Свети пророк Софония, един от дванадесетте малки пророци, син на

...
Свети пророк Софония, един от дванадесетте малки пророци, син на
Коментари Харесай

Св. прор. Софония. Св. свщмчк Теодор, архиеп. Александрийски

Свети оракул Софония, един от дванадесетте дребни пророци, наследник на Хусия, внук на Годолия, правнук на Амория и праправнук на Езекия, произхождал, съгласно преданието, от Симеоновото коляно, от планинската страна Сарават, ила Варата. Той бил от благороден жанр и живял при иудейския цар Иосия, наследник на Амон, повече от 600 години преди пришествието на нашия Господ Иисус Христос на земята. По негово време благочестивият цар Иосия, грижейки се старателно за възобновяване на истинното богопочитане, съвсем забравено от иудеите, изкоренявал идолопоклонството измежду народа си. Той възстановил в предходното му великолепие Соломоновия храм, който бил достигнал до цялостен крах, разрушил езическите жертвеници, умъртвил идолските жреци и заповядал на всички строго да съблюдават Моисеевия закон. Но макар огромната ревнивост на царя за възобновяване на истинната религия, на народа, измежду който се било вкоренило нечестието, било мъчно да се обърне към Бога. Иудеите, заради боязън от царската власт, престанали намерено да служат на идолите, само че в сърцето си таели обвързаност към езическото нечестие. Затова Господ ­ споделя Свещеното Писание ­ не отсрочил огромната гняв, с която гневът Му се бил разпалил срещу Иуда. Народът съзрявал за Божия съд, който скоро трябвало да се развихри над него. Сред такова нечестие и езическа мрачевина свети Софония сияел с благочестие като светла звезда в нощта. Като същински израилтянин, той надълбоко скърбял за нечестието на своя народ, а като пазач Господен и съзерцател на тайните Божии, чист по разум и сърце, горещо се молел за обръщането на своите сънародници към пътя на истината и спасението им от погибелта. И ето, като отговор на тази молитва, " слово Господне, което биде към Софония ". Бог, виждащ човешките сърца, го избрал за Свой оракул и му заповядал да възвести на иудеите страшните санкции, които ги очаквали за тяхното нечестие и служене на лъжливи богове. Изпълнявайки Господнята заповед, той тръгнал по иудейските градове и села и на всички места подбуждал народа към изправяне и смирение. Проповедта му не била дълга, само че по мощ и дълбочина напомняла пламенните речи на великите пророци Исаия и Иеремия.

­ Ето какво споделя Господ ­ по този начин почнал своето знамение Софония, ­ всичко ще изтребя от лицето на земята, ще изтребя индивиди и добитък, ще изтребя птици небесни и риби морски, ще изтребя беззаконниците от лицето на земята. И ще простра ръката Си върху Иудея и върху всички поданици на Иерусалим, и ще унищожа тези, които отстъпват от Господа и не Го търсят. Затова убойте се всички пред лицето на Господа: Той подготвя жертва и денят є към този момент е непосредствен. Това ще бъде ден на яд, ден на тъга и утеснение, ден на ужас и неспокойствие, ден на тъма и мрак. Тогава хората ще вървят като слепи, тъй като съгрешиха пред Господа; и ще се пролее кръвта им като пясък, и труповете им ще бъдат като боклук.

Възвестявайки такова наказване на иудеите, Софония наред с това предсказва и близката крах на езическите нации. " Филистимци, моавитци, амонитци, етиопци, асирийци ­ казвал той ­ ще бъдат изтребени, земите им ще бъдат опустошени и ще станат, сходно на Содом и Гомор, поляна, обрасла с бодлива трева и безконечна пустиня. Това е за високомерието им, задето се подиграваха и се превъзнасяха над Божия народ ". След това, обръщайки се още веднъж към родния Иерусалим, пророкът с огорчение вижда, че той не се вразумява от образеца на наказванията над нечестивите нации и остава твърдоглав в своето подвеждане. Иерусалим, по думите на пророка, " не приема увещания, не слуша гласа, на Господа не се уповава, към своя Бог не се доближава. Князете му измежду него са рикащи лъвове, съдиите му ­ вечерни вълци, хората му ­ горди, свещениците му ­ оскърбяват светинята и унищожават закона. Затова ­ казвал пророкът ­ нечестивият град ще бъде опустошен, с него ще погине и цялата Иудейска земя ".

Но Софония не се лимитирал единствено с печални предсказания; неговият оракулски поглед проникнал в плодородните времена, когато трябвало да се яви Утехата Израилева и Надеждата на народите, а с Него и насладата и мира за цялата земя. Съзерцавайки настъпването на тези времена, Софония казвал, че не целият Израил и не цялата земя ще бъдат унищожени във великия ден на Господния съд. След страшните санкции Господ ще даде на останалите нации чисти уста, с цел да приканват името Му и да Му служат единомислещо. А от Израил ще останат единствено хора кротки и смирени, които ще благоговеят пред Господа. Остатъкът от Израил към този момент няма да прави неправди и по тази причина ще се успокои, необезпокояван от никой зложелател. Посочвайки тези плодородни времена, пророкът не помни за предсказаните страшни и близки бедствия и възторжено възкликва:

­ Радвай се, дъще Сионова, проповядвай, дъще Иерусалимова, украсявай се и се радостни от все сърце, тъй като Господ лиши всички твои неправди и те избави от ръцете на твоите врагове; Господ ще се възцари измежду тебе и повече няма да видиш зло. В оня ден Господ ще каже на Иерусалим: не пердах се, Сионе, и да не отслабват ръцете ти, тъй като Господ, Бог твой, е измежду тебе; Той е мощен да те избави, ще ти дарува забавление и ще те обнови в Своята обич.

В тези слова на Софония светата Църква вижда ясно напътствие за плодородните Месиански времена въобще, и в частност за тържествения вход на Господ Иисус Христос в Иерусалим, когато целият Сион, с палмови клончета в ръце, с възторжени крясъци: " осанна сину Давидову ", Го посрещал като цар, имащ да пристигна измежду Своя народ. Затова в Неделя Връбница е положено да се чете паримия от книгата на свети Софония, точно това място, където пророкът приказва за радостния ден, очакващ Сион.

Така пророчествал той, предсказвайки страшните Божии ориси, с цел да подбуди грешниците към смирение, и възвестявайки безпределните Господни милости ­ устройването на царството Божие на земята в дните на Месия, та с вярата на тях да утеши и укрепи смирените.

Той умрял в очакване на всеобщото възкресение и, съгласно преданието бил заровен в своя дом.

Източник: cross.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР