Чудесата на свети Василий Острожки
Свети Василий Острожки е един от най-почитаните сръбски светци. Той е роден в Попово село, Херцеговина, през 1610 година в бедното, само че благочестиво семейство на Петър Йованович и брачната половинка му Анастасия. При кръщението е наименуван Стоян. В фамилията му царува атмосфера на дълбока религия и той пораства, изпълнен с обич към Бога и Църквата.
Някои негови съседи одобряват исляма и хранят ненавист към фамилията на преподобния. За да запазят към този момент поотрасналото момче от тяхната злоба, а и желаейки то да се научи на книга и книжовност, родителите го водят в непосредствен манастир, където свещеник е неговият чичо.
След известно време Стоян се реалокира в Требинския манастир „ Успение на Пресвета Богородица ” и тук дефинитивно взема решение да одобри отшелнически чин. При замонашването му е обещано името Василий, в чест на св. Василий Велики. Като духовник той води непоколебим подвижнически живот и скоро е ръкоположен поредно в дяконски и духовнически чин.
Въоръжен с молитва
По това време, страдащият под турско иго народа на Черна гора и Херцеговина, е подложен и на усилена униатска агитация. Без оглед на застрашаващите го рискове, той продължава своето пастирско служение измежду народа, пътувайки неуморно по цялата епархия, въоръжен със Словото Божие и с горещата си молитва. Още тогава по неговото молитвено покровителство стартират да се случват чудеса. Не остава скрита и прозорливостта, с която той е талантлив от Бога. Вярващият народ стартира да се стича при него, търсейки напътствие, протекция и разтуха в неволите си.
Нови, свирепи гонения сполитат локалното християнско население. Турските поробители плячкосват села, водят пленници в иго, опожаряват църкви и манастири. Свети Василий е заставен да търси леговище и се отдръпва в труднодостъпния и далечен манастир Острог.
От тук той 15 години управлявал своята епархия. Около него се събират нови монаси, обновили остарялата черква „ Въведение Богородично ” и съграждат нова, отдадена на Честния Кръст. Така в подвизи, молебствия и интензивен овчарски труд светецът доближава до края на земния си живот и на 29 април 1671 година предава душата си в ръцете Божии. Тялото му е заровено от братството в църквата „ Въведение на Пресвета Богородица ”. На гроба му стартират да се случват доста чудеса. Седем години след упокоението му гробът е отворен и в него монасите намират мощите на светеца цели, нетленни и благоухаещи. Полагат ги в кивот в храма, където се намират и през днешния ден.
Ако сте решили да отидете на поклонение пред мощите на светеца значимо е да знаете, че наложително би трябвало да носите със себе си чист черни мъжки чорапи. Говори се, че през нощта светецът става и върви из манастира, по тази причина чорапите му постоянно са скъсани и монасите ги сменят безусловно всеки ден. Макар мантията и тънката ленена риза да са изцяло непокътнати, чорапите, с които са обути стъпалата на Василий Острожки постоянно са износени.
Крие се от грешниците
В избрани дни, ръката на светеца е открита, с цел да могат вярващите да я допрян и целунат. Всички, които са имали опция да я зърнат, признават, че тя наподобява доста жива, а не като част от тялото на някой, който е умрял преди близо 400 години. Монаси описват, че от някои грешници светецът крие ръката си и не им разрешава да се допрян до нея.
Мощити на светеца са изложени за поклонение в особено помещение, издълбано в скалите.
И в наши дни чудесата на свети Василий не секват. В манастира идват многочислени поклонници освен от Сърбия, само че и от чужбина и без оглед на тяхното изповедание и народност, получават от него помощ в своите заболявания и страдания. Преди години в манастира идва млада жена с бебе в дървена люлчица. След като целува мощите, тя, както и мнозина други, се изкачва по стълбите към лоджията, където е свещеният кръст с парченце от животворящия Кръст Господен. В един миг тя се обляга върху перилата и стартира да се любува на живописните покрайнини на манастира. За секунда, вниманието й отслабва и люлчицата, хлъзвайки се, полита надолу. Лоджията на манастира е на 12 метра над земята – това дава отговор на четвъртия етаж на жилищен блок. Люлчицата се пръсва, естествено, на части, майката припада, а бебето… не усеща нищо и даже не заплаква. Всички очевидци правят оценка станалото като знамение. Парчетата от люлката се пазят и в този момент в ризницата на манастира.
Пак там близо до тях е и разчупеният на две немски снаряд от Втората международна война, изстрелян по манастира. След като проломил дървената врата, снарядът кой знае за какво не се взривил, а се разпаднал на части.
Продължава да лекува
Дъщерята на семейство от Ниш страда от тежко заболяване на белия дроб. Лекарските интервенции стартират много късно. Една вечер до момента в който натъжената майка седи до болното си дете, което колкото да диша, от отмалялост потъва в къс сън. Присънва й се свети Василий Острожки и й споделя да не плаче, тъй като той ще излекува чедото й. И в действителност на сутринта болната се чувствала доста по-добре. След следващия обзор, лекарите с удивление откриват, че болната е изцяло здрава. Майката не не помни лицето, което й се присънва и когато в църквата вижда иконата на свети Василий Острожки, схваща, че това е бил той. Тя и щерка й показват своята дълбока признателност към светеца, като всяка година посещават манастира в Черна гора.
Мнозина описват, че всеки който е решил да посети манастира, не може да го направи когато той изиска, а когато самият светец го „ повика ”. Жена от Сараево споделя по какъв начин месеци наред възнамерява да посети светата обител, само че в последния миг преди да тръгне нещо все се обърква. Тогава тя просто взема решение да се откаже от желанието си, само че още на идващия ден нейна близка й предлага да отидат дружно до манастира на безвъзмездна екскурзия, проведена от локален предприемач. Така в последна сметка дамата съумява да се допре до мощите на светеца, само че едвам когато той взема решение да я „ одобри ”.
Някои негови съседи одобряват исляма и хранят ненавист към фамилията на преподобния. За да запазят към този момент поотрасналото момче от тяхната злоба, а и желаейки то да се научи на книга и книжовност, родителите го водят в непосредствен манастир, където свещеник е неговият чичо.
След известно време Стоян се реалокира в Требинския манастир „ Успение на Пресвета Богородица ” и тук дефинитивно взема решение да одобри отшелнически чин. При замонашването му е обещано името Василий, в чест на св. Василий Велики. Като духовник той води непоколебим подвижнически живот и скоро е ръкоположен поредно в дяконски и духовнически чин.
Въоръжен с молитва
По това време, страдащият под турско иго народа на Черна гора и Херцеговина, е подложен и на усилена униатска агитация. Без оглед на застрашаващите го рискове, той продължава своето пастирско служение измежду народа, пътувайки неуморно по цялата епархия, въоръжен със Словото Божие и с горещата си молитва. Още тогава по неговото молитвено покровителство стартират да се случват чудеса. Не остава скрита и прозорливостта, с която той е талантлив от Бога. Вярващият народ стартира да се стича при него, търсейки напътствие, протекция и разтуха в неволите си.
Нови, свирепи гонения сполитат локалното християнско население. Турските поробители плячкосват села, водят пленници в иго, опожаряват църкви и манастири. Свети Василий е заставен да търси леговище и се отдръпва в труднодостъпния и далечен манастир Острог.
От тук той 15 години управлявал своята епархия. Около него се събират нови монаси, обновили остарялата черква „ Въведение Богородично ” и съграждат нова, отдадена на Честния Кръст. Така в подвизи, молебствия и интензивен овчарски труд светецът доближава до края на земния си живот и на 29 април 1671 година предава душата си в ръцете Божии. Тялото му е заровено от братството в църквата „ Въведение на Пресвета Богородица ”. На гроба му стартират да се случват доста чудеса. Седем години след упокоението му гробът е отворен и в него монасите намират мощите на светеца цели, нетленни и благоухаещи. Полагат ги в кивот в храма, където се намират и през днешния ден.
Ако сте решили да отидете на поклонение пред мощите на светеца значимо е да знаете, че наложително би трябвало да носите със себе си чист черни мъжки чорапи. Говори се, че през нощта светецът става и върви из манастира, по тази причина чорапите му постоянно са скъсани и монасите ги сменят безусловно всеки ден. Макар мантията и тънката ленена риза да са изцяло непокътнати, чорапите, с които са обути стъпалата на Василий Острожки постоянно са износени.
Крие се от грешниците
В избрани дни, ръката на светеца е открита, с цел да могат вярващите да я допрян и целунат. Всички, които са имали опция да я зърнат, признават, че тя наподобява доста жива, а не като част от тялото на някой, който е умрял преди близо 400 години. Монаси описват, че от някои грешници светецът крие ръката си и не им разрешава да се допрян до нея.
Мощити на светеца са изложени за поклонение в особено помещение, издълбано в скалите. И в наши дни чудесата на свети Василий не секват. В манастира идват многочислени поклонници освен от Сърбия, само че и от чужбина и без оглед на тяхното изповедание и народност, получават от него помощ в своите заболявания и страдания. Преди години в манастира идва млада жена с бебе в дървена люлчица. След като целува мощите, тя, както и мнозина други, се изкачва по стълбите към лоджията, където е свещеният кръст с парченце от животворящия Кръст Господен. В един миг тя се обляга върху перилата и стартира да се любува на живописните покрайнини на манастира. За секунда, вниманието й отслабва и люлчицата, хлъзвайки се, полита надолу. Лоджията на манастира е на 12 метра над земята – това дава отговор на четвъртия етаж на жилищен блок. Люлчицата се пръсва, естествено, на части, майката припада, а бебето… не усеща нищо и даже не заплаква. Всички очевидци правят оценка станалото като знамение. Парчетата от люлката се пазят и в този момент в ризницата на манастира.
Пак там близо до тях е и разчупеният на две немски снаряд от Втората международна война, изстрелян по манастира. След като проломил дървената врата, снарядът кой знае за какво не се взривил, а се разпаднал на части.
Продължава да лекува
Дъщерята на семейство от Ниш страда от тежко заболяване на белия дроб. Лекарските интервенции стартират много късно. Една вечер до момента в който натъжената майка седи до болното си дете, което колкото да диша, от отмалялост потъва в къс сън. Присънва й се свети Василий Острожки и й споделя да не плаче, тъй като той ще излекува чедото й. И в действителност на сутринта болната се чувствала доста по-добре. След следващия обзор, лекарите с удивление откриват, че болната е изцяло здрава. Майката не не помни лицето, което й се присънва и когато в църквата вижда иконата на свети Василий Острожки, схваща, че това е бил той. Тя и щерка й показват своята дълбока признателност към светеца, като всяка година посещават манастира в Черна гора.
Мнозина описват, че всеки който е решил да посети манастира, не може да го направи когато той изиска, а когато самият светец го „ повика ”. Жена от Сараево споделя по какъв начин месеци наред възнамерява да посети светата обител, само че в последния миг преди да тръгне нещо все се обърква. Тогава тя просто взема решение да се откаже от желанието си, само че още на идващия ден нейна близка й предлага да отидат дружно до манастира на безвъзмездна екскурзия, проведена от локален предприемач. Така в последна сметка дамата съумява да се допре до мощите на светеца, само че едвам когато той взема решение да я „ одобри ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ