Светлана Строганова е многодетна майка. За пет от шесте си

Светлана Строганова е многодетна майка. За пет от шесте си деца е приемен родител. Участва в дебатите на съветския парламент по отношение на новото законодателство за осиновяването и приемното родителство. Всеотдайно споделя опит за определения нелек път да бъде най-близкия човек на заболели дечица с засегнати души. Светлана умее да предава с думи любовта, който носи в сърцето си. Ето размислите й за непотребния перфекционизъм при развъждането на дребните човечета. 

Когато се появи първото дете в фамилията, изваряваш бутилчици и биберони, всеки ден миеш пода, гладиш пелените и от двете страни…
Когато се появи второ дете - миеш бутилчиците и бибероните с гореща вода и наблюдаваш деликатно детето да не яде от паничката на котката. 
Когато децата в фамилията са три – в случай че детето яде от паничката на котката, това е проблем на котката. 
А когато са четири дечицата, си казваш, че няма нищо ужасно, че момченцето е в розово от време на време.

Исках да споделя какво върша аз, многодетната майка, с цел да запазя малко сила за себе си. Но истината е, че ще ви опиша, какво НЕ върша. Това не е по-малко значим въпрос, тъй като отговорът, който получих при първия си конфликт с действителността като майка в многодетно семейство, ми оказа помощ да се окопитя и да оживея, без да изпускам ситуацията.

Първото нещо, което престанах да върша, е да гладя пелените. Хе-хе, обясниха ми, че микробите, които сякаш убиваш, като гладиш, когато изстинат пелените, отново „ кацали “ върху тях. Това пояснение ме устройваше доста добре. Нищо ужасно се се случи, че Стьопка спеше на неогладени чаршафчета.
Второто, което престанах да върша, е да чувам тези, които твърдяха, че за нищо на света, не би трябвало да дремя с детето в едно легло. Защото видите ли, след това нямало изпъждане. Трябваше пълностоен нощен сън, а това беше допустимо единствено при положение, че спим в едно легло. Така не трябваше да скачам да го загъвам при всяко негово размърдване и да го укротявам при всяко разхленчване. Въртяхме се като шишчета от едната кълка на другата, само че успявахме да се наспим.

Трето – отхвърлих се да върша огромни проекти. В сложните дни живеех на интервали от по 10 минутки или петнайсет минутки. Ок, ето в този момент ще си взема душ. Сега ще простра единствено 4 чорапчета от пералнята. Не цялото пране. 4 чорапчета или едни гащи.
Четвърто – не се правех на доста интелигентна. Позволявах си да чета криминалета и простички любовни романи, това ми помагаше за почивката. Между другото по този начин открих за себе си Сесилия Ахърн. Сега прибягвам към книгите й с цел да науча Полина на обич към четенето. (Може първо да се гледа сърцераздирателния филм " P.S.: Обичам те ", а след това да се прочете историята.)
Нататък, с всяко последващо дете се показваха нови " не " -та. Не се стеснявах да приема употребени движимости и облекла от приятелките си. Децата ще ги израстат за 2-3 месеца, а спестените пари могат да идат за нещо по-стойностно. 
Важно! Не сравнявах децата си с другите деца. Гледах какво умеят те, а не какво другите деца от близки фамилии. Не съм ги карала да са най-бързите, най-умните, най-яките. Не съм поставяла такива условия и не съм имала такива упования. 

Основната ми задача във всички сложни интервали е да се усещам добре. Ако на мен ми е добре, на всички ще им е добре, а аз ще имам сили да подобря положението и да оказа помощ на този, на който му е неприятно в този миг. 
Затова ми се коства, че би трябвало да първо място да бъде избавена майката в многодетното семейство. Да й бъдат спестени неудобствата с всички сили. Общият блян на родителите да бъде към положителното въодушевление – колкото се може по-често в дома да е радостно.

Няколко думи за гостите – аз не сготвям, когато ще идват посетители. Ходила съм нееднократно на посетители в доста домове и съм виждала измъчени домакини, които сервират несметно меню от защити ястия и сядат опустошени и изморени до гибел. През цялата вечер са в очакване гостите да си тръгнат и да се почне противоположният развой по раздигането на масата и миенето на чиниите. Поръчвам пица или суши. Чиниите са за еднократна приложимост. Сега има толкоз красиви! За ценителите на изискания усет имам доста първокласен и благоуханен чай. Най-важното е да имам сили да поддържам връзка с гостите и да им доставя наслада. Това мисля е най-важното. А вие?

Единственото, което не опазих за тези години, е кръстът ми. Всичките си деца (освен Сашко, който беше на 11 години, когато се запознахме, и Полина – която беше на 14) съм ги носила на ръце. До последно, до момента в който въобще можех да подвигам. Имах болки понякога, схващах се от време на време, виках моя другарка от различен град, която ме връщаше за няколко дни във форма. 
Така че е по-добре да ставате приемни родители на по-големички деца. Шегичка. Макар и не съвсем…