Почитаме голям светец, помагал на сираци и вдовици
Светата ни черква уважава на 28 май Свети преподобни Никита, свещеник Халкидонски и свети Свети преподобни Софроний Български.
Свети преподобни Софроний Български (Софийски) бил енорийският духовник на село Пенкьовци, Софийско. Стефан избягал в София със жена си заради турско принуждение.
После избягал чак във Влашко при великия влашки челник Радул. Там жена му умряла и той приел монашество с името Софроний.
След гибелта на войводата Радул той се завърнал оттук Дунава в родината си и се поселил в един манастир край Русе. Там се подвизавал с пост, молитва, труд и лепта.
Дяволът не изтърпял неговите отшелнически подвизи и настроил срещу него един манастирски прислужник, който го блъснал с секира по главата и по този начин го лишил от живот.
Три години по-късно Софроний се явил на живеещите в манастира, които изпълнили неговото подстрекателство, разкопали гроба му и намерили мощите му нетленни и благоуханни. Те ги сложили в ковчег за всеобщо поклонение.
Вероятно преподобни Софроний живял през втората половина на ХV век и началото на ХVІ век, към второто десетилетие на който би трябвало да е потърпевш. Тези сведения за него ни оповестява българският литератор поп Пею, създател на житието на Свети Георги Нови.
От младини Свети преподони Никита се подвизавал в пости молитва. Той бил пример на всяка добродетел. По-късно станал свещеник в Халкидон.
Той ръководел своето паство с персоналния образец на своя идеален живот и неуморимо добротворство измежду отрудените люде, които се нуждаели от съвет, разтуха, протекция и помощ.
Той бил изключително милосърден и добродетелен към сираците и вдовиците. Свети Никита доста потърпевш поради иконопочитанието от император Лъв Арменец (813–820 г.), който той намерено изобличавал, като му обяснявал православното обучение за иконите.
Той бил пратен на изгнание, където и починал.
Свети преподобни Софроний Български (Софийски) бил енорийският духовник на село Пенкьовци, Софийско. Стефан избягал в София със жена си заради турско принуждение.
После избягал чак във Влашко при великия влашки челник Радул. Там жена му умряла и той приел монашество с името Софроний.
След гибелта на войводата Радул той се завърнал оттук Дунава в родината си и се поселил в един манастир край Русе. Там се подвизавал с пост, молитва, труд и лепта.
Дяволът не изтърпял неговите отшелнически подвизи и настроил срещу него един манастирски прислужник, който го блъснал с секира по главата и по този начин го лишил от живот.
Три години по-късно Софроний се явил на живеещите в манастира, които изпълнили неговото подстрекателство, разкопали гроба му и намерили мощите му нетленни и благоуханни. Те ги сложили в ковчег за всеобщо поклонение.
Вероятно преподобни Софроний живял през втората половина на ХV век и началото на ХVІ век, към второто десетилетие на който би трябвало да е потърпевш. Тези сведения за него ни оповестява българският литератор поп Пею, създател на житието на Свети Георги Нови.
От младини Свети преподони Никита се подвизавал в пости молитва. Той бил пример на всяка добродетел. По-късно станал свещеник в Халкидон.
Той ръководел своето паство с персоналния образец на своя идеален живот и неуморимо добротворство измежду отрудените люде, които се нуждаели от съвет, разтуха, протекция и помощ.
Той бил изключително милосърден и добродетелен към сираците и вдовиците. Свети Никита доста потърпевш поради иконопочитанието от император Лъв Арменец (813–820 г.), който той намерено изобличавал, като му обяснявал православното обучение за иконите.
Той бил пратен на изгнание, където и починал.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ