Светецът, когото народната традиция нарича и св. Якш, е един

Светецът, който националната традиция назовава и св. Якш, е един от тримата изявени почитатели на св. Иван Рилски паралелно със св. Гаврил Лесновски и св. Прохор Пшински.

Родното му място е незнайно, известно е единствено, че пристигнал от запад в Осоговската планина. Неизвестен по име болярин от Градец, близо до Крива Паланка (днес в Македония), му показал търсеното място за монашеско усамотение – една пещера край Сарандапор, днешната Крива река.

Тук Йоаким прекарал живота си в пост и молитва, а локалните българи го почитали като свят човек. След гибелта му през 1105 година неколцина ловци го погребали пред неговата пещера. След петдесет години един духовник – овдовелият духовник Теодор, се заселил на същото място, приемайки монашеското име Теофан. Той разкрил чудотворните мощи на светеца, които били положени в издигнатата в негова памет черква.

В средата на XII в. култът към св. Йоаким станал толкоз известен, че към храма бил построен едноименният манастир – светилник на българщината в този български край през идващите епохи. Манастирът бил посещаван от цар Калоян при започване на XIII в. В този манастир през 1393 година независимият български държател на Северна Македония – Константин Деянов (Драгаш) пренесъл от Търново мощите на св. Иларион Мъгленски.