Св. Мелитон Сардикийски
Светител Мелитон Сардийски е християнски апологет от поколението след апостолските мъже. Данните за живота му са спорни и за личността и живота му има доста недоразумения. Според Евсевий Кесарийски (Църк. ист. IV,13,8; IV,26,1), св. Мелитон е бил свещеник на град Сарди в Лидия (Мала Азия) при император Антонин Пий (138-161 г.).
Св. Мелитон бил непоколебим подвижник и имал безспорен оракулски подарък. Неговата популярност в църковните и публичните кръгове достигнала своя подем при имп. Марк Аврелий (161-180).
Св. Иполит Римски в съчинението си " Малък лабиринт ", ориентирано срещу монархианите, загатва св. Мелитон измежду тези Църковни отци, които почитали " Христа Бог и Човек ". Блажени Йероним свидетелства, че Тертулиан (след като към този момент станал монтанист) осмивал " елегантния и риторически гений " на св. Мелитон. Сам блажени Йероним ценял високо светителя, и го наричал " нашия оракул ". През VII в. преп. Анастасий Синаит приказва за него като за " най-мъдър и възвишен преподавател ". Тези свидетества ясно демонстрират огромния престиж и почитта, с които св. Мелитон се употребил в Древната Църква.
Св. Мелитон имал безспорен лиричен подарък, тъничък нюх за словото и откровено вдъхновение на просветител, който постоянно приканва на помощ Божията берекет. Проповедите и писмените му съчинения възбуждали всеобща възхита и били изключително ценени от блажени Йероним, Евсевий и други За жал, от тях са непокътнати единствено няколко фрагмента. (Някои учени считат, че съчинения, приписвани на св. Мелитон, са в действителност писани от различен, незнаен автор).
" вземал живо присъединяване в разрешението на повдигнатия от църквата въпрос за времето на празнуването на пасхата и написал голям брой съчинения, от които по-забележителни са: За праведния живот, За живота на пророците, За църквата, За възкресения ден, За природата на человека, За душата и тялото, За покорението на възприятията на вярата, За кръщението. За истината, За пророчествата, За гостоприемството, Ключ, За дяволът, За Апокалипсиса на Iоана и за въплошението на Христа (което някои учени смятат за подложно) и за въплъщението на Бога. Последното съчинение е било апология, пратена до императора Антонина (138-161), в което ученият овчар, апропо приказва: " Обвиняват ни, че сме причина на упадъка на империята, тъй като сме привличали на нея гнева на небето, когато империята не е бивала по този начин добре от царуването на Август! Само Нерон и Домициян са повдигали срещу нас гонение. Останалите императори са бивали благосклонни към нас, сред тях и татко ти Адриян… Не можем да не имаме вяра, че ти, мъдростта, на който се провъзнася на всякъде, не ще постъпиш с нас не человеколюбиво " (по Евсевий) "
Д. Цухлев, История на Българската Църква).
Pravoslavieto.com
Св. Мелитон бил непоколебим подвижник и имал безспорен оракулски подарък. Неговата популярност в църковните и публичните кръгове достигнала своя подем при имп. Марк Аврелий (161-180).
Св. Иполит Римски в съчинението си " Малък лабиринт ", ориентирано срещу монархианите, загатва св. Мелитон измежду тези Църковни отци, които почитали " Христа Бог и Човек ". Блажени Йероним свидетелства, че Тертулиан (след като към този момент станал монтанист) осмивал " елегантния и риторически гений " на св. Мелитон. Сам блажени Йероним ценял високо светителя, и го наричал " нашия оракул ". През VII в. преп. Анастасий Синаит приказва за него като за " най-мъдър и възвишен преподавател ". Тези свидетества ясно демонстрират огромния престиж и почитта, с които св. Мелитон се употребил в Древната Църква.
Св. Мелитон имал безспорен лиричен подарък, тъничък нюх за словото и откровено вдъхновение на просветител, който постоянно приканва на помощ Божията берекет. Проповедите и писмените му съчинения възбуждали всеобща възхита и били изключително ценени от блажени Йероним, Евсевий и други За жал, от тях са непокътнати единствено няколко фрагмента. (Някои учени считат, че съчинения, приписвани на св. Мелитон, са в действителност писани от различен, незнаен автор).
" вземал живо присъединяване в разрешението на повдигнатия от църквата въпрос за времето на празнуването на пасхата и написал голям брой съчинения, от които по-забележителни са: За праведния живот, За живота на пророците, За църквата, За възкресения ден, За природата на человека, За душата и тялото, За покорението на възприятията на вярата, За кръщението. За истината, За пророчествата, За гостоприемството, Ключ, За дяволът, За Апокалипсиса на Iоана и за въплошението на Христа (което някои учени смятат за подложно) и за въплъщението на Бога. Последното съчинение е било апология, пратена до императора Антонина (138-161), в което ученият овчар, апропо приказва: " Обвиняват ни, че сме причина на упадъка на империята, тъй като сме привличали на нея гнева на небето, когато империята не е бивала по този начин добре от царуването на Август! Само Нерон и Домициян са повдигали срещу нас гонение. Останалите императори са бивали благосклонни към нас, сред тях и татко ти Адриян… Не можем да не имаме вяра, че ти, мъдростта, на който се провъзнася на всякъде, не ще постъпиш с нас не человеколюбиво " (по Евсевий) "
Д. Цухлев, История на Българската Църква).
Pravoslavieto.com
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ