Светият пост е най-подходящото време да се покаем и да

Светият пост е най-подходящото време да се разкаем и да желаяме амнистия, съобщи Ловчанският митрополит Гавриил след днешната литургия в храм „ Света Троица “ в Ловеч. Той уточни, че през днешния ден е третата подготвителна неделя за Великия пост, когато се споделя притчата за блудния наследник.

„ Фарисеите са упреквали Господ, че поддържа връзка с грешници и точно след подобен укор той разказал днешната алегория. Това не е същински случай, а селекциониран от Господа роман за изгода за нас, хората “, сподели владиката.

Той описа, че бащата (Господ) имал двама сина (синовете сме ние, хората). По-малкият от тях изискал татко му да му даде каузи, който му се пада от парцела. След не доста време отишъл в страната на прегрешението. „ Много пъти ние се усещаме свързани от Господ, от Неговите заповеди, желаеме независимост, по тази причина бягаме от Него надалеч, тъй като прегрешението ни дава обещание наслада, благополучие. Така и синът помислил. След като обаче изхарчил даровете, които Господ му дал – здраве, наслада, вяра, сили, той изпаднал в апетит, защото прегрешението постоянно дава обещание доста, а не дава нищо потребно, води индивида до опустошаване “, сподели митрополитът.

Синът имал два пътя – или да продължи да живее и от ден на ден да пропада в бездната на прегрешението и да изпадне в обезсърчение, или да се обърне с смирение.

Тогава той се сетил какъв брой бил благополучен и щастлив при своя небесен отец и решил да се върне и да се покае. Той показал и примирение, защото решил, че не е заслужен към този момент да бъде наследник, само че най-малко да бъде един от наемниците. Когато тръгнал към татко си, той отдалеко се затичал** и** преди нещо да каже синът, той го прегърнал, целувал го с наслада. Тогава синът изискал амнистия и споделил, че не е заслужен да се назова негов наследник.

„ И тук Господ – бащата, го прекъснал, тъй като няма човек, който да не може да бъде заслужен да бъде Божи наследник, в случай че той се покае и скъса със своя неверен живот. Тогава той споделил да го облекат в най-хубавата дреха, да му дадат пръстен, обувки и да докарат угоеното теле, което значи, че той му възвърнал предходното достолепие “, добави митрополит Гавриил.

Той описа още, че другият, по-големият брат, постоянно външно изпълнявал всичко, само че вътрешно не е имал същинска обич. „ Той правил нещата, с цел да угоди на татко си, само че не е имал обич, тъй като упрекнал татко си в неговото състрадание и даже брат си не нарекъл брат.

„ Вместо да се зарадва, че неговият роден брат се върнал, обърнал се от неприятния живот, той съжалил, че пристигнал човек, който може да го измести в уважението на неговия татко “, описа още владиката.

По думите му тази алегория ни приготвя към светия Велик пост. „ Всеки един от нас, малко или повече, приличаме на блудния наследник, а някои и на старшия брат, само че дано, в случай че малко или повече приличаме на блудния наследник, да вземем неговия образец “, прикани Ловчанският митрополит.