Светли петък е петият ден на Светлата седмица след Великден,

Светли петък е петият ден на Светлата седмица след Великден, в който се благославя свети деятел Петър. Тази година се пада на 7 май.
В дните на Светлата седмица се благославят светиите: в Светли понеделник - светите апостоли, в Светли вторник и сряда - св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител.
Седмият ден се назовава Томина неделя. Тази седмица е наситена и с момински празници.
На светли петък се отбелязва и празникът Живоприемни източник, или по-точно Пресвета Богородица- Живоприемни източник.
Свързан е с „ обновлението на храма на Пресвета Владичица и Богородица, който се намира вън от стените на Цариград (Константинопол), и се назовава „ Живоприемен източник “, или още „ Балъклъ “.
Празникът обаче има своята предистория, обвързвана с знамение, осъществено от Божията Майка през V в. на мястото, където се намира и до през днешния ден построеният през 1833-1835 година храм „ Живоприемен източник “.
Ето какво споделя синаксара на празника. Преди още да възлезе на императорския трон, бъдещият василевс Лъв I, именуван Макелий, разхождайки се по това място, видял един заблудил се слепец да броди из гъсталака.
Слепецът помолил младия Лъв да му откри вода, с цел да утоли жаждата, която изпитвал, и той „ навлязъл в гъстата гора, търсил тук и там вода и като не намерил, върнал се наскърбен “. Тогава чул женски глас:
„ Не трябваше, Лъве, толкоз да се трудиш да търсиш вода, тъй като водата е наоколо “. Ободрен от гласа, Лъв възобновил търсенето, само че то и в този момент било безуспешно.
И още веднъж се чул гласът: „ Императоре Лъве, влез по-навътре в гъстата гора и ще намериш локва; ще вземеш с шепа от мътната вода и ще утолиш жаждата на слепеца; ще намажеш с калчица слепите му очи и незабавно ще познаеш коя съм, тъй като от дълго време съм на това място “.Така и станало. Изпълнило се освен чудното проглеждане на слепеца, само че не след дълго време Лъв станал и император. На 7 май Света ни черква уважава паметта на българския новомъченик Акакий Серски.
Той е роден с името Атанас в 1792 година в Ново село (днес Неохори) до Солун. Още когато e на девет години фамилията му се преселва дружно с него в град Сяр, където той като непълнолетен е взет за хранениче от локалния бей и става мохамеданин. Родителите му огорчени се връщат и заживяват в Солун.
Наклеветен от мащехата си, че желае да я изнасили, Атанас е изпъден от бея на 18 години и се връща при родителите си. Осъзнал прегрешението на отстъпничеството си, той се покайва и подстригва за духовник в Хилендарския манастир на Света гора, където е признат назад в лоното на църквата.
След една година се отдръпва в Иверския манастир, където наскоро пострадват монасите Евтимий и Игнатий. Узнал за мъченичеството им, Акакий взема решение да последва образеца им и обществено да разгласи отричането си от исляма, въпреки да знае, че за това ще бъде наказан на гибел.
На 1 април 1816 година отпътува с транспортен съд от Света гора и на 23 април идва в Галата, квартала на столицата Цариград. На 29 април, събота, Акакий се явява пред турския съд, споделя за отричането си и обществено проклина Мохамед и го назовава лъжепророк.
Османците стартират с увещания и мъчения да се пробват да го склонят да остане в исляма, само че Акакий отхвърля и е наказан. На 1 май 1816 година е обезглавен на лобното място наричано Пармак капи. Тялото му е изплатено за 800 гроша и пренесено на Света гора.
Светите му мощи са сложени първом в неговата килия, а след това в новопостроения храм в чест на потърпевшите преди него преподобномъченици Евтимий и Игнатий. Главата на Свети Акакий през днешния ден е в съветския светогорски манастир „ Свети Пантелеймон “.
Имен ден честват: Жива, Живка, Живко, Живомир, Жишо, Зоя.