Църквата каза „Да“ на донорството, но при няколко условия
„ Светата черква приема трансплантациите, както и всичко останало, обвързвано със здравето на индивида и битката му със гибелта, с необикновен интерес, схващане и нужната съвестност. Напълно схваща измерението на казуса, както и опциите, които трансплантациите откриват и надлежно големия дълг на Църквата пред обществото, пред здравната процедура, пред реципиентите и пред възможните донори. “ Това гласи позиция на Българската православна черква, оповестена на уеб страницата на Св. Синод на БПЦ.
От църквата акцентират, че не трябва да се не помни уважението към донора. „ Съгласието е ненарушим акт на личността, израз на нейния самостоятелен избор “, считат духовниците. И допълват: „ Ето за какво налагане господството на непозната воля, която “подразбира ” персоналната, е неприемливо. В този случай “подразбиране ” декларира интерес и Църквата го отхвърля като морално недопустимо, тъй като то опорочава единодушието. Извън съзнателното единодушие няма акт на даряване “.
За приемането на трансплантациите от Църквата, би трябвало да са налице няколко съществени положения: донорът би трябвало да има опция да избере самичък да бъде ли или не донор, при даряването на орган наложително би трябвало да се взима “съзнателното единодушие ” на донора, т. е. донорът би трябвало да осъзнава действието си, във връзка с мозъчната гибел се изисква да се подсигурява точното съблюдаване на интернационално признатите критерии за диагностициране на мозъчната гибел.
В известието написа още „ Българската православна черква - Българска патриаршия дава благословение за осъществяване на трансплантациите при осъществяване на следните условия:
1. Строго и регламентирано съблюдаване на фундаменталните биоетични принципи;
2. Установяването на мозъчната гибел да се прави по строго избрани клинични критерии, посредством високоспециализирани инструментални проучвания /ангиография, ЯМР и други методи/ от безусловно самостоятелна /външна/ комисия. Понастоящем, законът и наредбите в Република България позволяват диагностицирането на мозъчна гибел и без реализирането на инструментални доказателствени проучвания, което църквата не би могла да приеме;
3. Писмено осведомено единодушие /волеизявление/ от донора и околните му /кои органи, кафези и тъкани да бъдат взети при възможна мозъчна смърт/, а не хипотеза за навсякъде единодушие с донорството;
4. Необходимо е целият клиничен развой на трансплантацията да се координира и реализира от одобрени национални транплантационни болнични центрове, които да имат доверието на обществото и да подсигуряват по допустимо най-хубав метод осъществяването на процедурата по определяне на мозъчна гибел и цялостните права на донора, както и да подсигуряват постигането на най-високи равнища на успеваемост на процедурата по трансплантация, в полза на реципиента;
5. Българската православна черква - Българска патриаршия си резервира правото да промени своята позиция, при смяна в законодателството и закона за трансплантациите.
От църквата акцентират, че не трябва да се не помни уважението към донора. „ Съгласието е ненарушим акт на личността, израз на нейния самостоятелен избор “, считат духовниците. И допълват: „ Ето за какво налагане господството на непозната воля, която “подразбира ” персоналната, е неприемливо. В този случай “подразбиране ” декларира интерес и Църквата го отхвърля като морално недопустимо, тъй като то опорочава единодушието. Извън съзнателното единодушие няма акт на даряване “.
За приемането на трансплантациите от Църквата, би трябвало да са налице няколко съществени положения: донорът би трябвало да има опция да избере самичък да бъде ли или не донор, при даряването на орган наложително би трябвало да се взима “съзнателното единодушие ” на донора, т. е. донорът би трябвало да осъзнава действието си, във връзка с мозъчната гибел се изисква да се подсигурява точното съблюдаване на интернационално признатите критерии за диагностициране на мозъчната гибел.
В известието написа още „ Българската православна черква - Българска патриаршия дава благословение за осъществяване на трансплантациите при осъществяване на следните условия:
1. Строго и регламентирано съблюдаване на фундаменталните биоетични принципи;
2. Установяването на мозъчната гибел да се прави по строго избрани клинични критерии, посредством високоспециализирани инструментални проучвания /ангиография, ЯМР и други методи/ от безусловно самостоятелна /външна/ комисия. Понастоящем, законът и наредбите в Република България позволяват диагностицирането на мозъчна гибел и без реализирането на инструментални доказателствени проучвания, което църквата не би могла да приеме;
3. Писмено осведомено единодушие /волеизявление/ от донора и околните му /кои органи, кафези и тъкани да бъдат взети при възможна мозъчна смърт/, а не хипотеза за навсякъде единодушие с донорството;
4. Необходимо е целият клиничен развой на трансплантацията да се координира и реализира от одобрени национални транплантационни болнични центрове, които да имат доверието на обществото и да подсигуряват по допустимо най-хубав метод осъществяването на процедурата по определяне на мозъчна гибел и цялостните права на донора, както и да подсигуряват постигането на най-високи равнища на успеваемост на процедурата по трансплантация, в полза на реципиента;
5. Българската православна черква - Българска патриаршия си резервира правото да промени своята позиция, при смяна в законодателството и закона за трансплантациите.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ