация носи личния си кръст, вцепенен от епохата, в която живее. Но въпреки всичко си мисля, че през днешния ден свободата не може да е материалното замогване. Символът на свободата не може да бъде апартамент или обзавеждане сред четири стени. Символът не може да бъде стиснатия пестник под якето или статуса във " Фейса ". Символът постоянно е бил позицията, устрема към премахването на несправедливостите и мисълта за другия. Свободата не е тераса. Стълба е. През годините е имало персони, които с образеца си, са подтиквали цялото общество да се изкачи с едно ходило по-нагоре. Имало е и такива, които са го сваляли по-надолу. Въпросът постоянно е кого следваме? Изразяваме ли на глас това, което усещаме. И какъв брой взаимни отстъпки вършим с вътрешния си глас. Ако си отговорим почтено на тези въпроси, можем да разберем какъв брой свободни сме през днешния ден. И дали се изкачваме нагоре или слизаме надолу.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ