+ Свети Дух. Св. мчк Юстин Философ. Св. мчци Юстин и дружината му
Свети Дух
Светият Дух в е едно от Лицата на, третия на триединния. [Свѣтъ Доухъ, - Sanctus Spiritus - м.р., - Άγιο Πνεύμα (Agio Pnevma - ср.р.), - רוח הקודש (Ruah haqodesh - ж.р.)]. Християните имат вяра, че Святия Дух по време на цялата история е давал на избрани лица, групи и цели нации Своите плодородни блага, които се дават на всеки набожен чрез.
Определение
[ | ]
Светият Дух, като едно от Лицата на Светата Троица, има нетварен генезис. Т.е. за разлика от останалите духове - и други, споменаващи се в, той не е сътворен, а е предвечен. Въпреки че по определение изхожда от, това изхождане не се схваща във времеви аспект, а като непрестанно и постоянно изхождане, като метод да се дефинира отношението на Светия Дух с другите две Ипостаси на Триединния Бог.
Никейско-цариградски Символ на вярата
[ | ]
Вторият космополитен събор (Константинопол, 381) фиксира учението на за Светия Дух. Осмият член от Никейско-цариградския гласи „ [Вярвам]... И в Светия Дух, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Когото славим наедно с Отца и Сина, и Който е приказвал посредством пророците. "
Тук би трябвало да се посочи, че сред другите християнски има известни разлики освен в тълкуванията на този член от Символа на вярата, само че и в самия текст. През VI век Западната черква (по-специално, в началото в Испания, св. ) прибавя думата Filioque - т.е. Светият Дух изхожда (произлиза) освен от Отца, само че и от. Тази корекция е една от главните официални аргументи за сред Западната и Източната черква през XI в. От една страна, вероизповедания наследяват от добавката. От друга страна, античните дохалкидонски църкви - - се придържат към първичния текст дружно с. Трябва обаче да се означи, че макар съществуването на поправката на Запад, тя в продължение на епохи не е била мотив за ерес. Съвременните тълкувания приказват, че става дума по-скоро за разнообразни тълкования на една и съща концепция, в сравнение с за фундаментално разграничение. Въпреки това главните общности, аргументирайки се с разнообразни доводи, отстояват своята версия.
Светият Дух в Библията
[ | ]
Стар Завет
[ | ]
За първи път Духът (רוח) се загатва още в книгата: „ А земята беше безвидна и пуста; мрачевина се разстилаше над бездната и Дух Божий се носеше над водата " (Бит. 1:2). По-нататък при сътворяването на индивида: „...и вдъхна в лицето му дихание за живот, и стана индивидът жива душа " (Бит. 2:7). В староеврейския език думата, преведена на български (Издание на св. Синод, С, 1991) като дихание, е точно (רוח). Това дава съображение на мнозина да асоциират това дихание точно със Светия Дух.
По-нататък в старозаветните книги Светият Дух Се явява най-вече като източник на свръхестествени способности за определени персони или за свръхестествени феномени при значими исторически събития. Например:
: „ И Дух Господен слезе върху му, и той раздра лъва като яре... " (Съд. 14:6): „...и върху него слезе Дух Божий, и той вървеше и пророчестваше... " (1 Царства, 19:23)
В тези и сходни случаи християнското вижда демонстрация на своята тринитарна теория в старозаветните трудове. Това пояснение, характерно християнско, не съответствува с разбирането на тези пасажи от страна на ортодоксалния.
Нов Завет
[ | ]
В личността на Светия Дух е доста по-ясно откроена. Ако в Стария Завет за дейностите на Светия Дух се загатва единствено епизодично, то след Христовото Възкресение Духът е основно настоящо лице в новозаветните текстове, а делата Му, без да губят своята мистика, от ден на ден се вплитат в живота на този свят, като водят към духовно израстване Църквата като цяло и персонално всеки набожен.
Свещена история
[ | ]
По-важни споменавания на Светия Дух в Новия завет:
При непорочното зачатие на ангелът споделя на Йосиф: „... не пердах се да приемеш Мария, жена си; тъй като заченалото се в нея е от Духа Светаго " (Мат. 1:20). „...Дух Светий ще слезе върху ти, и славата на Всевишния ще те осени; по тази причина и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се назова Син Божий " (Лук. 1:35). При на на (): „ И Дух Светий слезе върху Него в физически тип, като гълъб, и чу се глас от небето, който споделяше: Този е Моят любим Син; върху Когото е Моето снизхождение. " Св. Йоан Кръстител свидетелства на хората за Иисус: „ Аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий " (Марк 1:8). При слизането на Светия Дух върху апостолите на Петдесетница: „ И всички се извършиха с Дух Светий, и наченаха да приказват на други езици, съгласно както Духът им даваше да изговарят " (Деян. 2:4). Етика
[ | ]
„ Затова споделям ви: всеки грях и нападка ще се елементарни на човеците; само че хулата срещу Духа няма да се елементарни на човеците; и в случай че някой каже дума срещу Сина Човечески, ще му се прости; само че в случай че някой каже срещу Духа Светаго, няма да му се елементарни ни на този, ни на оня свят ". (Мат. 12:31 - 32) Това директно сочи централното място на разбирането на концепцията за Светия Дух в християнството. Св. ап. Павел изрежда: „ А плодът на духа е: обич, наслада, мир, дълготърпение, доброта, състрадание, религия, благост, самоограничение ". (Гал 5:22 - 23) Апостолски тълкувания
[ | ]
Писателите на новозаветните книги -, постоянно употребяват в изрече си понятието „ Свети Дух ".
„ Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза; тъй като едному се дава посредством Духа слово на мъдрост, другиму - слово на познание, посредством същия Дух;. едному - религия, посредством същия Дух; другиму - способности за лечение, посредством същия Дух; едному - чудодействия, другиму - знамение, едному - да разграничава духовете, другиму - всякакви езици, а другиму - да пояснява езици. Всичко това го създава един и същият Дух, като разпределя всекиму по настрана, както си желае.. И както тялото е едно, а има доста членове, и всички членове на едното тяло, въпреки и доста, са едно тяло, - така и Христос ". (1 Кор. 12:7 - 11) Светият Дух и практиката на християнството
[ | ]
Светият Дух е неразлъчен детайл от практиката на християнските общности във всичките ѝ аспекти. Най-важна е ролята му при църковните тайнства (седем на брой, въпреки някои протестантски общности да ги лимитират до две). Основните християнски конфесии обаче са единомислещи, че без присъединяване на Светия Дух, тайнството като такова е невероятно. Понятието за Светия Дух участва и в голям брой изповедни формули, и така нататък
Свети Дух се чества 51 дни след Великден, в деня след Петдесетница.
Изобразяване на Светия Дух в иконографията
[ | ]
Като гълъб - при подиуми като Благовещение, Богоявление и изображенията на Св. Троица (новозаветна). Като ангел - условно, при така наречен „ Старозаветна Троица ". Според учението на Църквата, тримата ангели, срещнали се с Авраам и съобщили му за раждането на сина му Исаак и за бъдещата орис на (Бит. 12), са предобраз на Светата Троица. В изображението на тази Троица, единият от ангелите е точно Светият Дух. Като огнени езици - условно, при слизането Си над апостолите на - (Деян. 2:3), Светият Дух Се е явил във тип на огнени пламъци над главите им. Така огнените пламъци са се трансформирали в един от символичните способи за обрисуване на Светия Дух.
Св. страдалец Юстин Философ
Св. страдалец Юстин Философ бил родом от Сирия. Писал в отбрана на Христовата религия. Страдал в тюрма, търпял мъчения - тялото му раздирали; разранен, посечен бил с секира в 166 година.
Св. Юстин Философ (Иустин Философ) (Юстин Мъченик) (ок. 105 - ок. 165/7) - раннохристиянски богослов и мъдрец, отец на Църквата, един от първите и най-ярките християнски писатели-апологети. Роден в Сирия, в фамилията на гръцки колонист, принадлежащ към състоятелната провинциялна аристокрация, което разрешило да получи положително обучение. В своите търсения на истината и смисъла на живота св. Юстин минал поредно през философията на стоиците, перипатетиците, питагорейците и неоплатониците. Възгледите му били построени върху вярата че " разсъдъкът доминира над всичко ". Повратно събитие в неговата духовно развиване била срещата с чужд дъртак, която способствала за обръщането на св. Юстин в християнството. Старецът изказал мисълта, че " фенът на думите " е " лингвист ", " софист ", а не мъдрец, до момента в който същинският " фен на мъдростта " е " фен на делото ", т.е. човек, за който заветите на Писанията са управление за деяние. Около 133 година св. Юстин приел Свето кръщение и траял заниманията си с любомъдрие, само че този път изцяло уверен, че християнството е истинната философия ( " Христос-Логос и Истината-Логос са тъждествени " ). В Рим св. Юстин основал първата християнска философска школа и траял да носи облеклото на тогавашните философи до края на живота си (дотогава мнозина считали, че в Христа имат вяра единствено необразованите). Сред учениците му бил и Тациян (Tatian), който по-късно го нарекъл " заслужен за всяко учудване ".
Основни съчинения: на св. Юстин са " Против всички ереси ", " Лирник ", " Първа и втора апология " в отбрана на християните до императора (150 и 162 г.), философско-богословския " Разговор с Трифон-иудея ", а също " Против Маркион " (съхранени са единствено фрагменти), " Към елините ", " Изобличение ", " За божественото единодържавие " (не е съхранено). Той дефинирал редица догматически въпроси от учението на Църквата и трудовете му са огромен принос в развиването на апофатическото богословие. Участвал в разнообразни дебати (исторически са потвърдени успеха на св. Юстин над циника Крискент и други езически философи). Придържал се към това направление в патристиката, което търсело синтез на християнските полезности и античните идеали за разсъдъка и се опитал да употребява гръцкото философско завещание за откриване на християнското вероучение. Според оценката на Евсевий " За божественото единодържавие " се състои " освен от нашето Писание, само че и по елинските книги ".
По оскърбителен донос на Крискент, св. Юстин и шест от учениците му били хванати, мъчени и умъртвени по времето на император Марк Аврелий. Знаменитата проповед на св. Юстин в съда за ипостасната Истина-Христос и неговата гибел потвърдили, че той не е бил " лингвист ", а мъдрец - в най-възвишения смисъл на думата. Църквата уважава св. Юстин на 1 юни като " небесен настойник на рода на философите " и всички, търсещи истината.
Светият Дух в е едно от Лицата на, третия на триединния. [Свѣтъ Доухъ, - Sanctus Spiritus - м.р., - Άγιο Πνεύμα (Agio Pnevma - ср.р.), - רוח הקודש (Ruah haqodesh - ж.р.)]. Християните имат вяра, че Святия Дух по време на цялата история е давал на избрани лица, групи и цели нации Своите плодородни блага, които се дават на всеки набожен чрез.
Определение
[ | ]
Светият Дух, като едно от Лицата на Светата Троица, има нетварен генезис. Т.е. за разлика от останалите духове - и други, споменаващи се в, той не е сътворен, а е предвечен. Въпреки че по определение изхожда от, това изхождане не се схваща във времеви аспект, а като непрестанно и постоянно изхождане, като метод да се дефинира отношението на Светия Дух с другите две Ипостаси на Триединния Бог.
Никейско-цариградски Символ на вярата
[ | ]
Вторият космополитен събор (Константинопол, 381) фиксира учението на за Светия Дух. Осмият член от Никейско-цариградския гласи „ [Вярвам]... И в Светия Дух, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Когото славим наедно с Отца и Сина, и Който е приказвал посредством пророците. "
Тук би трябвало да се посочи, че сред другите християнски има известни разлики освен в тълкуванията на този член от Символа на вярата, само че и в самия текст. През VI век Западната черква (по-специално, в началото в Испания, св. ) прибавя думата Filioque - т.е. Светият Дух изхожда (произлиза) освен от Отца, само че и от. Тази корекция е една от главните официални аргументи за сред Западната и Източната черква през XI в. От една страна, вероизповедания наследяват от добавката. От друга страна, античните дохалкидонски църкви - - се придържат към първичния текст дружно с. Трябва обаче да се означи, че макар съществуването на поправката на Запад, тя в продължение на епохи не е била мотив за ерес. Съвременните тълкувания приказват, че става дума по-скоро за разнообразни тълкования на една и съща концепция, в сравнение с за фундаментално разграничение. Въпреки това главните общности, аргументирайки се с разнообразни доводи, отстояват своята версия.
Светият Дух в Библията
[ | ]
Стар Завет
[ | ]
За първи път Духът (רוח) се загатва още в книгата: „ А земята беше безвидна и пуста; мрачевина се разстилаше над бездната и Дух Божий се носеше над водата " (Бит. 1:2). По-нататък при сътворяването на индивида: „...и вдъхна в лицето му дихание за живот, и стана индивидът жива душа " (Бит. 2:7). В староеврейския език думата, преведена на български (Издание на св. Синод, С, 1991) като дихание, е точно (רוח). Това дава съображение на мнозина да асоциират това дихание точно със Светия Дух.
По-нататък в старозаветните книги Светият Дух Се явява най-вече като източник на свръхестествени способности за определени персони или за свръхестествени феномени при значими исторически събития. Например:
: „ И Дух Господен слезе върху му, и той раздра лъва като яре... " (Съд. 14:6): „...и върху него слезе Дух Божий, и той вървеше и пророчестваше... " (1 Царства, 19:23)
В тези и сходни случаи християнското вижда демонстрация на своята тринитарна теория в старозаветните трудове. Това пояснение, характерно християнско, не съответствува с разбирането на тези пасажи от страна на ортодоксалния.
Нов Завет
[ | ]
В личността на Светия Дух е доста по-ясно откроена. Ако в Стария Завет за дейностите на Светия Дух се загатва единствено епизодично, то след Христовото Възкресение Духът е основно настоящо лице в новозаветните текстове, а делата Му, без да губят своята мистика, от ден на ден се вплитат в живота на този свят, като водят към духовно израстване Църквата като цяло и персонално всеки набожен.
Свещена история
[ | ]
По-важни споменавания на Светия Дух в Новия завет:
При непорочното зачатие на ангелът споделя на Йосиф: „... не пердах се да приемеш Мария, жена си; тъй като заченалото се в нея е от Духа Светаго " (Мат. 1:20). „...Дух Светий ще слезе върху ти, и славата на Всевишния ще те осени; по тази причина и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се назова Син Божий " (Лук. 1:35). При на на (): „ И Дух Светий слезе върху Него в физически тип, като гълъб, и чу се глас от небето, който споделяше: Този е Моят любим Син; върху Когото е Моето снизхождение. " Св. Йоан Кръстител свидетелства на хората за Иисус: „ Аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий " (Марк 1:8). При слизането на Светия Дух върху апостолите на Петдесетница: „ И всички се извършиха с Дух Светий, и наченаха да приказват на други езици, съгласно както Духът им даваше да изговарят " (Деян. 2:4). Етика
[ | ]
„ Затова споделям ви: всеки грях и нападка ще се елементарни на човеците; само че хулата срещу Духа няма да се елементарни на човеците; и в случай че някой каже дума срещу Сина Човечески, ще му се прости; само че в случай че някой каже срещу Духа Светаго, няма да му се елементарни ни на този, ни на оня свят ". (Мат. 12:31 - 32) Това директно сочи централното място на разбирането на концепцията за Светия Дух в християнството. Св. ап. Павел изрежда: „ А плодът на духа е: обич, наслада, мир, дълготърпение, доброта, състрадание, религия, благост, самоограничение ". (Гал 5:22 - 23) Апостолски тълкувания
[ | ]
Писателите на новозаветните книги -, постоянно употребяват в изрече си понятието „ Свети Дух ".
„ Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза; тъй като едному се дава посредством Духа слово на мъдрост, другиму - слово на познание, посредством същия Дух;. едному - религия, посредством същия Дух; другиму - способности за лечение, посредством същия Дух; едному - чудодействия, другиму - знамение, едному - да разграничава духовете, другиму - всякакви езици, а другиму - да пояснява езици. Всичко това го създава един и същият Дух, като разпределя всекиму по настрана, както си желае.. И както тялото е едно, а има доста членове, и всички членове на едното тяло, въпреки и доста, са едно тяло, - така и Христос ". (1 Кор. 12:7 - 11) Светият Дух и практиката на християнството
[ | ]
Светият Дух е неразлъчен детайл от практиката на християнските общности във всичките ѝ аспекти. Най-важна е ролята му при църковните тайнства (седем на брой, въпреки някои протестантски общности да ги лимитират до две). Основните християнски конфесии обаче са единомислещи, че без присъединяване на Светия Дух, тайнството като такова е невероятно. Понятието за Светия Дух участва и в голям брой изповедни формули, и така нататък
Свети Дух се чества 51 дни след Великден, в деня след Петдесетница.
Изобразяване на Светия Дух в иконографията
[ | ]
Като гълъб - при подиуми като Благовещение, Богоявление и изображенията на Св. Троица (новозаветна). Като ангел - условно, при така наречен „ Старозаветна Троица ". Според учението на Църквата, тримата ангели, срещнали се с Авраам и съобщили му за раждането на сина му Исаак и за бъдещата орис на (Бит. 12), са предобраз на Светата Троица. В изображението на тази Троица, единият от ангелите е точно Светият Дух. Като огнени езици - условно, при слизането Си над апостолите на - (Деян. 2:3), Светият Дух Се е явил във тип на огнени пламъци над главите им. Така огнените пламъци са се трансформирали в един от символичните способи за обрисуване на Светия Дух.
Св. страдалец Юстин Философ
Св. страдалец Юстин Философ бил родом от Сирия. Писал в отбрана на Христовата религия. Страдал в тюрма, търпял мъчения - тялото му раздирали; разранен, посечен бил с секира в 166 година.
Св. Юстин Философ (Иустин Философ) (Юстин Мъченик) (ок. 105 - ок. 165/7) - раннохристиянски богослов и мъдрец, отец на Църквата, един от първите и най-ярките християнски писатели-апологети. Роден в Сирия, в фамилията на гръцки колонист, принадлежащ към състоятелната провинциялна аристокрация, което разрешило да получи положително обучение. В своите търсения на истината и смисъла на живота св. Юстин минал поредно през философията на стоиците, перипатетиците, питагорейците и неоплатониците. Възгледите му били построени върху вярата че " разсъдъкът доминира над всичко ". Повратно събитие в неговата духовно развиване била срещата с чужд дъртак, която способствала за обръщането на св. Юстин в християнството. Старецът изказал мисълта, че " фенът на думите " е " лингвист ", " софист ", а не мъдрец, до момента в който същинският " фен на мъдростта " е " фен на делото ", т.е. човек, за който заветите на Писанията са управление за деяние. Около 133 година св. Юстин приел Свето кръщение и траял заниманията си с любомъдрие, само че този път изцяло уверен, че християнството е истинната философия ( " Христос-Логос и Истината-Логос са тъждествени " ). В Рим св. Юстин основал първата християнска философска школа и траял да носи облеклото на тогавашните философи до края на живота си (дотогава мнозина считали, че в Христа имат вяра единствено необразованите). Сред учениците му бил и Тациян (Tatian), който по-късно го нарекъл " заслужен за всяко учудване ".
Основни съчинения: на св. Юстин са " Против всички ереси ", " Лирник ", " Първа и втора апология " в отбрана на християните до императора (150 и 162 г.), философско-богословския " Разговор с Трифон-иудея ", а също " Против Маркион " (съхранени са единствено фрагменти), " Към елините ", " Изобличение ", " За божественото единодържавие " (не е съхранено). Той дефинирал редица догматически въпроси от учението на Църквата и трудовете му са огромен принос в развиването на апофатическото богословие. Участвал в разнообразни дебати (исторически са потвърдени успеха на св. Юстин над циника Крискент и други езически философи). Придържал се към това направление в патристиката, което търсело синтез на християнските полезности и античните идеали за разсъдъка и се опитал да употребява гръцкото философско завещание за откриване на християнското вероучение. Според оценката на Евсевий " За божественото единодържавие " се състои " освен от нашето Писание, само че и по елинските книги ".
По оскърбителен донос на Крискент, св. Юстин и шест от учениците му били хванати, мъчени и умъртвени по времето на император Марк Аврелий. Знаменитата проповед на св. Юстин в съда за ипостасната Истина-Христос и неговата гибел потвърдили, че той не е бил " лингвист ", а мъдрец - в най-възвишения смисъл на думата. Църквата уважава св. Юстин на 1 юни като " небесен настойник на рода на философите " и всички, търсещи истината.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ