Днес погребваме светеца от Байлово
Светецът Дядо Добри умрял безшумно в съня си Ето по какъв начин народът се поклони пред светеца Дядо Добри СНИМКИ Отец Ангел: Дядо Добри беше възвишен светец
Днес е погребението на Дядо Добри, прочут и като Светеца от Байлово. Земният път на дядо Добри ще приключи в двора на църквата „ Св. Св. Кирил и Методий ” в родното му село. Той умря на 13-и февруари на 103-годишна възраст.
Десетки миряни споделиха последно „ Сбогом ” на фамозния покровител дядо Добри, разгласен приживе за светец. Цяло денонощие църквата „ Свети свети Кирил и Методий " в родното му село Байлово остана отворена за поклонение преди погребението през днешния ден. Дядо Добри си отиде във вторник на 103-годишна възраст. Той беше най-големият покровител на столичния храм-паметник „ Александър Невски ", поради което беше именуван „ Светецът от Байлово ".
Човекът с огромното сърце е роден през 1914 година в с. Байлово, което е известно като родното място и на различен огромен българин - писателя Елин Пелин. По време на бомбардировките над София през Втората международна война паднал снаряд съвсем го лишава от слух. Има четири деца, две от които надживява.
Старецът от дълго време даде всичко, което има, на Църквата. В последните години от живота си живееше в къщичка с две одаи в двора на църквата " Св. св Кирил и Методий " в родното си село. Софиянци го знаят като просяка пред църквите, изпросил близо 1 млн. лв. на стотинки, дарил 35 000 лева за ремонт на храма " Александър Невски " и станал най-големия донор в историята на катедралата.
По сметки на негов поддръжник от десетилетия дядо Добри е раздал за градеж или ремонт на църкви, параклиси и манастири в България към милион лв.. Всичките пари събирал в пластмасова чаша пред храмовете " Св. Ал. Невски " или пред " Св. Неделя " в София.
Дядо Добри си остава мистерия за актуалния човек, с добротата и човечността си. Наричан жива икона, светец, безсребреник, просякът на Христос, индивидът черква. Живее като монах. Предпочита да спи на пода, не ползва удобствата на актуалната цивилизация. За ледник му служи изкопана надълбоко в пода дупка. В специфична книга обаче води непоколебим доклад на получената лепта от миряните.
С цървулите и шаячното си облекло, с дългата си бяла коса и брада дядото е възприеман от доста хора и като пасажер от предишното. Той повече наподобява на най-светия монах за българската черква - св. Иван Рилски, в сравнение с съвременник на безнравствеността и корупцията.
" Не бива да лъжем, да крадем, да прелюбодействаме. Трябва да се обичаме един различен, както Бог ни обича ", споделя дядо Добри във кино лентата " Лепта " от 2000 година За него писа и американското издание " Хъфингтън Поуст ".
Безсребреникът дядо Добри ни демонстрира, че избавление и смисъл има. Че има безконечни неща и полезности, докосването до които е по-важно, в сравнение с всички придобивки на материалното съществуване.
Затова толкоз хора свеждат глави пред делото му и се чуват апели за канонизирането му за светец.
Поклон! Дядо Добри, почивай в мир!
Днес е погребението на Дядо Добри, прочут и като Светеца от Байлово. Земният път на дядо Добри ще приключи в двора на църквата „ Св. Св. Кирил и Методий ” в родното му село. Той умря на 13-и февруари на 103-годишна възраст.
Десетки миряни споделиха последно „ Сбогом ” на фамозния покровител дядо Добри, разгласен приживе за светец. Цяло денонощие църквата „ Свети свети Кирил и Методий " в родното му село Байлово остана отворена за поклонение преди погребението през днешния ден. Дядо Добри си отиде във вторник на 103-годишна възраст. Той беше най-големият покровител на столичния храм-паметник „ Александър Невски ", поради което беше именуван „ Светецът от Байлово ".
Човекът с огромното сърце е роден през 1914 година в с. Байлово, което е известно като родното място и на различен огромен българин - писателя Елин Пелин. По време на бомбардировките над София през Втората международна война паднал снаряд съвсем го лишава от слух. Има четири деца, две от които надживява.
Старецът от дълго време даде всичко, което има, на Църквата. В последните години от живота си живееше в къщичка с две одаи в двора на църквата " Св. св Кирил и Методий " в родното си село. Софиянци го знаят като просяка пред църквите, изпросил близо 1 млн. лв. на стотинки, дарил 35 000 лева за ремонт на храма " Александър Невски " и станал най-големия донор в историята на катедралата.
По сметки на негов поддръжник от десетилетия дядо Добри е раздал за градеж или ремонт на църкви, параклиси и манастири в България към милион лв.. Всичките пари събирал в пластмасова чаша пред храмовете " Св. Ал. Невски " или пред " Св. Неделя " в София.
Дядо Добри си остава мистерия за актуалния човек, с добротата и човечността си. Наричан жива икона, светец, безсребреник, просякът на Христос, индивидът черква. Живее като монах. Предпочита да спи на пода, не ползва удобствата на актуалната цивилизация. За ледник му служи изкопана надълбоко в пода дупка. В специфична книга обаче води непоколебим доклад на получената лепта от миряните.
С цървулите и шаячното си облекло, с дългата си бяла коса и брада дядото е възприеман от доста хора и като пасажер от предишното. Той повече наподобява на най-светия монах за българската черква - св. Иван Рилски, в сравнение с съвременник на безнравствеността и корупцията.
" Не бива да лъжем, да крадем, да прелюбодействаме. Трябва да се обичаме един различен, както Бог ни обича ", споделя дядо Добри във кино лентата " Лепта " от 2000 година За него писа и американското издание " Хъфингтън Поуст ".
Безсребреникът дядо Добри ни демонстрира, че избавление и смисъл има. Че има безконечни неща и полезности, докосването до които е по-важно, в сравнение с всички придобивки на материалното съществуване.
Затова толкоз хора свеждат глави пред делото му и се чуват апели за канонизирането му за светец.
Поклон! Дядо Добри, почивай в мир!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ