Илюзорно изобилие
Светът влиза в нова орбита. На тазгодишната пролетна среща на Международния валутен фонд звезда на събитието беше не финансист или фабрикант, а природозащитник. Посланието на фамозния създател на филми за дивата природа сър Дейвид Атънбъро беше изрично: човешката стопанска система разрушава природата и имаме най-вече 10 години, с цел да решим световните си проблеми. В противоположен случай цивилизацията ни ще се разпадне.
Не за пръв път международните финансови институции обръщат внимание на екологията, само че най-често стопират до обещанието, че бизнесът ще завоюва доста пари, в случай че стане виновен. Сега политическата уместност остана на назад във времето и високопоставената аудитория чу нещо, известно на всички, само че рядко коментирано на толкоз високо равнище: разрасналият се отвън рационални граници бизнес дестабилизира материалните фундаменти на човечеството.
За да доближи до мозъците на банкери и финансови министри, Атънбъро употребява остарялата формула: не би трябвало да харчим от естествения капитал, а да се радваме на лихвите. И в бизнеса, и в екологията, в случай че посегнеш на главницата, несъстоятелността не е надалеч. Но по какъв начин да разберем по кое време харчим капитала – и по кое време лихвите от природата? По-долу ще посоча три типични случая, които въплъщават икономическото късогледство на нашата ера.
Аграрният неуспех е може би най-показателен. За да надхитрим земята и да добием 10 или 20 % по-висока годишна продукция от декар, прибавяме големи количества минерални торове, което унищожава структурата на почвите. Според авторитетни учени, смяната на естествените цикли на азота и фосфора през днешния ден е по-голяма опасност за човечеството от световното стопляне. Почвите деградират и от годишната дълбока оран. Изсипваните пестициди и инсектициди тровят пчелите, което визира естественото опрашване на растенията.
Почвите са христоматиен образец за естествен капитал, а реколтите – за неговата рента. Не е пресилване, че икономическата просвета се е развила върху размисли за прихода от земята и неговото разпределение. Но в наши дни стопанската система като че ли е изгубила връзката си с почвата. Най-важна е доходността, която непрекъснато би трябвало да се усилва. Какво ще вършим, щом непрекъснатият растеж на доходността най-накрая „ види сметката “ на капитала?
Друг образец от сърцето на България са големите лигнитни мини, които гълтам село след село в плодородната Горнотракийска равнина. Прието е да ги преглеждаме като „ народен капитал “. Няма подозрение, че страната се нуждае от електричество, само че белким черноземът не е също капитал? Не е ли капитал и въздухът, който дишаме? Твърде висока лихва плащаме на въглищата с годишната преждевременна гибел на 15 000 българи поради замърсен въздух – най-голям дял в Европейски Съюз, съгласно Световната здравна организация.
Разпиляване на капитала е и изсичането на гори на планински скатове, с цел да се вършат там ски писти. Има задоволително други възможности, да вземем за пример пистите да се прокарват над горския пояс или на незалесени хълмове, или да се практикуват други ски спортове като биатлон, ски тичане, ски скокове, свободно втурване със сноуборд и така нататък Както проличава от името, вековната гора е капитал, „ трупан “ епохи. Ползите й са многочислени и имат висока парична стойност: произвеждане на О2, задържане на вода, попречване на естествени бедствия. Тоест, губим и капитал, и лихви поради един фешън спорт.
Да, привикнали сме с торовете, с евтиния ток, със ски ваканциите. Също и с пластмасовите чашки и сламките, с персоналния дизелов автомобил, с ягодите през януари, с евтиното месо, със „ стерилната “ опаковка на всяка храна, която купуваме в супермаркета. Но настоящето обилие е илюзорно. То е харчене на главницата. Следващото потомство горещо ще съжалява за прахосничеството и късогледството на „ ерата на икономическия напредък “.
Управляващият шеф на МВФ Кристин Лагард акцентира, че държавните управления дават 5.2 трилиона $ годишно за дотации за петрол, газ и въглища – които обричат света на климатична, т.е. също и продоволствена, емигрантска, дългова и така нататък рецесии. Ако тези пари служеха за развиване, светът щеше да е напълно друго място. Лагард даде обещание МВФ да се откаже напълно от пластмасата за еднократна приложимост. И това е единствено началото.
Окуражително е, че ръководители на огромни компании осъзнават в какво време живеем и подхващат смели стъпки, с цел да понижат екологичния отпечатък на своя бизнес. Но там, където отговорността не доближава или доминира разходната конкуренция, няма по какъв начин да се мине без строги държавни и световни регулации – в случай че желаеме да оставим на нашите деца освен това от избледняващ спомен за дива природа. Личният ангажимент на хората и компаниите е скъп, само че се нуждаем от нещо по-голямо: от систематични решения.
Автор: Димитър Събев
Не за пръв път международните финансови институции обръщат внимание на екологията, само че най-често стопират до обещанието, че бизнесът ще завоюва доста пари, в случай че стане виновен. Сега политическата уместност остана на назад във времето и високопоставената аудитория чу нещо, известно на всички, само че рядко коментирано на толкоз високо равнище: разрасналият се отвън рационални граници бизнес дестабилизира материалните фундаменти на човечеството.
За да доближи до мозъците на банкери и финансови министри, Атънбъро употребява остарялата формула: не би трябвало да харчим от естествения капитал, а да се радваме на лихвите. И в бизнеса, и в екологията, в случай че посегнеш на главницата, несъстоятелността не е надалеч. Но по какъв начин да разберем по кое време харчим капитала – и по кое време лихвите от природата? По-долу ще посоча три типични случая, които въплъщават икономическото късогледство на нашата ера.
Аграрният неуспех е може би най-показателен. За да надхитрим земята и да добием 10 или 20 % по-висока годишна продукция от декар, прибавяме големи количества минерални торове, което унищожава структурата на почвите. Според авторитетни учени, смяната на естествените цикли на азота и фосфора през днешния ден е по-голяма опасност за човечеството от световното стопляне. Почвите деградират и от годишната дълбока оран. Изсипваните пестициди и инсектициди тровят пчелите, което визира естественото опрашване на растенията.
Почвите са христоматиен образец за естествен капитал, а реколтите – за неговата рента. Не е пресилване, че икономическата просвета се е развила върху размисли за прихода от земята и неговото разпределение. Но в наши дни стопанската система като че ли е изгубила връзката си с почвата. Най-важна е доходността, която непрекъснато би трябвало да се усилва. Какво ще вършим, щом непрекъснатият растеж на доходността най-накрая „ види сметката “ на капитала?
Друг образец от сърцето на България са големите лигнитни мини, които гълтам село след село в плодородната Горнотракийска равнина. Прието е да ги преглеждаме като „ народен капитал “. Няма подозрение, че страната се нуждае от електричество, само че белким черноземът не е също капитал? Не е ли капитал и въздухът, който дишаме? Твърде висока лихва плащаме на въглищата с годишната преждевременна гибел на 15 000 българи поради замърсен въздух – най-голям дял в Европейски Съюз, съгласно Световната здравна организация.
Разпиляване на капитала е и изсичането на гори на планински скатове, с цел да се вършат там ски писти. Има задоволително други възможности, да вземем за пример пистите да се прокарват над горския пояс или на незалесени хълмове, или да се практикуват други ски спортове като биатлон, ски тичане, ски скокове, свободно втурване със сноуборд и така нататък Както проличава от името, вековната гора е капитал, „ трупан “ епохи. Ползите й са многочислени и имат висока парична стойност: произвеждане на О2, задържане на вода, попречване на естествени бедствия. Тоест, губим и капитал, и лихви поради един фешън спорт.
Да, привикнали сме с торовете, с евтиния ток, със ски ваканциите. Също и с пластмасовите чашки и сламките, с персоналния дизелов автомобил, с ягодите през януари, с евтиното месо, със „ стерилната “ опаковка на всяка храна, която купуваме в супермаркета. Но настоящето обилие е илюзорно. То е харчене на главницата. Следващото потомство горещо ще съжалява за прахосничеството и късогледството на „ ерата на икономическия напредък “.
Управляващият шеф на МВФ Кристин Лагард акцентира, че държавните управления дават 5.2 трилиона $ годишно за дотации за петрол, газ и въглища – които обричат света на климатична, т.е. също и продоволствена, емигрантска, дългова и така нататък рецесии. Ако тези пари служеха за развиване, светът щеше да е напълно друго място. Лагард даде обещание МВФ да се откаже напълно от пластмасата за еднократна приложимост. И това е единствено началото.
Окуражително е, че ръководители на огромни компании осъзнават в какво време живеем и подхващат смели стъпки, с цел да понижат екологичния отпечатък на своя бизнес. Но там, където отговорността не доближава или доминира разходната конкуренция, няма по какъв начин да се мине без строги държавни и световни регулации – в случай че желаеме да оставим на нашите деца освен това от избледняващ спомен за дива природа. Личният ангажимент на хората и компаниите е скъп, само че се нуждаем от нещо по-голямо: от систематични решения.
Автор: Димитър Събев
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ