Светите апостоли Филимон, Архип и Апфия били обърнати в християнството

Светите апостоли Филимон, Архип и Апфия били обърнати в християнството от свети деятел Павел и потърпевши за Христа от гърците езичници по време на царуването на император Нерон, в град Колоси.

Когато един път те се намирали дружно с други християни на молитвено заседание, езичниците ненадейно ги нападнали. Всички се разбягали, с изключение на светите Филимон, Архип и Апфия, които били хванати и отведени при Артоклис, Ефеския житопазител.

Отначало били грубо свети Архип, при което даже минаващите деца забивали ножове по цялото му тяло. След това, без всякаква благосклонност, бил изтезаван свети Филимон и пребит с камъни. По същия метод била пребита с камъни и света Апфия.

Така, в изтезание, светите угодници минали при Господа.

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски

Свети Михаил живял по време на царуването на Михаил III [Византийски император, умрял през 867 г.]. По генезис той бил българин и се родил в град Потука. Знатните родители на Михаил принедлежали към цифрата на първите български християни. Такъв християнин от детството бил и Михаил, който родителите и познатите наричали светото дете, поради неговото благочестие. От детски години той се отличавал с непорочност на живота. В сърцето си постоянно имал боязън Божий, пребъдвал в пост и молитва, давал лепта на просяците и посещавал болните, като се украсявал с разнообразни добродетели, благост и примирение.

След като достигнал двадесет и пет годишна възраст, Михаил постъпил на военна работа и командвал забележителен боен отряд.

По това време етиопците и агаряните, т.е. араби с мюсюлманска религия, почнали война против Гръцкото царство и се насочили към столицата му. [Вероятно става дума за войната на император Михаил III с арабите през 865 г.] В отбрана на Отечеството излязла огромна армия и посрещнала многочислените агарянски войски. Като видели обаче че етиопците и агаряните ги превъзхождат по мощ и са подготвени да гинадвият, гърците избягали в планините и се скрили в безвредни места.

В гръцката християнска армия се намирал и свети Михаил Воин дружно със своя отряд. Той не се изплашил от неприятеля, не се обърнал в бягство, а непрекъснато укрепявал и ободрявал своите хора. Като видял всеобщото бягство на гърците, той се просълзил, паднал ничком на земята и се молел на Господа за спасението на християните. След свършването на молитвата, със своя отряд той неудържимо се устремил против неприятеля и се вразял в самия център на етиопците и агаряните, като грубо поразявал враговете без всякаква щета за себе си и отряда си.

В същото време на помощ на християните се вдигнала ненадейно стихия: мълнии и гръм поразявали и плашели враговете по този начин, че всички те се обърнали в бягство. С Божия помощ свети Михаил разгонил всички врагове, а самичък той и отрядът му останали съвършенно невидими.

Като благодарил на Бога за даруваната победа. Той разпуснал войската си и самичък с няколко прислужници се отправил назад към дома си. По пътя се случило следното знамение.

Свети Михаил се спрял на едно място за отдих. Там се намирало огромно езеро, от което излизал чудовишен дракон и изпояждал хора и добитък.

Един от прислужниците му видял пушек, покрай езерото. Като взел питателните ресурси, той тръгнал натам и видял госпожица, която плачела и чакала нещо. Слугата почнал да я разпитва и по този начин се заслушал в описа за страшния дракон, че храната, която донесъл да сготви, изгоряла на огъня. Когато прислужникът се върнал, господарят му го попитал за какво се е забавил и за какво е изгоряла храната. Тогава прислужникът в детайли разказал всичко, което видял и чул от девицата за змея.

Като изслушал описа, свети Михаил решил да отиде там и почнал да събира своите прислужници, само че те се уплашили и отказали да тръгнат с господаря си. Тогава светият се помолил на Господа, осенил лицето си с кръстното предсказание, седнал на коня и препуснал към езерото, като взел със себе си най-старшия прислужник.

Като дошъл на мястото, той почнал да разпитва девицата за какво е пристигнала на това място. Отначало тя уговаряла Михаил да се отдалечи, с цел да не бъде изяден от чудовищния дракон, само че по гледище на светеца разказала за открития в града бит да отдават децата си подред за изяждане от змея.

Изумен от описа на девицата, светият заповядал на прислужникът си да се отдалечи с коня и да чака в профил, а самичък паднал на земята и почнал да се моли на Бога. Когато светецът приключил молитвата си и станал, измежду езерото се появил змеят и почнал да се доближава към брега, като отворил паст на всяка от трите си глави. Светецът взел щита и меча и отсякъл трите глави на лукавия. Като замахнал с опашка, змеят блъснал светеца, причинявайки му рана. Михаил паднал в безсъзнание, само че скоро се свестил и станал.

Като видял това знамение, неговият прислужник побързал да отиде в града и съобщил за станалото. Гражданите излезли от града и тържествено срещнали избавителя, а девицата връчили на родителите є.

И по този начин, на Бога било угодно да популяризира свети Михаил Воин със същото знамение, осъществено в древността от свети Георги Победоносец.

След всичко това, като дал напътствие на жителите твърдо да държат християнската религия, той траял пътя си и се върнал вкъщи. След известно време предал с мир блажената си душа на Господа.

При гроба на свети Михаил почнали да се правят доста чудеса и изцеления на идващите с религия заболели.

След доста години, по време на Второто Българско царство, българският цар Калоян завладял град Потука и решил да придвижи мощите на свети Михаил Воин в своята българска столица, Търновград. Като чул за приближаването на светите мощи, българският патриарх Василий излязъл с цялото си духовенство и жителите да ги посрещне с кръстен ход, свещи и кадилници. Българският цар и патриархът взели светите мощи, пренесли ги на ръце и ги сложили в съборния патриаршески храм.

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски.