Църквата почита на 8 май св. ап. и ев. Йоан Богослов. Преп. Арсений Велики
Свети деятел и евангелист Йоан Богослов бил наследник на Зеведей и Саломия, щерка на Йосиф Обручник
Когато Господ Иисус Христос, вървейки около Галилейско море, си избирал апостоли сред риболовците и към този момент бил призовал двама братя - Петър и Андрей, видял и други двама братя - Иаков Зеведеев и Йоан, които кърпели мрежите си в лодка с татко си Зеведей, и ги призовал. Като оставили незабавно лодката и татко си, те тръгнали след Иисуса Христа.
При самото си приканване свети Йоан бил наименуван от Господа " Син на гърма ", тъй като богословието му трябвало като гръм да се чуе по целия свят и да извърши цялата земя. И той вървял след благия си Учител, поучавайки се от излизащата от устата Му премъдрост; и бил доста обичан от своя Господ Христос поради съвършеното си незблобие и девствената си непорочност.
Но и той показал към обичащия го Учител обич, по-голяма от любовта на останалите апостоли: тъй като през време на доброволните премеждия на Христа всички те, оставяйки своя Пастир, побягнали, а едничък той неразделно гледал всички мъчения Христови, състрадавайки Му сърдечно, плачейки и ридаейки дружно с Пречистата Дева Мария, Майката на Господа и не напуснал дружно с нея потърпевшия за нас Син Божий до самия кръст и гибелта на Спасителя. Затова при кръста той бил даден от Господа за наследник на Пречистата Дева Мария. И той се отнасял към нея с всяко почитание, като към своя майка и й служел до честното и славното й успение.
След Успението на Пресвета Богородица свети Йоан се отправил дружно с ученика си Прохор в Мала Азия
Там му се паднал чоп да проповядва Словото Божие. В това време римският император Домициан повдигнал огромно гонение против християните и свети Йоан бил набеден пред него. Като задържал светеца, регионалният шеф на Мала Азия го изпратил вързан в Рим при кесаря, където светият деятел на първо време изтърпял удари, а след това бил заставен да изпие чаша, цялостна със смъртоносна отрова. Като не дръзвал повече да изтезава светия, кесарят го счел за вечен и го осъдил на изгнание на остров Патмос.
След време бил погубен император Домициан. След него Римския трон заел Нерва, който бил добър човек; той освободил всички, изпратени на изгнание. Освободен дружно с другите, свети Йоан намислил да се върне в Ефес. А християните, като разбрали за това негово желание, го умолявали да не ги напуща. Тъй като апостолът не желал да остава с тях, те го помолили да им остави за спомен най-малко Евангелието, което написал там. Когато достигнал Ефес, християните го посрещнали с неизказана наслада. И той бил признат с чест. Той не преставал да се труди, като постоянно учел народа и го наставлявал на пътя на спасението.
Когато апостолът навършил повече от 100 години, излязъл от вкъщи на Домн дружно със седем свои възпитаници и като стигнали до едно място, им наредил да седнат там. Вече наближавало утрото, той се отдалечил на разстояние един хвърлей камък и почнал да се моли. Учениците му, според неговата воля, му изкопали кръстообразен гроб.
Когато Господ Иисус Христос, вървейки около Галилейско море, си избирал апостоли сред риболовците и към този момент бил призовал двама братя - Петър и Андрей, видял и други двама братя - Иаков Зеведеев и Йоан, които кърпели мрежите си в лодка с татко си Зеведей, и ги призовал. Като оставили незабавно лодката и татко си, те тръгнали след Иисуса Христа.
При самото си приканване свети Йоан бил наименуван от Господа " Син на гърма ", тъй като богословието му трябвало като гръм да се чуе по целия свят и да извърши цялата земя. И той вървял след благия си Учител, поучавайки се от излизащата от устата Му премъдрост; и бил доста обичан от своя Господ Христос поради съвършеното си незблобие и девствената си непорочност.
Но и той показал към обичащия го Учител обич, по-голяма от любовта на останалите апостоли: тъй като през време на доброволните премеждия на Христа всички те, оставяйки своя Пастир, побягнали, а едничък той неразделно гледал всички мъчения Христови, състрадавайки Му сърдечно, плачейки и ридаейки дружно с Пречистата Дева Мария, Майката на Господа и не напуснал дружно с нея потърпевшия за нас Син Божий до самия кръст и гибелта на Спасителя. Затова при кръста той бил даден от Господа за наследник на Пречистата Дева Мария. И той се отнасял към нея с всяко почитание, като към своя майка и й служел до честното и славното й успение.
След Успението на Пресвета Богородица свети Йоан се отправил дружно с ученика си Прохор в Мала Азия
Там му се паднал чоп да проповядва Словото Божие. В това време римският император Домициан повдигнал огромно гонение против християните и свети Йоан бил набеден пред него. Като задържал светеца, регионалният шеф на Мала Азия го изпратил вързан в Рим при кесаря, където светият деятел на първо време изтърпял удари, а след това бил заставен да изпие чаша, цялостна със смъртоносна отрова. Като не дръзвал повече да изтезава светия, кесарят го счел за вечен и го осъдил на изгнание на остров Патмос.
След време бил погубен император Домициан. След него Римския трон заел Нерва, който бил добър човек; той освободил всички, изпратени на изгнание. Освободен дружно с другите, свети Йоан намислил да се върне в Ефес. А християните, като разбрали за това негово желание, го умолявали да не ги напуща. Тъй като апостолът не желал да остава с тях, те го помолили да им остави за спомен най-малко Евангелието, което написал там. Когато достигнал Ефес, християните го посрещнали с неизказана наслада. И той бил признат с чест. Той не преставал да се труди, като постоянно учел народа и го наставлявал на пътя на спасението.
Когато апостолът навършил повече от 100 години, излязъл от вкъщи на Домн дружно със седем свои възпитаници и като стигнали до едно място, им наредил да седнат там. Вече наближавало утрото, той се отдалечил на разстояние един хвърлей камък и почнал да се моли. Учениците му, според неговата воля, му изкопали кръстообразен гроб.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ