Свети Иван Рилски е живял в пещера, хранел се е

Свети Иван Рилски е живял в пещера, хранел се е с треви, билки и корени; живял е измежду дивите животни и е почитал светостта на природата. И нейната непорочност. И е живял в естетика с нея.

Сега някой извади от нафталина концепция, „ отлежавала “ 40+ години, с цел да прави параклис на Седемте рилски езера. И да го посети на Свети Иван Рилски.

Иронията не е изгубена тук, само че когато става дума за светостта на природата на България ми е малко мъчно да видя смешното в обстановката. Оценявам тъпотата, която е толкоз достоверна, че чак е комедийна…

… само че просто ми е мъчно да се засмея.

Не знам от кое място да започна… От Седемте рилски езера ли?—които са оживели хиляди години, само че откогато лифтовете докараха дебело*ъзниците, започнаха да се трансформират в блата. С дебело*ъзниците, дето си умират от кеф да хапнат и пийнат горе и да си хвърлят фасовете, несъмнено, довтасаха и тарикатите с джиповете, които с*рат в допълнение по природата, казвайки част от дебело*ъзниците вместо лифта – тия, дето не им се чака или желаят да покажат на света кой е шефът тука!

С всички тях се появиха фасовете, пластмасовите кутийки, въргалящи се в близост, кенчетата бира, чашките…

С какво да продължа?... С тая гневна фикс идея да се показва религия и вяра със знаци непременно, само че в никакъв случай с дела…? Нечелите Библията си умират да приказват за християнство, само че и „ Отче наш “ даже не знаят; не знаят и в кое Евангелие да го намерят. Не знаят и Евангелие какво е. За какво им е на тях храм или параклис? За патриотични фотоси в Instagram?

Накичили се с по 10 златни кръста, само че плюят по близък. Не единствено, че лявата ръка ЗНАЕ какво прави дясната, само че и двете – в синхрон – крадат. Прелюбодействат за спорта. Бият и жена си, и любовницата. Църквите са им туристически забележителности. Не могат и два от седемте смъртни гряха да изброят, само че множеството си ги носят и практикуват в всекидневието. Имат потребност да се демонстрират като християни, тъй като това им е някакъв тип принадлежност – като към футболен тим. Могат да засрамят и най-дебелокожите езичници с агресивното си отказване на какъвто и да било морал. Но имат страшна потребност от храмове. В които да не знаят по какъв начин да се прекръстят.

Не знам кой и по кое време (и защо) реши, че Християнството и вярата са някаква присадка към шкембе-чорба-патриотизма, само че по този начин напълно обърка и трите мозъчни кафези на шайката от менте-патриоти, дето си мислят, че национализъм е да вървиш по тясна тениска да хвърляш фасове на Седемте рилски езера и че като се прекръстиш преди да направиш някакво мръсно на близък, „ мръсното “ пò ще фàща! Прекръсти се, плюне, подготвен е!

На тия най са им се прищели храмове и пилони. И молове, де. Да не забравяме моловете. В тоя ред на мисли – по този начин и по този начин на Седемте към този момент изср*ха бетона и направиха „ пътеки “, качиха дебело*ъзниците с джиповете, да си мятат фасовете, в този момент ще им създадат един мутро-бароков „ храм “ от цимент и публични поръчки за асимилиране. За знамение и приказ ще им го създадат. Много са известни в този момент такива. Та…

… като сме почнали и като стана дума, че след храмовете и пилоните, тия най обичат моловете… по кое време ще им вдигнат горе едно молче? Да си се разхождат на кеф и климатик. Може стъклени стени да им сложат – да си гледкат езерата по какъв начин постепенно се трансформират в блата.

С какво да продължа?... Със Светия ДСинод ли? Няма смисъл. Там мерцедесите и златните ролекси са най-канонични. Прегръдката с властта там е мощна и сплотена от общата обич по популизма и целуването на ръце.

Като теглиш чертата

– сме патриоти, дето желаят повече цимент и бетон, и тълпи, хвърлящи чашки и фасове по скъпата природа на родината ни;

– сме сякаш световна страна, само че със мощно предпочитание за „ вяра в учебно заведение “;

– сме и страна с публична вяра в Конституцията, цялостна с „ набожни християни “, която обаче е също и цялостна с хора, които „ Отче наш “ не знаят, и Библията не са чели, само че са подготвени очите да ти издерат в отбрана на „ вярата “ (и алените кончета, и ритуалното жертвоприношение по празници, което назовават курбан).

За край – ще опиша една история, която и преди съм разказвал, само че с времето не става по-малко тъпа, нито по-малко показателна.

Преди години се качих на Седемте рилски езера за следващ път. Без да разхубавявам с детайлности – ще прескоча в частта, в която един чичак с спортен екип връткаше ключове на пръста, до момента в който разглеждаше тарелките с храна в хижата до лифта. По лицето му си личеше, че някаква пресметлива мисъл се мъти зад челото. По такива лица постоянно си проличава, когато някоя мисъл вземе да им се появи и да им провокира дискомфорт.

Накрая реши да получи малко повече информация – да му помогне в мисленето. Попита дамата от хижата дали „ горе има къде да се хапне някъде “.

На дамата щеше да ѝ падне ченето. Под „ горе “ чичакът имаше поради „ на/в/около “ езерата. Демек, дали някъде в предпазената околност на хилядолетните води от праисторически хладилник, оживели през ери и столетия, някой не е вдигнал капанче, където да седне човек да жмуцне три-четири кебапчета с биричка, да се оригне, да се поддържа, да изпуши една цигара, па да продължи с обиколката на „ забележителностите “.

Това беше тъкмо времето, откакто пуснаха лифтовете до горе – до хижата – и дебело*ъзниците налазиха езерата.

Не е нужно да споделям, че и напълно малко по-късно – единствено няколко години – се появиха горе и багерите, които разораха в близост и докараха „ цивилизованите “ циментови пътечки.

Малко по малко, лека бавно, чичакът с спортния екип си върви към да си получи мечтаното – да има горе къде да хапне.

В тази страна няма свято място, което да не можем да създадем „ по-свято “ с малко бетон и малко публични поръчки за асимилиране.

Ще му сложим местенце за ядене и пийване и ще цъкаме с език, до момента в който жулим кой бира, кой – фрапенце; ще гледаме по какъв начин последните капки ледникова вода се трансформират в кал и ще си споделяме: „ Ей, унищожиха я тая страна! Едно време кво хубаво беше, но гледай… “ И ще се борим със зъби и нокти и на идващото свято място да създадем същото, с цел да може отново да цъкаме с език – и там.

Малко бетон тук, малко бетон – там, малко джипчета, малко храмче за туристическа атракция, малко Instagramable опортюнитис за кифлите да се щракнат с някоя доста известна икона. Перфект! Ще сложиме и магазинчета, може някой мини-мол, кафенце, фрапенце, идеални сме!

Мà най-важното е, че то е част от нашите традициЙ – че ние нали сме християни-за-берекет с червени кончета и се кръстим до момента в който кълнем, че пò фàща. Та – идеално ни се вписва в кОлтурата.

______________________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.