Свети Георги е необикновен светец. Той не е само една

Свети Георги е невероятен светец. Той не е единствено една класическа репрезентация на средновековието. Виждаме рицар, войник с кон и оръжие. Но той е в действителност острието на християнството. Свети Георги е на всички места, където има допир на християнския свят с нехристиянския свят.

Освен че е от най-популярните светци и един от дребното, минал и в мюсюлманската религиозна традиция, Св. Георги се явява както покровител и на мирните животновъди по този начин и на воините на бойното поле. И мъчно се разграничава кой фетиш е по-изначален. Ако съдим по името му, Георги или обработващ земята, той е патронът на всички земеделци. От друга страна от житието му знаем, че той е бил офицер от римската войска, непреодолим и погубен през 303 година, по тази причина че е скъсал едикт на императора против гоненията на християни.

Образът на свети великомъченик Георги в християнските икони се изобразява, като възседнал на бял кон, а дългото му копие е забито в устата на заплашителен дракон.

Тази славна сцена е въодушевена от поверие, което споделя за преживелица, станала покрай град Вирит, сегашен Бейрут, близо до град Лида, където лежало тялото на светеца.

Историята е разказана и в житието му. Според легендата, на връщане от войнски поход, свети Георги видял госпожица да плаче край езеро покрай град на езичници.

От момичето схванал, че хората там почитали като господ един голям дракон, който живеел в езерото, по тази причина всяка година му обричали като жертва по една госпожица. Тази година бил ред на царската щерка.

Светецът-воин опитал да убеди нейния татко да се откаже от злокобния господ и кървавите жервоприношения в негова чест, а да одобри християнската религия. Накрая царят склонил да се покръсти дружно с целия си народ, само че единствено в случай че младият войник потвърди нескрито силата на своя Бог и победи змея.

Съгласил се Георги и приседнал до царската щерка край езерото. Малко откакто склонил глава в скута й, храбрецът задрямал. Изведнъж водите на езерото се разбушували и от тях се посочил големият дракон, който се устремил към обречената му жертва.

Девойката заплакала ужасена, а една от сълзите й капнала върху лицето на момъка и го разбудила. Скочил момъкът на крайници, сграбчил оръжието си, изрекъл молитва към своя Бог и се насочил към змея.

С един удар посякъл главата му. От туловището му излезли цели всички погълнати по-рано девойки. Запрегръщали се със своите плачещи родители, които също пристигнали на брега и всички се радвали на свободата и спасението си.

Легендата за Розовата котловина

Царят удържал думата си и в този ден той и целият му народ приели християнството. А Св. Георги се прибрал вкъщи си, където към този момент били знаели за славния му героизъм... За тази победа над чудовището и за показаното геройство в борбите, свети Георги се назовава Победоносец и се смята за настойник на бойците.

На това място по-късно била съградена огромна черква на името на Божията Майка и друга една на името на Свети Георги Победоносец. Тук точно станало и друго знамение, при освещаването на този храм избликнал извор с жива вода, която лекувала доста душевно и телесно заболели.

Във византийските икони Свети Георги е на бял кон с копие, което приключва с кръст и поразява змея. В картината на фламандския живописец Питер Паул Рубенс (1577-1640) сюжетът е решен друго от Византийската композиционна скица – не с копие се пронизва дракона, а с вдигнатия над главата меч.

Композицията има връзка с картината от Рафаел или със знаците на британския ”Орден на Свети Георги ”. Отличията на ордена, учреден от крал Едуард III в 1347 година, имат изображение на Свети Георги, побеждаващ змея и мотото: „ ДА БЪДЕ ОПОЗОРЕН ТОЗИ, КОЙТО МИСЛИ ЛОШО ЗА НЕГО ”

Св. Георги e един от дребното светци, уважаван и прочут както от християни, по този начин и от мюсюлмани. Тяхната респект към светеца на кон датира от епохи – през 14 в. византийският имп. Йоан Кантакузин се базира на древната мюсюлманска респект към св. Георги като мотив в полемиката си с исляма.

Сред най-посещаваните от мюсюлманите през днешния ден светини са манастирът „ Св. Георги “ в Лида, където е неговият гроб. Мощите му са били взети от кръстоносците, като в този момент там се съхранява единствено дребна парченце. Въпреки че Йерусалимска патриаршия празнува паметта на светеца по остарял жанр, мюсюлманите се събират и през днешния ден, като купуват жертвени агнета.

Друга известна реликва е крепостта на св. Георги в Кайро, където е бил държан затворен, както и манастирът „ Св. Георги Кудуна “ на Принцовите острови. Според екзарха на Божи гроб в Атина архим. Дамян, мюсюлманите празнуват православния светец, тъй като го възприемат като знак на живота.

Заради зеления цвят на облеклата му в множеството икони те го назовават също „ Зеления “. В исляма зеленият цвят е главен знак. Той е много употребен във вътрешната декорация на джамиите, на гробовете на ислямските учители, както и на доста флагове на арабски страни. Вярва се, че е желан от Мохамед, който е носел единствено зелени чалми. Като друга причина архим.

Дамян акцентира многочислените предания измежду мюсюлманите за чудодейна помощ от страна на светеца към тях. И последно, бидейки изобразяван като победител с меч и военна униформа, той провокира у тях възприятие на благоговение и почитание.

Според църковния правилник, когато Пасха се падне след празника на св. Георги, той също става преносим и се мести в понеделника след Пасха. В поместните православни църкви, които следват Юлианския календар, празникът се празнува на 6 май, като в годините, когато Пасха се падне след него (възможно е това да се случи до 8 май), той би трябвало да бъде изместен след Великден.

Освен на Англия, Св. Георги става покровител и на други страни като Грузия и Етиопия. Той е настойник и на доста градове като Генуа, Москва, на Русе също.

За славата му у нас, можем да съдим по това, че ротондата Свети Георги е издигната единствено няколко десетилетия след мъченическата му гибел.