На 18 декември имен ден празнуват 3 скромни имена
Свети Модест бил Йерусалимски патриарх. Имен ден честват: Модест, Модю и Модеус.
Модест идва от лат. modestus - " сдържан, непретенциозен "
Свети Модест се родил в Севастия Кападокийска (в Мала Азия, на границата с Армения) в християнско семейство и от ранни години почувствувал увлечение към строгия иночески живот.
Той приел отшелнически постриг и по-късно бил настоятел на основаната през IV век обител на преподобния Теодосий Велики - създателя на общежитийното монашество в Палестина.
В това време (614 г.) персийският цар Хозрой се обединил с юдеите да изтреби християните и подхванал опустошително настъпление в Сирия и Палестина. Десетки хиляди християни били убити, християнските храмове били разрушени, Йерусалимският патриарх Захарий и доста други християни били взети в плен дружно със Светия Кръст Господен.
В това смутно време на св. Модест било предоставено краткотрайно да ръководи Йерусалимската черква като местоблюдител на патриаршеската катедра. Той грижливо събрал останките на убитите монаси от обителта на св. Сава Освещени и с почет ги погребал. С помощта на св. александрийски патриарх Йоан Милостиви, той прекратил разрушаването на Йерусалимския храм на Гроба Господен, на Храма във Витлеем и на други християнски светини.
Четиринадесет години по-късно патриарх Захарий се върнал от плена с Господния Кръст. След неговата гибел св. Модест бил подложен за патриарх на Йерусалим (632 г.).
Св. Модест умрял на 18 декември 634 година на 97 годишна възраст.
Празникът е отдаден на здравето на домашните животни. Свети Модест e прочут като настойник на земеделците и овчарите. Името на свети Модест рядко може да се види и чуе в цялата българска етническа територия, само че в региона на Странджа той е изключително известен. Почита се като бранител на добитъка и евентуално по тази причина е на респект в Странджа, където скотовъдството е главен занаят.
Празникът се празнува с колоритни обредни практики. На този ден впрегатните животни - биволи, коне, волове, не трябва да се впрягат. Жените месят и раздават специфични обредни хлябове и пити, наложително намазани с доста олио, " с цел да е лоен вратът на добитъка ".
Ако в някой дом добитъкът постоянно умира, домакините поставят на този ден пред иконата на светеца малко яремче или рогца от алуминий, а от време на време и от сребро.
Раздават се погачи и варено жито.
Модест идва от лат. modestus - " сдържан, непретенциозен "
Свети Модест се родил в Севастия Кападокийска (в Мала Азия, на границата с Армения) в християнско семейство и от ранни години почувствувал увлечение към строгия иночески живот.
Той приел отшелнически постриг и по-късно бил настоятел на основаната през IV век обител на преподобния Теодосий Велики - създателя на общежитийното монашество в Палестина.
В това време (614 г.) персийският цар Хозрой се обединил с юдеите да изтреби християните и подхванал опустошително настъпление в Сирия и Палестина. Десетки хиляди християни били убити, християнските храмове били разрушени, Йерусалимският патриарх Захарий и доста други християни били взети в плен дружно със Светия Кръст Господен.
В това смутно време на св. Модест било предоставено краткотрайно да ръководи Йерусалимската черква като местоблюдител на патриаршеската катедра. Той грижливо събрал останките на убитите монаси от обителта на св. Сава Освещени и с почет ги погребал. С помощта на св. александрийски патриарх Йоан Милостиви, той прекратил разрушаването на Йерусалимския храм на Гроба Господен, на Храма във Витлеем и на други християнски светини.
Четиринадесет години по-късно патриарх Захарий се върнал от плена с Господния Кръст. След неговата гибел св. Модест бил подложен за патриарх на Йерусалим (632 г.).
Св. Модест умрял на 18 декември 634 година на 97 годишна възраст.
Празникът е отдаден на здравето на домашните животни. Свети Модест e прочут като настойник на земеделците и овчарите. Името на свети Модест рядко може да се види и чуе в цялата българска етническа територия, само че в региона на Странджа той е изключително известен. Почита се като бранител на добитъка и евентуално по тази причина е на респект в Странджа, където скотовъдството е главен занаят.
Празникът се празнува с колоритни обредни практики. На този ден впрегатните животни - биволи, коне, волове, не трябва да се впрягат. Жените месят и раздават специфични обредни хлябове и пити, наложително намазани с доста олио, " с цел да е лоен вратът на добитъка ".
Ако в някой дом добитъкът постоянно умира, домакините поставят на този ден пред иконата на светеца малко яремче или рогца от алуминий, а от време на време и от сребро.
Раздават се погачи и варено жито.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ