Църквата почита на 23 октомври св. ап. Яков, брат Божи
Свети деятел Яков, брат Божи, бил пръв свещеник на Йерусалимската черква
Яков, брат Божи, се наричал още Малки, тъй като принадлежал към цифрата на седемдесетте апостоли. Той бил пръв свещеник на Йерусалимската черква. Той е и публицист на първото от посланията в Новия Завет на светата Библия (Иак.). Когато по заръка на ангела праведният Йосиф отпътувал за Египет със света Богородица и божествения Младенец, Яков отишъл с тях. По-късно, когато Господ Иисус Христос се явил на социална проповед, Яков почнал постоянно да Го слуша и повярвал, че Той е наследник Божи и Спасител на света, и станал Негов възпитаник.
В първото си обръщение до коринтските християни св. деятел Павел приказва, че откакто се явил на повече от петстотин братя едновременно, възкръсналият Спасител се явил и на Яков. След слизането на Светия Дух, Яков дружно с другите апостоли останал в Йерусалим.
Когато светите апостоли почнали да проповядват Евангелието и на езичниците, зародил спор сред юдеите християни. Мнозина от тях се гордеели, че принадлежат към определения народ, на който Господ дарувал Своя закон посредством Мойсей. Говорели, че езичниците, с цел да получат избавление, би трябвало на първо място да одобряват старозаветния закон и да съблюдават юдейските обреди. Иначе не могат да одобряват Кръщението и да станат християни.
Тоя спор зародил в Антиохия, където деятел Павел обръщал езичниците. Тогава антиохийските християни пратили Павел и Варнава в Йерусалим за заседание с другите апостоли. Апостолите, презвитерите и въобще вярващите се събрали под председателството на Яков на събор, наименуван Апостолски събор, и единомислещо решили да освободят езичниците от съблюдаване на юдейските обреди. Тоя Апостолски събор станал в Йерусалим в 51 г.
Бързите триумфи на християнската религия възбуждали от ден на ден гнева на юдейските началници и първосвещеници. И те повдигнали гонение срещу Христовите чиновници. Убили архидякон Стефан и деятел Яков Зеведеев. Фарисеите и книжниците се страхували да не би целият народ да се причисли към Църквата. Те имали огромно почитание и доверие към Яков. Затова решили да го помолят да отвърне народа от Христа. Ако обаче не се съгласи, да бъде погубен.
На празника Пасха доста народ се събрал в Йерусалим. Книжниците и фарисеите пристигнали при Яков, изкачили го на покрива на храма и пред множеството му извикали да каже на народа, че се заблуждава, като уважава Иисуса за Месия.
Яков гръмогласно декларирал:
- Иисус Христос е Син Божи, Който непринудено пострада и умря, и биде заровен, и възкръсна на третия ден. Той в този момент седи отдясно на Бога. И отново ще пристигна на небесните облаци, с цел да съди живи и мъртви!
Като чули тия думи, вярващите, които се намирали в тълпата, извикали радостно:
- Слава на Бога! Осана на Сина Давидов!
Разгневени до гняв, фарисеи и книжници се спуснали към апостола и го блъснали долу. Той застанал на колене, вдигнал ръце към небето и споделил:
- Господи, елементарни им! Не знаят що вършат.
Фанатици юдеи почнали да хвърлят камъни върху него. Най-разяреният от всички се спуснал към апостола и с тежко кросно разрушил главата му. Св. деятел Яков, брат Божи, предал душата си на Бога.
Яков, брат Божи, се наричал още Малки, тъй като принадлежал към цифрата на седемдесетте апостоли. Той бил пръв свещеник на Йерусалимската черква. Той е и публицист на първото от посланията в Новия Завет на светата Библия (Иак.). Когато по заръка на ангела праведният Йосиф отпътувал за Египет със света Богородица и божествения Младенец, Яков отишъл с тях. По-късно, когато Господ Иисус Христос се явил на социална проповед, Яков почнал постоянно да Го слуша и повярвал, че Той е наследник Божи и Спасител на света, и станал Негов възпитаник.
В първото си обръщение до коринтските християни св. деятел Павел приказва, че откакто се явил на повече от петстотин братя едновременно, възкръсналият Спасител се явил и на Яков. След слизането на Светия Дух, Яков дружно с другите апостоли останал в Йерусалим.
Когато светите апостоли почнали да проповядват Евангелието и на езичниците, зародил спор сред юдеите християни. Мнозина от тях се гордеели, че принадлежат към определения народ, на който Господ дарувал Своя закон посредством Мойсей. Говорели, че езичниците, с цел да получат избавление, би трябвало на първо място да одобряват старозаветния закон и да съблюдават юдейските обреди. Иначе не могат да одобряват Кръщението и да станат християни.
Тоя спор зародил в Антиохия, където деятел Павел обръщал езичниците. Тогава антиохийските християни пратили Павел и Варнава в Йерусалим за заседание с другите апостоли. Апостолите, презвитерите и въобще вярващите се събрали под председателството на Яков на събор, наименуван Апостолски събор, и единомислещо решили да освободят езичниците от съблюдаване на юдейските обреди. Тоя Апостолски събор станал в Йерусалим в 51 г.
Бързите триумфи на християнската религия възбуждали от ден на ден гнева на юдейските началници и първосвещеници. И те повдигнали гонение срещу Христовите чиновници. Убили архидякон Стефан и деятел Яков Зеведеев. Фарисеите и книжниците се страхували да не би целият народ да се причисли към Църквата. Те имали огромно почитание и доверие към Яков. Затова решили да го помолят да отвърне народа от Христа. Ако обаче не се съгласи, да бъде погубен.
На празника Пасха доста народ се събрал в Йерусалим. Книжниците и фарисеите пристигнали при Яков, изкачили го на покрива на храма и пред множеството му извикали да каже на народа, че се заблуждава, като уважава Иисуса за Месия.
Яков гръмогласно декларирал:
- Иисус Христос е Син Божи, Който непринудено пострада и умря, и биде заровен, и възкръсна на третия ден. Той в този момент седи отдясно на Бога. И отново ще пристигна на небесните облаци, с цел да съди живи и мъртви!
Като чули тия думи, вярващите, които се намирали в тълпата, извикали радостно:
- Слава на Бога! Осана на Сина Давидов!
Разгневени до гняв, фарисеи и книжници се спуснали към апостола и го блъснали долу. Той застанал на колене, вдигнал ръце към небето и споделил:
- Господи, елементарни им! Не знаят що вършат.
Фанатици юдеи почнали да хвърлят камъни върху него. Най-разяреният от всички се спуснал към апостола и с тежко кросно разрушил главата му. Св. деятел Яков, брат Божи, предал душата си на Бога.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ